/Поглед.инфо/ Промяната в световния ред обикновено се случва чрез война. Много рядко онези, които притежават глобална сила, са склонни да се откажат от нея доброволно. Те устояват до самия край, докато не бъдат унищожени и превърнати в руини. Това със сигурност е така и сега.
Разбира се, историята може да вземе различни обрати. Затова е само хипотетично да очакваме, да се надяваме или поне да си пожелаваме западните лидери доброволно да се откажат от хегемонията си. Но нещо ми подсказва, че това е малко вероятно да се случи.
А ако не се случи, ще има война. Тази война вече е в ход: войната в Украйна, войните в Близкия изток. Но все още не е в пълна сила. Засега това е само предвестник на огромната, фундаментална война, която ще се води за преразпределение на реалния суверенитет между силите, идентифицирани в момента.
Днес често казваме: ето го, многополюсният свят, светът вече не е еднополюсен, ето го БРИКС, ето го „голямото човечество“. Виждаме обаче, че хегемонията на еднополюсната система е все още силна. Въпреки факта, че тя наистина е в упадък. Въпреки факта, че очевидно се задава колосална вътрешна криза, имплозия, а не експлозия, на западното общество, на цялата западна цивилизация.
Но в известен смисъл, въпреки вектора на тази низходяща вълна, западната хегемония все още е по-силна от многополярността.
Нека бъдем честни: тя все още е способна например да преструктурира баланса на силите в постсъветското пространство.
Ясно е, че глобалистите действат в Украйна, Молдова, Южен Кавказ и Централна Азия от три десетилетия. Но ние им позволихме да го правят.
И сега, дори въпреки разделянето на Запада на две, или дори три сили – глобалистите от ЕС, Тръмп и MAGA – те все още успяват да наложат избори в Румъния, да отстранят нежелани за глобалистите кандидати, да убият около дузина кандидати от „Алтернатива за Германия“, маскирайки ги като „случайности“, и накрая да наложат с фалшификации нужните изборни резултати в Молдова.
Междувременно войната в Украйна продължава, Западът отказва да отстъпи и ни е много трудно да постигнем решителна победа. С други думи, преждевременно е да се каже, че западният еднополюсен свят вече не съществува. Той съществува, макар и в предсмъртна агония.
И, разбира се, е доста вероятно, ако еднополюсният свят просто не се разпадне скоро, това да доведе до голяма война.
Не съм сигурен къде ще бъде. В Тихия океан срещу Китай, срещу Индия, в Близкия изток или с наше пряко участие. Напълно е възможно всичко да започне от нас. Следователно, случващото се в Украйна може да е началото на много голяма, сериозна война.
Защото Русия, с нашите ядрени оръжия, нашите територии, нашата историческа идентичност, нашата способност да разбираме глобалните процеси, е с няколко крачки дори и пред Китай.
Китай едва сега се превръща в истинска глобална сила; това е ново качество, нова държавна функция за него. Не е даденост, че ще се справи с това. Бяхме велика световна сила през 20-ти век (една от двете) и през 19-ти (една от няколко). Величието на Китай се крие в древността. Въпреки че дори сега Китай несъмнено е основна първостепенна сила, една от две или три, които управляват света.
Но това е нов опит за съвременен Китай. Той все още трябва да се подготви; тук са възможни много грешки. За нас този опит е много жив, поради което Русия е основната пречка за глобалистите и техен основен враг. Следователно ние, и никой друг, сме главният участник в тази война, директните проводници на светлината на световната история. Ние сме тези, които изграждат този многополюсен свят.
Големият въпрос е дали при тези обстоятелства може да се избегне трета световна война. Засега единствената възможност е да капитулираме – тоест да я прекратим превантивно, развявайки бялото знаме и оставяйки се на милостта на победителите. Но превантивното признаване на поражението не е краят на войната.
Ние все още сме пълни с воля и сила и се движим не към поражение, а напротив, към победа. Следователно, ако една голяма война може да се избегне само чрез поражение, това не е нашият случай и в такъв случай тя не може да бъде избегната. Но дали ще се случи или не, не зависи от нас. Зависи от това как еднополюсният свят, който я организира, ще премине към ново ниво на ескалация.
Като цяло обаче съм съгласен с анализа, че една голяма световна война е неизбежна. И в този случай тя би засегнала Китай, най-вероятно Индия, целия Близък изток и ислямския свят. В същото време със сигурност би имала последици в Африка и Латинска Америка. Там също се формират коалиции: някои са за еднополюсния режим, други за многополюсния.
Следователно, човечеството го очакват чудовищни изпитания. Те вече са в ход и ние вече ги преживяваме. Но това, което ще дойде, в сравнение с това, което имаме сега, ще ни се стори като детска игра. Изобщо не злорадствам и не се радвам на това, естествено, както всеки нормален човек.
Просто както винаги почти всички казват, че не искат война, но войните се случват. Независимо дали са желани или не. Има определена логика в историята, от която е практически невъзможно да се избяга.
Превод: ЕС