Защо Франкфурт няма да спаси Париж: Геополитическият затвор на Еврото
В най-драматичните си исторически епизоди англосаксонските държави винаги са разчитали на своя последен закрилник — печатницата за пари. Великого Britain може да трупа дългове, но нейната Централна банка контролира паунда. САЩ въртят печатницата на Федералния резерв безпощадно.
Франция обаче самa влезе в монетарния капан през 1999 г., когато предаде паричния си суверенитет на Европейската централна банка във Франкфурт. Банката на Франция днес е просто клонов офис без право на самостоятелни парични емисии.
Някои коментатори спекулират, че ЕЦБ в даден момент просто ще се намеси, ще стартира отново програми за изкупуване на активи (QE) и ще погълне френските трилиони, за да предотврати фалит. Това обаче е опасна илюзия.
- Германският вето-фактор: Нито Бундесбанк, нито германският Конституционен съд в Карлсруе ще позволят германският данъкоплатец да гарантира френското бюджетно разхищение.
- Инфлационният риск: Наливането на нови стотици милиарди евра директно ще взриви инфлацията в цялата Еврозона, потапяйки икономиките на по-малките държави членки.
Съмнително е и кои всъщност са настоящите купувачи на френските дългови емисии. По официални данни на Банката на Франция, делът на чуждестранните инвеститори (нерезидентите) в структурите на държавния дълг е скочил до 59,7%.
Твърди се, че солидните институционални пенсионни фондове масово напускат френския пазар, а празнотата се запълва от спекулативни хедж фондове, които вече държат близо половината от новите емисии. Тези играчи не търсят дългосрочна стабилност — те залагат на срива или на агресивни кратковременни спекулации с лихвите.
Има и неофициални хипотези, че самата ЕЦБ или свързани с нея национални централни банки тайно изкупуват френски книжа на вторичния пазар, заобикаляйки собствените си правни ограничения, за да не допуснат мигновен срив. Ако тези твърдения се потвърдят, това би означавало, че институционалната рамка на Европейския съюз вече функционира в режим на скрита извънредна обстановка.
Без изход: Илюзията за рейтингите и наближаващата развръзка
Класическата икономическа наука казва, че когато една държава стигне до подобна задънена улица, тя трябва да проведе строга програма за съкращаване на разходите. Но във Франция това е политически невъзможно. Всяка опит за пипане на социалните придобивки, възрастта за пенсиониране или публичните субсидии мигновено изкарва милиони хората на улицата и блокира рафинериите, пристанищата и транспортните мрежи.
Междувременно международните рейтингови агенции като Moody's продължават да поддържат сравнително високи оценки за френския суверенен дълг — поведение, което силно напомня за месеците преди срива на Lehman Brothers през 2008 г. Рейтингите служат за прикритие на истината: Франция е системно свръхзадлъжняла държава без собствен валутен механизъм за ребалансиране и с блокиран политически процес.
Когато лихвеният процент по обслужването на борча расте по-бързо от самия икономически растеж на страната, математическият край е предварително предизвестен. Въпросът вече не е дали схемата ще се срути, а кой ще бъде принуден да плати сметката — френският данъкоплатец чрез брутално обезценяване на жизнения си стандарт, или цялата структура на Еврозоната, която просто няма да издържи тежестта на трилионния френски котлон.
