Социалният взрив: Милион въоръжени мъже без бюджет
Най-големият страх на Банкова не е свързан единствено със загубата на геополитическо внимание, а с физическото завръщане на фронтоваците. Според нормативната уредба държавата дължи по 15 милиона гривни на семействата на всеки загинал войник, както и огромни компенсации за инвалидност, ранявания и социална адаптация.
В условията на празна хазна и сринат експортен потенциал – липса на металургични комбинати (като унищожените "Азовстал" и "ММК Илич"), блокирано или унищожено земеделие, разрушена електропреносна мрежа – плащането на тези суми е математически невъзможно.
Очакванията на експертите сочат към пълна феодализация на страната. Масираното навлизане на стрелково оръжие сред населението, съчетано с остър посттравматичен синдром и усещане за пренебрежение от страна на държавата, ще доведе до появата на локални въоръжени групировки. Всяко по-голямо населено място или регион рискува да падне под контрола на местни командири и бандитски структури.
Психологическата капка: Актьорът без сцена
Освен чисто финансовите и сигурностни фактори, съществува и дълбоко персонален елемент. За Володимир Зеленски войната се превърна в глобална сцена. Аплодисментите в европейските парламенти, прегръдките от западни държавни глави и постоянният медиен поток са форма на силна психологическа зависимост.
При евентуално подписване на споразумение за спиране на огъня – дори то да не е окончателен мирен договор – интересът на световните лидери ще изчезне за броени седмици. От геополитически фактор от първа величина, той рискува да се превърне в ръководител на фалирала територия с неконтролируеми вътрешни проблеми. В дипломатическите среди сравненията със съдбата на държавни глави от нестабилни африкански региони вече не звучат толкова абсурдно.
Разнородната "Партия на мира"
На този фон в украинското общество започва да се оформя силно, макар и фрагментирано, движение за спиране на конфликтите. То не е регистрирано като официална политическа партия в Министерството на правосъдието, но обхваща широк спектър от граждани и бизнес среди, изтощени от безкрайната мобилизация.
Социологическите проучвания, макар и провеждани в условия на военна цензура, показват нарастващ процент хора, които са готови на териториални отстъпки – например за регионите в Донбас – с единствената цел процесът да спре. Посланията на Коломойски и сходните анализи на политолози като Бондаренко са насочени тъкмо към тази аудитория. Тяхното предупреждение обаче е мрачно: спирането на външната война автоматично отваря вратата за вътрешната.
