/Поглед.инфо/ Една лъжа казана хиляда пъти става истина. Четейки безбройните статии от медийните крила на Атлантическия съвет (The New York Times, WaPo, VICE), можем да приемем, че модерна Русия е крайнодесен режим, който се контролира от авторитарна личност, чиято цел е тоталната доминация.
В резултат на това, дебатът влиза в коловоза дали е правилно или не за левичарите да го нападат, тъй като това се използва за извнинение на колективните наказания (санкциите) срещу цял един народ.
Това, което ни убягва е защо създаването на пропаганда, която ще доведе до колективното наказание е въобще работата на самообявилите се за левичари.
Исторически не са били те такива, което повдига големи въпроси относно това кой контролира наратива и гарантира кариерата и издателските възможности за тези, които се представят като радикални и дори "анархо" леви.
Всички знаем какво се случи с репутацията на троцкиста Кристофър Хичинс, този военен престъпник, който предложи някакви уж леви извинения за имперските претенции на Короната в Ирак.
Милиони загинаха поне частично в резултат от директната му работа. Хората, които не присъстваха на погребението му ще ви кажат защо.
Допълнително сол в раната добавя и фактът, че Русия е социална демокрация - факт, който удобно е изтрит от колективното разбиране в резултат на коварна психологическа операция, извършвана както над западната аудитория, така и над руснаците.
Краят на глобализацията: Еднополюсна паника и надигането на Многополюсността
По-широкият геополитически проблем за трансатлантизма е, че голяма част от останалия свят почти е настигнал САЩ. Еднополюсният момент свърши, а многополюсният дойде.
Това е растящ успех и голямо постижение за народите на Азия, Латинска Америка, Близкия изток и Субсахарска Африка. Всички войни и преврати, в които САЩ бяха намесени от края на Втората световна война имаха за цел да смажат многополюсната евентуалност.
И все пак многополюсността, както е описвана от Атлантическия съвет и имперските им леви служители се представя измамно като неофашистка заплаха за народите по света, която уж била предлагана едва ли не само от Русия.
Това ще дойде като изненада за страните от БРИКС и перифериите им. Ще е пряко противопоставяне на цялата логика на Меркосур и Сукре, които бяха създадени от суверенните държави на Латинска Америка на голяма цена, чрез десетилетия на оцеляване от Вашингтонските консенсусни диктатури и властта на американската Стоманена и Обединена плодова компании, само за да бъдат дадени на Москва без никаква видима причина.
И все пак точно това е в сърцевината на демонизирането на руската социална демокрация.
Че многополюснастта е "руски проект" е наистина нелогична и шовинистична геополитическа конспирация в съвремието, която прилича на Протоколите на ционистките мъдреци.
Нарцистично самоуспокоение
Бушуващата ксенофобия, която е позволена в токсичната атлантическа преса без съмнение ще бъде обектът на дебат, когато рано или късно тези индивиди загубят кариерата и препитанието си, защото когато си некомпетентен и неталантлив, си много заменим.
Този почти неприкрит расизъм и национален шовинизъм срещу цял един народ и избраното му правителство все по-често, ден и нощ се излъчва.
Не, водите няма да се разцепят, черното няма да стане бяло и елитите, които насърчават войната с мека сила срещу Русия няма да бъдат свалени. Но техните заменими медийни лакеи, които са станали повече тежест с всичкия си черен пиар, със сигурност ще изчезнат и ще бъдат изличени.
Можем да оставим настрана русофобското омразно драскане, което се изпълнява съгласувано и прилича на психо-операция. И да, можем дори да игнорираме, че преди 40 години Църковната комисия разкри, че наследствените вестници дават международните си секции и редакцията на публикациите си за проверка и одобрение директно от агенти на ЦРУ.
Можем да оставим настрана факта, че тези се управляват очевидно от мрежа от уж независими медии и издания, които папагалстват собствените си точки за праведността на НАТО-вския експанзионизъм, злото на Русия и Путин, които всъщност се организират от Атлантическия съвет.
Какво перфектно бракосъчетание, все едно е изковано в небесата! Да се преструваш на по-свят от всеки загрижен за неправдите по света гражданин, докато всъщност подхранваш криптонационалистическата медийна екосистема, чиято цел е да продава оръжия и да урежда големи сделки за американския военно-промишлен комплекс.
При достатъчно самозаблуда и нарцисизъм, те могат дори да си представят, че нищо такова не се случва. Човек би си помислил, че Русия, а не САЩ имат 800 бази по света, ако ги слуша.
Следвайте парите, промотирайте русофобията и печелете награди
Свързаните с Атлантическия съвет публикации ще продължат тези методи на диверсионни операции. Те са наели голям брой компрометирани от етична гледна точка крайнолеви радикали, които да вършат мръсната работа по самоуспокоението на американското общество по политическата и социално-икономическа природа на страните, които САЩ атакуват.
Можем да видим от доказателствата, че екипът от имперски "левичари" и русофоби са тези, които се опитват да цензурират хората по Twitter и имат редовни изяви по одобрението от Атлантическия съвет издания.
Те искат да се издигнат бързо до по-високи рангове във все по-политизираните департаменти по хуманитарни и социални науки на различните колежи и университети, за да вършат сладката работа по писане на книги и говорене по конференции.
Това е относително лесна формула. Прави се на интересен по вътрешни разделителни въпроси като пол и раса, докато игнорираш класовите проблеми, които иначе предизвикват дискомфорт на финансовите донори, докато в същото време действаш по одобрени от Атлантическия съвет русофобски проекти, използвайки разделителните линии. И разбира се, като игнорираш по-големите социоикономически и геополитически въпроси, които дават повече контекст и яснота на ситуацията.
Когато тази буря премине, ще бъде обект на много книги, написани от многобройни историци, които ще разказват как и защо се случи така, че климатът на псевдо социална справедливост и политическа коректност се е случил. И разбира се, как единствената одобрена форма на национален шовинизъм и расистки конспиративни теории са русофобски по природата си.
Тези, които се занимават с такива неща, може и да са деца на своето време и място, но ще бъдат осъдени и маргинализирани за ксенофобщината си.
Техният метод, който е също толкова опасен за Лявото, колкото е и дезинформационен за обществото, е да използват леви критики за страните, в които САЩ искат да направят смяна на режима и да наложат санкции, въпреки, че няма държави на този свят (включително и най-плутократската - САЩ), които да минават анархистките стандарти.
Но чрез лицемерното използване на анархистки критерии за да се измерва политическата коректност на дадена страна, те могат да издават крайнолеви фатви и да направят така, че всички да си мислим, че Русия е уникално проблематичен случай.
Ако оставим настрана личните мотиви породени от егомания, трябва само да следваме парите. И за целта ни днес, само част от тях. Между Отворено общество на Джордж Сорос и сладките грантове на Националния център за насърчаване на демокрацията, фондация Маккартър, има стотици милиони долари, които се хвърлят за целта на меката сила.
Извън филантропията има огромни суми, които се плащат на "журналисти" и "автори директно от милиардерския естаблишмънт, без съмнение за да вземат участие в диверсионните операции.
Можеше да стигнете и до последния долар и да видите, че животът на иначе призоваващите за колективни наказания "левичари", в служба на Империята, не са нито трудни, нито бедни.
Те може да изглеждат домошари, книжни плъхове или миловидни в медийното си представяне, но това е част от илюзията. В дементиралата естетическа сфера на англофонския ляв радикализъм (троцкизъм), проектирането на депресарщина е като проектирането на социална справедливост - странен остатък от пуританството.
Но в действителност, нито са гладни, нито са интелектуалци. Това са добре платени актьори и тези, които им вярват са в жестока грешка.
Русия е мишената на продължаваща кампания за демонизирането на ръководството й, в която няма липса на тропи и кучешки лай, че едва ли не авторитаризмът е наследствена част от руската култура. Както например чернокожите комедийни етнически имперсонирания са забранени в обществената сфера, освен ако не осмиват руснаци.
Този мотив е толкова коварен, че дори тези, които се опитват да говорят в името на намаляване на напрежението, често поставят коментарите си в рамки, уж в името на мира, като приемат твърдението, че руската култура е по начало корумпирана, женомразка, авторитарна и агресивна.
Точно това е стереотип, който трябва да бъде предизвикан. Забавното е, че това не е особено трудно.
Еластичният Овертонов прозорец.
По коя рубрика и по кой метод сравняваме реалностите на страна като Русия спрямо това, което е възможно или желателно?
Анархистката теория е "фантастична", защото всичко, с което се сравнява неизменно няма да отговаря на критериите. Тя прилича на троцкистките критики на номинално социалистическите държави или пък на салафитските критики на тези страни, които вече са част от Уммата.
Тези общества по дефиниция не изпълняват критериите на самообявилите се за "революционери" и техните вярвания, които определят всичко по-малко от недостижимите им идеали като критична грешка.
Когато става въпрос за оценка на реалността на руската културна и социално-политическа система, Овертоновият прозорец на социална приемливост магически се отваря до радикалния край на анархисткото ляво, ако Русия е обектът, тъй като очакваният резултат винаги я показва като двойно лоша, въпреки, че тези, които я критикуват идват от страна, която е крайнодясна от социално-икономическа гледна точка по въпросите, които афектират работещите хора.
САЩ са много по-вдясно от Русия? Да, ще обясним
Фактът, че носещите маски анархисти не са свободни да търчат голи, докато хвърлят замръзнали пилета в детските градини или на Великденската служба в църквите, се представя като доказателство, че Русия е авторитарна държава.
Това, че Русия е страна, която има култура и история, които смята за достойни да бъдат преподавани в училищата, както и че има граници и редовна армия се приемат за доказателство, че Русия покрива повечето от "14-те знака на фашизма" на Умберто Еко.
И все пак, до миналия вторник тези неща се разбираха като част от това, което се квалифицира като страна-членка на ООН.
Всяка страна на Земята има училищна програма, закони за обществено благоприличие и преподава националният наратив в училищата. Когато всяка държава е в карантина, която нас ни насърчават да смятаме за "нормална", и когато прилагаме не-анархистки стандарт за измерването й, всичко е ок.
Но когато е Русия, всичко е проблемно. Интересно е, но при по-близък поглед се вижда, че хората, които пишат такива неща изглежда се измъкват без сериозна критика. Все пак зад тях седи пълната мощ на последната еднополюсна империя на света.
Работата на тези писатели е да дезинформират лявото и да обръщат политиките на класовата борба в политика на ксенофобско национално съперничество. А това е квинтисенцията на класическия фашизъм.
Че те използват очевидно политически коректни опорни точки, в допълнение към рамката на човешките права и термини взети от речника на новото ляво, няма особено значение.
Трябва вместо това да гледаме в мета-политическата есенция на начинанието, а не в конкретните форми, които то приема на базата на политическите и лингвистични моди на деня.
Фактът, че сме по-добре информирани за да разбираме какво е фашизъм през покривалото на мета-политическата есенция ни казва, че има големи теоретични проблеми в работата на Умберто Еко и Роджър Грифин, тъй като цялата им събрана евристична обяснителна парадигма е поставена под въпрос.
Може би убягва на хората след този бараж от дезинформация и национален шовинизъм, префасониран като лява критика, че Русия е социално-демократично общество.
Именно Русия, а не Съединените щати има универсално и достъпно здравеопазване и образование, масово обществено жилищно настаняване и изгодни програми за тези, които са в неравностойно положение.
Русия има и многопартийна парламентарна демокрация, ранно пенсиониране (60 за мъже и 55 за жени), почти две години платен отпуск за майките.
Русия като всяка друга социалдемокрация има силна защита за работната сила срещу дискриминация, живо работническо движение (35 % покритие на профсъюзите при работна сила от 70 милиона души), както и кодифицирани права за етническите, лингвистични и религиозни групи.
Освен това страната има и един комплекс от частни и държавни медии, които често атакуват лидерите й, изобличавайки неизбежната корупция, която се появява при големи общества и пазарно-капиталистически системи.
Путин служи зле на руската олигархия - въпрос на демокрация
Често не толкова честните критици ще кажат, че руската социалдемокрация е само "прикритие" на бившата съветска система на Русия. Но това си проси въпроса - защо почти 30 години след последната, от които 20 са под властта на Путиновата "крайнодясна олигархия", всичко все още си седи на мястото?
Докарват ни до трудна дилема с русофобския си наратив. Или Путин е тираничен инструмент на олигархията, която все пак не е успяла да унищожи руската социалдемокрация за 20 години, или руският президент използва правомощията си за да поддържа прогресивната социална система на държавата срещу крайнодясната олигархия.
И в двата случая, швейцарското сирене, което представлява русофобския имперски наратив на лявото е очевидно пропукан.
Путин беше избран и продължава да печели избори през последните две десетилетия. Не е ли това индикация, че има проблем с наратива на Запад?
Това е въпрос, който трябва да обърнем надолу сглавата. Защо в САЩ смятаме по презумпция, че нашите избрани лидери задължително ще ни поведат надолу и няма да се справят с мандата си? Защо имаме такъв предрасъдък, че искаме да хвърлим политиците си навън на всеки 4 или 8 години?
Защо на Запад демокрацията се определя едва ли не като недоволство, което се гради на базата на предателство и неизпълнени обещания?
Как едно демократично общество ще отговори на правителство, което в по-голямата си част е решило и продължава да решава проблемите, които се надигат от сриването на бившата си авторитарна власт?
Ще отговорят ли като изхвърлят това правителство или като го преизберат?
Това не значи да гледаме на Русия с розовите очила или да игнорираме проблемите, които тя има - в по-голямата си част проблеми, които целият свят има в контекста на глобалния капитализъм.
Русия има проблем с неравенството, както и с твърде високия брой на затваряни по затворите хора, но все още е нищо в сравнение със САЩ, които имат двойно по-голям процент на затворници.
Предлагаме този възглед, защото знаем, че подобни критики са многобройни и задължителни в западните публикации до степен, че няма оправия и по никакъв начин не можеш да спреш читателите от това да ги видят на други места. Това, което искам да предложа като перспектива е баланс.
Това, което характеризира руската социалдемокрация са неща, които най-лявото крило на Демократическата партия в САЩ, водено от Бърни Сандърс би смятало за абсолютни победи, ако ги постигне.
И все пак, нас ни изправят пред медиен бараж, които ни заслепява с дезинформация до степен, че основни и базови истини ни се губят. За щастие вълната се обръща и ще се обръща все по-бързо, докато разбираме реалността на модерна Русия в по-честни и трезви перспективи.
Превод: СМ