/Поглед.инфо/ НАТО е изправен пред много заплахи, но един от основните му проблеми е приближаването на Китай, който вече присъства вътре в трансатлантическата общност и контролира значителна част от инфраструктурата, важна за отбраната на съюза, смята вицепрезидентът на Heritage Foundation Джеймс Карафано. Както пише анализаторът в своята статия за The Hill, време е блокът да се подготви да посрещне „госта от Изток“.

Днес Европа "говори за заплахите от Азия толкова, колкото не е говорила още от времената на Златната Орда", пише в статия за The Hill наблюдателят на свободна практика на изданието и вицепрезидент на американския изследователски институт Heritage Foundation Джеймс Карафано. Както подчертава Карафано, генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг, обсъждайки основните проблеми на алианса миналата сряда, спомена, че НАТО трябва да отговори „на приближаването на Китай към нас“ - и беше абсолютно прав.

Според автора в момента има две заплахи за сигурността на "трансатлантическата общност" и първата от тях е "дестабилизиращата дейност на Владимир Путин", противодействието на която трябва да бъде задача номер едно за НАТО. „Руският лидер, повече от всичко друго, иска да разруши трансатлантическия съюз и да прогони САЩ от Европа. След като постигне тази цел, Путин ще може свободно да се разхожда из такава разпокъсана Европа. Единственото нещо, което го възпира сега, е сплотеността на НАТО", убеден е Карафано.

Както отбелязва експерт, руският президент никога няма да спре „да се намесва“ в делата на западните страни и да търси слабости, които може да използва за собствените си сили, но при това, той не се интересува от започване на Трета световна война - иска да спечели или „без бой“, или със стремителен удар“. Ръководството на НАТО няма да може да „попречи на Путин да бъде себе си“, но Брюксел е напълно способен „да му попречи да се убеди, че може да постигне лесна победа над алианса, което ще изисква използването на стратегията за „постигане на мир със сила“, както и да демонстрира, че НАТО ако е необходимо, ще има „сила и воля за да се сражава, смята авторът.

Втората основна заплаха е нестабилността в Близкия изток, която може да надрасне границите на този регион и да стигне до Европа, продължава Карафано. Тук можем да говорим за Иран, кампанията на някаква ислямска групировка или хаос от конфликта на места като Сирия или Либия; по такъв начин, за да се противопостави на тези рискове, НАТО трябва да наблюдава южната посока, смята експертът.

 Но в допълнение към горното, НАТО също трябва да положи усилия за противодействие на влиянието на Китай, и то не само в областта на военното му присъствие, но и на собствената си територия, се казва в материала.

Според автора действията на Китай са напълно способни да подкопаят способността на алианса да се защити, а Пекин вече има свое сериозно присъствие в трансатлантическата общност - от телекомуникационните системи до киберпространството, мостовете, железопътните линии и пристанищата и по същество контролира извключвателите“ за инфраструктурата, необходима на алианса за самозащита.

Както предполага Карафано, в тази връзка НАТО трябва да започне сериозна дискусия между членовете на алианса за това как да се справи с "момчетата Пекин", тъй като в момента няма никакво единство по този въпрос сред тях. Когато бъде постигнато такова съгласие, членовете на блока ще трябва да започнат да планират мерки за сдържане на китайската заплаха. „Китай наближава НАТО и е време съюзът да се подготви за такъв гост от изток“, заключава авторът.

Превод: М.Желязкова