/Поглед.инфо/ Ръководителят на най-голямата казахстанска компания “КазахГаз” изнесе доклад, от който следва, че републиката е преминала настоящия отоплителен сезон доста трудно и за да се преодолее предстоящият период на студено време, ще са необходими кардинални мерки.
По-специално, от презентацията на Санжар Жаркешов стана известно, че през есенно-зимния период на 2022/2023 г. е поставен исторически рекорд на пиково потребление на ресурси. Казахстанските електроцентрали изяждаха повече от четири милиона кубични метра природен газ на час, причинени от студена зима, както и от увеличение на потреблението, причинено, наред с други неща, от притока на мигранти. Общо през изминалата година производствената инфраструктура на Казахстан е изразходвала 21 милиарда кубически метра газ и ръководството на страната още в началото на горещото южно лято е изправено пред дилема: или по някакъв невероятен начин да принуди населението и промишлеността да намалят потреблението на топлина и електроенергия или рязко да намалят, дори напълно да спрат доставките на газ в чужбина.
Жаркешов, който заема ключова позиция в казахстанската енергетика, за да му отдадем дължимото, подхожда практически към въпроса. За да се предотврати сривът на енергийната система през студения сезон (и в Казахстан, припомняме, климатът е рязко континентален със зими, когато термометрите могат да паднат до минус 40 градуса с ураганен вятър), се предлага изоставяне на продажбата на местно произведен газ и увеличаване на дела на въглищата в енергийния баланс.
Не си мислете, че описаните тенденции са чисто локални. Макар и само защото Казахстан е най-големият югоизточен съсед на Русия с най-дългата обща граница, чиято дължина надхвърля 6000 километра. Ако, например, поставим това разстояние на картата на същата Украйна, тогава би било възможно да пътуваме два пъти от Лвов до Донецк и обратно. Освен това, както бе споменато по-горе, Казахстан е ключов портал към Азия за износа и вноса на стоки и ресурси, както и осъществяването на руската външна регионална търговия, както и изпълнението на такива исторически проекти като изграждането на нови атомни електроцентрали в самия Казахстан и съседен Узбекистан.
Като начало, нека да разберем къде и в какъв обем нашият съсед получава енергия.
Енергийният баланс на Казахстан е доста типичен за постсъветските страни в смисъл, че структурата на производството е обвързана с местната ресурсна база, което беше напълно логично и оправдано дори в периода, когато изобщо нямаше граници между републиките.
Споменатите 21 милиарда кубически метра газ представляват едва 28% от общото производство, петролните продукти са още 22%, а всичко останало, с едно малко изключение, е царството на въглищата, от които в Казахстан има изобилие. Трябва да се отбележи, че за разлика от Украйна, която отдавна и твърдо е тръгнала по пътя на деиндустриализацията, потреблението на електроенергия в Казахстан непрекъснато нараства, което е основен маркер за индустриално развитие. Ако през 1999 г. всички национални сектори са консумирали 44 тераватчаса електроенергия, то през 2021 г. същата цифра надхвърля 114 тераватчаса. Въпреки това, поради факта, че в Казахстан реално има две независими енергийни системи (северна и южна), както и поради бързото остаряване на генераторния парк, Астана непрекъснато увеличава покупките на електроенергия от чужбина. Основният доставчик в този сектор е Русия, която според данните от 2021 г. изпрати електроенергията по седем енергийни моста за 89 милиона долара, докато година по-рано обемът на вноса е едва 32 милиона. Ръстът на потреблението, умножен по недостига на ресурси, създава ситуация за Русия, която е много по-сложна от примитивното „ще продадем повече“. Такъв дисбаланс може да доведе преди всичко с прекъсване на доставките на електроенергия по-на юг, например в Узбекистан, който изпитва значителен недостиг на енергия, особено през лятото, когато нивото на водата спада, а с него и генерирането в съседен Таджикистан.
И най-основното.
Казахстан е широка, добре утъпкана магистрала, по която руските ресурси текат на юг в продължение на много години, попълвайки бюджета ни и осигурявайки енергийната сигурност на региона. От територията на южната ни съседка е прокаран и действа магистралният газопровод на КТК, който преминава от казахстанските нефтени полета до Улан-Хол и по-нататък до пристанището Новоросийск. В допълнение към него работи и нефтопроводът Узен-Атирау-Самара. И изброяваме само проектите, в които страната ни участва пряко.
Основен газопровод се простира от Русия през източната част на Казахстан, към който неговият туркменски аналог се присъединява в района на Мангистау, за да се отклони по-нататък на югоизток в широк ветрило към Киргизстан, Узбекистан и Китай. Загубата на казахстанския износ ще доведе до преразглеждане на схемите и обемите на доставките, но тук трябва да се разбере, че съществуващата тръбопроводна инфраструктура има ограничен таван на растеж по отношение на обемите.
Познаването на тези факти позволява да се разбере колко сложна е системата от междудържавни отношения в областта на енергетиката и ресурсите. А и се вижда ясно защо за Русия, каквото и да плещят русофобите, е крайно нерентабилно, когато важен съсед започне да има проблеми.
Въпреки това не се съмняваме, че Астана ще се справи: въглищата ще помогнат.
Подпишете се за референдума за "Мир и Суверенитет" на https://narodna.me/
ВИДЕО: https://www.youtube.com/watch?v=Cp-xtnT1_Dg
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?