/Поглед.инфо/ „Слава на Украйна!“ - с тези думи турският президент приветства украинските военни по време на посещението си в Киев. Защо Ердоган предизвикателно не се стеснява да използва лозунга на Бандера, за какво разговаря със Зеленски повече от три часа - и как Русия влияе на преговорите между лидерите на Украйна и Турция?

От древни времена турските султани провеждаха активна политика на север. Северният Черноморски регион винаги е бил зона на техните стратегически интереси. През XVII век запорожските казаци активно търсят покровителството на Високата порта, а някои (например, хетман Петро Дорошенко) успяват да го получат. В крайна сметка обаче печелят протежетата на Москва.

Какви са съвременните интереси на Ердоган, чиито амбиции често се наричат султански?

Геополитическа ситуация

Разбира се, времената, в които Турция е можела да претендира за глобална геополитическа роля, са в миналото. Ердоган обаче не губи надежда. За да стане отново център на привличане на всички тюрки, Турция трябва да стане безспорен лидер на Източното Средиземноморие и Черно море.

Кой контролира Черно море? Разбира се, този, който е собственик на „руския остров“ в центъра му. Чий е Крим? Не, Ердоган, както всички, знае много добре, че Крим се е завърнал в родното си пристанище. Но също така знае, че международният статут на Крим не е обект на дискусия - Западът настоява полуостровът законно да принадлежи на Украйна. Освен това докато Крим беше част от Украйна не само юридически, но и физически, турското присъствие на територията му беше доста голямо (поради влиянието на Анкара върху Меджлиса на татарите и слабостите на украинската държава).

По обективни причини Турция закъсня в надпреварата за Крим. Но ако Русия не беше успяла навреме, Анкара рано или късно щеше да поиска правата си върху Крим. Нека си припомним, например, инициативата на Петро Порошенко за създаване на национална автономия на кримските татари. Ясно е, че ако Украйна беше запазила контрола си над Крим, положението щеше да е различно и Киев нямаше да се съгласи на никаква автономия. А правата на САЩ бяха за предпочитане. Но Турция все пак се опита да играе на това поле.

От друга страна, Турция има сложна ситуация на юг. Там Ердоган се опитваше да играе в Сирия и имаше всички шансове да грабне значителна част от нея. Въпреки това, Русия отново се намеси ...

Приятелството на Кремъл с Ердоган до голяма степен е по принуда. Турция наистина е много силен играч в региона и за Русия би било неизгодно да бъде в конфликт с нея. Тактиката на Москва е традиционна: да се създадат условия, при които за самата Турция конфликт с Русия би бил нерентабилен, особено в икономически план. Изпълнението на подобен план е сравнително лесно, предвид напрегнатите отношения на Анкара с Брюксел и Вашингтон. Оттук и газопровода и противовъздушните системи. Ясно е обаче, че Ердоган е "приятел по сметка".

Интересът на Киев

Изглежда, че интересът на Киев да общува с Анкара е преди всичко политически. Украинското ръководство прие много благосклонно поредното изказване на Ердоган относно статута на Крим (изглежда, че такива официални изявления се забелязват само в Киев) и още повече поздравът „Слава на Украйна” в Бориспол.

Така изглежда само. Всъщност Зеленски, въпреки че се опитва да копира външната политика на Порошенко, все пак не е Порошенко. Той е много по-малко идеологизиран. Защото Зеленски се интересува от икономика. Зеленски, разбира се, убеждава Ердоган да пусне инвестиции, но Ердоган няма да даде нищо. Във всеки случай не и сега.

Първо, Украйна е лош обект за инвестиции - страната е във война, политическата и икономическата ситуация е нестабилна, покупателната способност на населението е ниска (най-бедната страна в Европа - по-зле от Албания и Молдова), а инвестициите са слабо защитени.

Второ, самата Турция се нуждае от инвестиции - нейното икономическо положение също не е най-доброто. Въпреки това, когато Украйна най-накрая започне голямата приватизация на останалата държавна собственост, турският капитал със сигурност ще участва. Но едва ли с подкрепата на държавата. Ердоган разбира, че собствеността на бившата Украйна вече е разпределена между транснационални корпорации и няма нужда да се бори с тях.

Енергетиката е друг въпрос. Тъй като Украйна с упоритост, достойна за по-добро използване, се опитва да мине без руски газ, Турция може да се превърне в посредник за получаването му - преговори за прехвърлянето на „азербайджански“ (всъщност руски) газ през територията на България, Румъния и Молдова са в ход от Порошенко насам.

Интересът на Анкара

Ердоган не може да даде на Зеленски каквото иска, но може да получи това, от което се нуждае. Той също се нуждае от платформа за натиск върху Русия по чисто политически въпроси. Не е изненадващо, че основните споразумения, подписани между страните, имат отбранителен и политически характер. Грубо казано, Ердоган подкрепя хибридната война, която Украйна води срещу Русия в Донбас, точно както Русия подкрепя режима в Сирия, който е неприятен за Ердоган.

Честно казано, трябва да се каже, че турската помощ няма да има особен ефект върху отбранителната способност на Украйна. Освен това изострянето на конфликта между Украйна и Русия не е от полза за Турция. По-скоро това е сигнал адресиран до вътрешна аудитория: нашите войници, загинали в Идлиб, няма да останат неотмъстени - за това няколко украински пенсионери ще бъдат убити с нашите оръжия. Слава на Украйна! Мнозина ще повярват ...

Друга област е подкрепата на украинските власти и Меджлиса по въпросите на „връщането на Крим“. Разбира се, никой няма да върне Крим (най-малкото - Зеленски и Чубаров), но никой няма да го признае. Но натискът върху Русия е очевиден. Трябва също да се има предвид, че Турция има голяма общност от турци от кримски произход, които оказват значително влияние върху вътрешната политика. Те традиционно се притесняват за братята си в Крим. Разбира се, от гледна точка на здравия разум, те би трябвало да установят отношения с Русия, а не с Украйна, но хората не се задължени да бъдат логични.

Най-важната задача на Ердоган е да създаде специални отношения с Москва и Киев, за да може да стане посредник в преговорите. И се пазари за своя дял.

Възможността за именно такова развитие на събитията не е нулева - преди това Минск имаше специални отношения с Москва и Киев, но сега неговият статус се променя, и то не към по-добро. Така че въпросът за прехвърляне на преговори от Минск назрява...

Разбира се, в Москва плановете на Ердоган са добре разбрани и там биха искали да се справят без такъв посредник. Но, да речем, прехвърлянето на платформата за преговори в Нурсултан в момента също не е много уместно - самият премъдър Елбаси, разбира се, е добър посредник (въпреки че той също има свои интереси), но сега страната преминава през преход на елитите и все още не е ясно какви отношения ще се развият между новите власти на Казахстан и Русия.

Така че посредничеството на Ердоган изглежда съвсем реално, а цената на това посредничество не е толкова висока за Турция ...

Превод: В. Сергеев