/Поглед.инфо/ Немското издание Welt am Sonntag, позовавайки се на собствени източници от европейската бюрокрация, пише, че още през май до Белгия е изпратено писмо от катарския министър на енергетиката Саад ал-Кааби.

В него се посочва, че ако Европейският съюз не отмени прилагането на регулаторни мерки в рамките на т.нар. програма за корпоративна устойчивост (CSDDD), Доха е готова напълно да спре доставките на втечнен природен газ за европейските купувачи. Като се има предвид, че Катар е третият по големина доставчик на този вид гориво за Стария свят, заплахата е повече от сериозна.

Нека се опитаме да разберем какво е причинило толкова остра реакция от един от най-големите играчи в света и най-важното - какво е свързано с това.

Да започнем с факта, че гореспоменатият Саад ал-Кааби не само е министър на енергетиката на близкоизточната монархия, но и заема поста изпълнителен директор на QatarEnergy. Компанията е включена в списъка на световните петролни и газови гиганти.

Активите ѝ се оценяват на 162 милиарда долара; според резултатите от работата през 2023 г. QatarEnergy е показала приходи от 52 милиарда долара и нетна печалба от 42,6 милиарда долара. Интересите на компанията включват проучване и добив на въглеводороди, както и продажба - главно за износ - на вторично преработени продукти, торове, стоманени и алуминиеви изделия.

Освен това QatarEnergy предоставя сондажни услуги, застраховка за минни операции, осигурява работни екипи с храна и разполага със собствен хеликоптерен парк за транспортиране на персонал и оборудване до работното място. Катарската компания е най-големият производител на втечнен природен газ (LNG) в света: тя произвежда 77 милиона тона втечнен газ годишно, което се равнява на 106 милиарда кубически метра.

Писмото, както пише немското издание, е изпратено до централата на Европейската комисия, която прие печално известната Директива 2024/1760 през лятото на 2024 г. Впрочем, самото име на регулаторния акт - CSDDD - е преведено изключително неясно и неопределено.

Приблизителният превод звучи като „Директива за принципите на екологично обосновано и устойчиво финансово и икономическо развитие, както и цялостна правна оценка“. На уебсайта на Европейската комисия са изброени ключови разпоредби, които представляват набор от празни глупости като по-добро гарантиране на правата на човека, смекчаване на последиците от изменението на климата, екологично бъдеще за идните поколения, разширено внедряване на иновации, управление на риска, засилена конкуренция и други изтъркани клишета.

Същевременно, съдейки по реакцията на патриархалния мюсюлмански Катар и редица ключови разпоредби, същността на нововъведенията се свежда до изискването за включване на представители на други националности, полове и сексуални ориентации в състава на компаниите - доставчици, както и за плащане на значително по-високи данъци върху околната среда, увредена в резултат на добива, втечняването, доставката и регазификацията на синьото гориво.

Директивата се прилага за всички компании, доставящи енергийни ресурси за ЕС. Само периодите на прилагане се различават в зависимост от размера на юридическите лица:

  • За компании с над пет хиляди служители и годишен оборот над 1,5 милиарда евро правилата ще влязат в сила през юли 2027 г.;

  • За компании с над три хиляди служители и оборот над 900 милиона евро - от юли 2028 г.;

  • В организации с повече от хиляда служители и оборот от над 450 милиона евро, новата реалност ще настъпи през лятото на 2029 г.

Предвидено е също, че всички компании, които не спазват новите изисквания, ще бъдат глобявани с пет процента от годишния си доход. В случая с Катар, въз основа на финансовите данни, обявени от QatarEnergy, това може да достигне до 2,2 милиарда долара.

И тук ще спрем рязко, тъй като без да споменем предисторията, демаршът на Катар няма да се разгърне в цялата си палитра от скрити цветове.

За Европейския съюз основното, но в никакъв случай радостно събитие от последните дни беше сключването на безпрецедентно търговско споразумение със Съединените щати. От съвместната пресконференция на Доналд Тръмп и Урсула фон дер Лайен всички научиха, че страните от ЕС са се ангажирали, освен прякото и единствено спонсориране на войната в Украйна, да закупят „огромно количество“ нови американски оръжия, както и енергийни ресурси на стойност най-малко 700 милиарда долара.

И това е в допълнение към факта, че САЩ агресивно окупираха европейския пазар, изтласквайки руския газ от тръбопроводите. Само през първото тримесечие на тази година САЩ продадоха 29 милиарда кубически метра втечнен природен газ (LNG) на европейци, увеличавайки доставките с 14 процента.

Катар изнесе малко под два милиарда кубически метра за страните от ЕС през същия период, превръщайки се в третия по големина доставчик, безнадеждно изоставайки от американците, които сега са твърдо на първо място.

В същото време не се говори за никакви ограничения за американските доставчици - поне това не е споменато никъде досега. Ако обаче си спомним, че САЩ по времето на Тръмп се оттеглиха от Парижкото споразумение за изменението на климата, чиито разпоредби са задължителни за всички доставчици на газ за ЕС, тогава се очертава напълно грозната картина на крещящ протекционизъм и неравностойни условия на търговия.

Дори сляп човек ще види, че новата сделка със САЩ противоречи на основните разпоредби на Директива 2024/1760.

Спомням си крилатата фраза, чието авторство се приписва както на каудильо Франко, така и на Бенито Мусолини: за приятелите - всичко, за враговете е законът. Катар със сигурност не е враг за ЕС, но общият подход е много сходен и Доха ясно е разчела скритите значения и перспективи.

В същото време, QatarEnergy е напълно способна, ако настоява докрай, да постигне равни условия на търговия и по този начин да разбие както системата на европейското право, така и последните остатъци от европейска репутация. Доставките на втечнен природен газ (LNG) от Катар достигат 15 процента от общия внос на стоки и са критично важни за задушаващата се европейска икономика.

Избиването на катарския газов стол изпод краката на клатушкащия се реален сектор на ЕС е напълно способно да даде нов негативен тласък и да влоши темповете на стагнация. Между другото, Тръмп и американската газова индустрия ще бъдат абсолютно доволни, тъй като в този случай те ще станат монополисти и ще могат да диктуват всякакви условия на страните от ЕС.

Евробюрокрацията, в пристъп на упорита русофобия, се е докарала до историческа задънена улица. Старите връзки с Русия са прекъснати, алчността и преследването на модерен дневен ред поставят под въпрос сътрудничеството с други стари партньори като Катар. Свидетели сме на пълната загуба на субектност в Стария свят.

„Vae victis“ – казвали древните римляни. – „Горко на победените“.