/Поглед.инфо/ Противно на разпространения мит, за високата смъртност от коронавирус Швеция не е задължена на отказа от строгата карантина, а на неефективната система за грижа за възрастните хора, тъй като те са били основните жертви на пандемията, пише Aftonbladet. Според вестника, за разлика от образованието, например, тази област е силно засегната от приватизацията, липсата на единна контролираща държавна агенция и липсата на квалифициран и отговорен персонал.
Нещо изключително се случи тази седмица: Главният епидемиолог на Швеция Андерс Тегнел заяви, че страната му може би би избрала друга стратегия за борба с коронавируса в началото на пандемията, ако знаеше каквото знае днес. Трудно е да се аргументира подобно твърдение: всички сме силни с ума, който ни идва после, пише Aftonbladet.
Въпреки това чуждестранните медии интерпретират това по такъв начин, че Швеция ще промени коренно своята линия на поведение. Самокритиката на Тегнел се превърна в световна новина. „Не, нито аз, нито правителството, разбира се, не променяме тактиката. Оставаме на мнение, че настоящата тактика е добра. Тя може да бъде адаптирана и подобрена и ние правим това непрекъснато, така че всичко това е недоразумение.“, подчерта той. В същото време Тегнел отбеляза, че разпространението на коронавируса в старческите домове се е превърнало в очевиден проблем.
Според Aftonbladet дясната опозиция култивира мита, че правителството просто е решило, че хората трябва да умират. Видите ли, Швеция можеше да въведе карантина - и тогава смъртността щеше да стане същата като в Норвегия. Но режимът на самоизолация е въведен във Великобритания, Белгия, Холандия, Франция и страните от Южна Европа. Навсякъде смъртността беше по-висока, отколкото в Швеция.
Сякаш Стокхолм може да се сравни само с Хелзинки или Осло, а не с Брюксел, Амстердам или Лондон. Изглежда обаче, че светът се е свил в шведското медийно поле. Отначало шведите сравняваха себе си с всички богати страни, после с всички западни страни, после с Европа, а сега има само Норвегия и Финландия. Може би Дания.
Сравняването на смъртността само по държави не дава обективна картина. В южната провинция Сконе например имаше по-малко случаи на зараза, отколкото на датската страна. Ако цялото нещо беше само в стратегията, тогава резултатите трябваше да са точно обратните. Когато става въпрос за Швеция, се оказва, че почти половината от смъртите от коронавирус са били в столичния район. Подобна ситуация се е развила и в други страни.
„Ако сравним не страните, а регионите, се оказва, че не четем картата правилно. Проблемът на Швеция това е Стокхолм“, подчертава Aftonbladet.
В същото време на местата, където се разпространява инфекцията, сферата на грижи за възрастни хора е най-засегната и това важи както за Швеция, така и за други страни. Само в Стокхолм са починали близо хиляда души, които използват услуги за грижа за възрастните хора. Ако погледнете ситуацията в страната като цяло, около половината от възрастните хора, починали от коронавирус, използваха услугите за грижа за възрастните хора, а една четвърт се е обръщала към програмата за социално подпомагане.
„Ако искаме да разберем какво точно се обърка с нашата стратегия, тогава ето тук трябва да започнем да копаем“, смята шведският вестник.
До 1992 г. областните съвети отговаряха за грижите за възрастните хора. В резултат на реформите обаче почти всички работи в тази посока, с изключение на чисто медицинската помощ, бяха оставени на комуните. Целта беше големите институции като пансиони да отстъпят място на по-удобните форми на пребиваване, а възрастните хора да живеят у дома по-дълго време.
На хартия това изглежда добре, но след 30 години спестявания и приватизация вече няма нито една организация, която да контролира грижите за възрастните хора. Тези, които най-накрая получават тази услуга, обикновено са толкова стари, че имат само сравнително кратко време за живот. Освен това персоналът често не е квалифициран и оборудван със защитни средства. Често се случва дори да говорят трудно шведски.
Горната тенденция е любопитна за сравняване с друга област - грижа за деца, която направи гигантска крачка напред. В наши дни „детската градина“ се нарича „подготвително училище“ и тази институция е известна със своя систематичен образователен процес и фокусиране върху развитието на децата както в интелектуално, така и в социално отношение. Служителите в тази област често могат да се похвалят с висше педагогическо образование, а родителите имат високи изисквания към дейността на такива институции.
Същите родители обаче, прави уговорка изданието, изглежда не проявяват същия пламенен интерес към грижата за възрастните хора. Докато предучилищното образование става по-добро, грижата за възрастните хора все повече прилича на нормално настаняване в някоя стая. За местните политици грижата за възрастните хора се е превърнала в област, в която можете постоянно да спестявате. Само тази година се предполагаше, че общините ще спестят общо два милиарда крони по този въпрос.
„Разбира се, сегашната ситуация зависи от много фактори, но ние като общество трябва да се извиняваме на по-възрастните хора. Коронавирусната криза разкри системна грешка в шведското общество за социални грижи, която нито Агенцията за обществено здраве, нито някой друг изглежда не признава.“, смята Aftonbladet.
Пандемията на коронавирус далеч не е приключила. Испанката имаше три вълни и втората беше тази, която отне най-много животи. В момента Швеция е на средата на първата вълна. Какво ще се случи след това, не е известно на никого. Въпреки това, във всеки случай системата за грижа за възрастни хора трябва да бъде засилена възможно най-скоро. В противен случай втората вълна от коронавируса може да бъде още по-лоша, особено в онези части на Швеция, които пандемията засегна само мимоходом.
„Досега в шведската медийна област се водят много дебати дали е необходима карантина или не. Но ако погледнете къде умират хората, трябва да си зададем съвсем различни въпроси. Наистина ли си струва да се страхуваме от старостта у нас? И ако не искаме това да се сбъдне, тогава какво трябва да правим с това?“ - обобщава Aftonbladet.
Превод: М.Желязкова