/Поглед.инфо/ И тази година в Холандия отбелязват стачката на работниците в корабостроителницата на Амстердам от февруари 1941 г. Правят го със знанието, как въпреки терора, работниците в окупираните от нацизма страни, предприемат стачни действия срещу нацисткия режим и неговата милитаристка политика. Добре известни са стачките в Гърция и на миньорите в Лотарингия, които причиняват огромни щети на германското оръжейно производство и доставките на въглища. Такива примери могат да бъдат намерени и в други окупирани страни.
В този контекст стачката на 25 февруари 1941 г. на работниците в корабостроителницата на Амстердам е нещо забележително. Големи маси работници в окупираната Европа за първи път се съпротивляват на антисемитския терор с обща стачка. Историята е разказвана многократно. Но трябва да я припомняме отново и отново.
Както във всички окупирани страни, Артур Зайс-Инкварт – комисарят на Хитлер в Холандия, въвежда и прилага извънредните закони на Германския Райх срещу евреите. Антисемитският терор е засилен и от сътрудниците на колаборационното Национално-социалистическо движение (Nationaal-Socialistische Beweging - NSB) с председател Антон Мусерт (Anton Mussert). Със своята униформена дивизия („Wehrabteilung“ – WA) те действат като изпълнители на германската окупационна политика.
WА започват да провокират инциденти в еврейските квартали на Амстердам, което води до физически сблъсъци. Мъже от околните работнически квартали идват на помощ на евреите. Един от главатарите на WА умира след поредното сбиване. Дни по-късно окупационната власт предприема нови репресии срещу евреите. В следобедните часове на 22 февруари 1941 г. щурмови отряди на SS нахлуват в еврейския квартал на Амстердам и произволно арестуват всички мъже. На 23 февруари подобна акция се провежда на площад „Ватерло“ пред очите на населението.
В отговор на насилието, амстердамската секция на нелегалната Комунистическа партия на Нидерландия поема инициативата. Членове и симпатизанти на партията, които работят в администрацията на корабостроителницата, се включат заедно с работниците в масовата акция за солидарност с еврейския народ. Вечерта на 24 февруари в работническите квартали и в други части на града са разпространени листовки, гласящи: „Да покажем солидарност с еврейските работници. Стачка, стачка, стачка!“ И с искания всички еврейски затворници да бъдат освободени, а WA да бъде разпусната.
На 25 февруари 1941 г. предприятията в Амстердам са парализирани от обща стачка. Около 40 000 души демонстрират в центъра на града. Германските окупационни сили отговарят с изключителна жестокост. Полицията и военните безразборно стрелят по стачкуващите. Резултатът е девет загинали и 24 ранени. Започва вълна от уволнения и арести. Осемнадесет работници са екзекутирани като „водачи“, други са депортирани в затвори и концентрационни лагери. Въпреки жертвите, този ден става героичен знак, забелязан отвъд Амстердам.
Споменаването на този акт на солидарност срещу нацисткия терор е важен пример за възможностите на антифашистката съпротива. Нека не забравяме, че много евреи в Холандия – не само семейството на Ане Франк, са били укривани, обгрижвани, защитавани и често спасявани от холандските им съседи.
25 февруари 1941 г. следователно е повече от еднократно събитие. То демонстрира волята за съпротива и солидарност на работниците и антифашистите в Холандия. Затова е важно да го припомняме отново и отново. Международната федерация на борците от съпротивата срещу фашизма (FIR) благодари на своите холандски другари от Антифашистката организация на бившите участници в съпротивата в Нидерландия/Съюз на антифашистите (AfvN) и на всички антифашисти, че поддържат живо в общественото съзнание в продължение на десетилетия паметта за това важно събитие, не само чрез честванията пред паметника на стачката на корабостроителните работници в Амстердам.
Превод: д-р Радко Ханджиев