/Поглед.инфо/ Френският президент Еманюел Макрон обяви 2021 г. за „полезна“ и възнамерява да се върне към обещаните реформи, отложени поради коронавирусната криза, пише колумнистът на „Фигаро“ Гийом Табард. Според журналиста държавният глава трябва да се съсредоточи върху вече започнатите инициативи и да не се задоволява с полумерки, а също така да реши каква „полза“ да предпочете: да възстанови страната или да подготви почвата за преизбирането си.

Подобно на четиримата френски президенти преди него, Еманюел Макрон обеща на французите „полезна“ година като пожелание за предпоследната Нова година в петгодишния му мандат. „Това е една от най-простите думи на френски език, но с едни от най-сложните политически последици“, казва колумнистът на „Фигаро“ Гийом Табард.

Според него използването на тази дума в официалната реч показва, че тя не се приема за даденост. Естественото износване на властта, изчерпването на първоначалните обещания и освен това наближаващият край на президентския мандат тласкат или към бездействие, или към демагогия, а действащият президент на Франция се сблъсква с допълнителни трудности: за решаване на други проблеми освен коронавирусната криза.

И тук, обяснява журналистът, сме изправени пред първата неяснота на думата „полезен“. „Невъзможно е през 2022 г. той (Макрон. - InoTV) да бъде запомнен само с факта, че изведе страната от санитарната и икономическа криза“, предупреждава един от министрите, който, както и негови колеги, беше помолен да демонстрира резултатите от работата си, несвързани с COVID-19.

Според Табард обаче продължителността и мащабът на социално-икономическите последици от пандемията остават неизвестни и би било „по-полезно“ за Макрон да има окончателна победа над кризата, отколкото списък с реформи и инициативи, резултатите от които винаги са по-скромни, отколкото биха искали инициаторите им.

Ако ползата се измерва с броя на проектите, които трябва да бъдат завършени преди края на петгодишния мандат, и тук френският колумнист не вижда нужда от нови правителствениинициативи. Той смята, че е достатъчно да се завършат вече започнатите инициативи: ключовите текстове на законите за републиканските принципи и екологичния преход едновременно ще структурират края на президентството и ще оставят отпечатък върху политическия живот на страната.

В този случай, както подчертава авторът на статията, желанието за „отиване до самия край“ ще се измерва не в хронологично изражение, а в смелост и решителност да не се ограничава до полумерки за борба с ислямисткия сепаратизъм и глобалното затопляне.

В същото време обявяването на „полезна“ година и организацията на работно съвещание имат символичен аспект: да се спаси самата същност на макронизма, а именно реформаторския порив с непременна „трансформация“ на страната.

Връщането към прекъснатата работа е доказателство, че първоначалният устрем не е избледнял, че обещанията от първите дни на президентството не са били измамни. В навечерието на изборите това ще привлече и електората, който, ако макронизмът се провали, ще се върне в първоначалните си политически лагери.

Преди да започнете нови проекти обаче, е необходимо да възобновите прекъснатите и Гийом Табард съветва да се започне с пенсионната реформа, която е по-спешна от всякога във финансово отношение. Други възможности: финансова подкрепа за пенсионери, изплащане на националния дълг или същата тази държавна реформа, която в крайна сметка ще остане „мъртва зона“ на петгодишното председателство на Макрон.

„Но за да бъдат наистина„ полезни “, тези реформи трябва да се докоснат до навиците, общите класови интереси, да изискват жертви“, заключава колумнистът на „Le Figaro“. Реалните структурни реформи неизбежно ще се окажат непопулярни, тоест опасни за Макрон в навечерието на изборите. Така в края на президентския си мандат президентът се сблъсква с проблема дали да направи годината „полезна“ за възстановяването на страната или за преизбирането си.

Превод: ЕС