/Поглед.инфо/ Коронавирусната епидемия, която заля Европа, разкри на жителите й истината за опасностите от глобализацията и нарушените принципи на Европейския съюз, казва наблюдателят на Le Figaro Ерик Земмур. Според него италианците и другите нации търсят преди всичко закрила от собствената си национална държава, която не може да осигури достойни медицински грижи поради липса на бюджетни средства.
„Заедно ние сме по-силни“, „Франция е нашата родина, Европа е нашето бъдеще“, „Трябва да изградим европейски суверенитет“, както пише Ерик Земмур на страниците на „Le Figaro“, всеки европеец е запознат с тези фрази, станали лозунги, доминираща идеология, евангелски истини и безмилостно преливане от пусто в празно. Въпреки това, когато смъртта броди из страната, хората насочват неспокойния си поглед не към Европейската комисия, а към собствената си национална държава. От десетилетия тази национална държава се нарича реликва от миналото, тя е национална държава, която въпреки това обстойно се занимава с въпроса за медицинските грижи и забраните. Но слабата национална държава няма нито предишните възможности за прогнозиране, нито достатъчно бюджетни възможности, за да гарантира, че общественото здравеопазване е достойно за своята репутация.
Така, когато вълната от вируса помете италианците в Ломбардия, те се обърнаха към Рим, а не към Брюксел, като забелязаха, че Париж им се подиграва и Берлин отказва да предостави медицинско оборудване. „Ето каква е европейската солидарност“, отбелязва френският журналист. Италианците затвориха границите си с Франция, докато в Париж Еманюел Макрон обясни, използвайки красива и много френска фраза, че „вирусът няма паспорт“. Но болните имат паспорти: първите заразени китайци, италианците, подхванали болестта. Идеологията на Европейския съюз без граници се оказа по-силна от всичко.
Въпреки че Макрон все още призоваваше за затваряне на шенгенските граници, европейските държави вече затваряха собствените си граници: Германия, Унгария, Чехия, Австрия. „Нашият президент, пише авторът на статията, не осъзнава, че Шенген вече не съществува, когато животът е поставен на карта“. От друга страна, Макрон добре разбра, че Маастрихтският договор е мъртъв и сега немците вече не искат да слушат гласа на разума и се придържат към бюджетните правила. Всеки има своя доминираща идеология и свои собствени интереси - проблемът е, според Ерик Земмур, че те не съвпадат, така че Европа не става все по-силна, а по-слаба.
Сега всички погледи са насочени към Европейската централна банка (ЕЦБ): мнозина смятат, че тя, както през 2008 г., ще спаси ситуацията, пускайки печатарските машини. Но Кристин Лагард не е Марио Драги: тя вече е успяла да разгневи италианците, които остават с впечатлението, че президентът на ЕЦБ не обръща внимание на „спред“*. За неин късмет коронавирусът отклони медийното внимание.
Въпреки това, разразилата се епидемия, според наблюдателя на френския вестник, подкопава на по-глобално ниво всички принципи, които управляват в Брюксел от дълго време. И накрая, в глобализацията те виждат опасна за нашето здраве и независимост китаизация. Говорим и за нова индустриализация, къси вериги за доставки. Правото и търговията не могат да направят нищо срещу коронавируса. Технократите в Брюксел остават безразлични и безсилни, докато националните държави остават жизнено необходими. „Няма европейски народ, следователно няма нито европейска нация, нито европейски суверенитет“, казва Земмур от страниците на Le Figaro. „Коронавирусът се оказа безмилостен разобличител: безсрамно разкъса туниката без шевове на европеизма.“
*“спред“ - разликата между най-добрите цени на заявките за продажба (аск) и на покупката (бид)в един и същ момент от времето на някакъв актив (бел. пр.)
Превод: М.Желязкова