Напоследък Берлин и Париж последователно предлагат презареждане на отношенията между ЕС и Москва и това е напълно оправдано, тъй като отсъствието на преговори по време на напрегнати отношения не решава нищо, а, напротив, увеличава несигурността и създава заплаха, казва журналистът и писателят Марек Ожеховски в интервю за полския портал Onet.
Той обаче обръща внимание на факта, че е необходимо идеята за нулиране да бъде представена по подходящ и разумен начин, а в случая на Париж и Берлин тя беше представена без предварителни консултации и следователно последваха възражения. . „Тя не само представи президента Путин в много благоприятна светлина, но и омаловажи важността на съвместно наложените санкции“, обясни експертът.
„Ясно е, че предложението от Германия и Франция отразява глобалната политика на президента Байдън и променения подход на САЩ към Европа. По време на председателството на Тръмп и двете страни преживяха унижение, така че предложението им само свидетелства за желанието да се възстановят загубените позиции “, обясни той. По негово мнение именно неуспешното представяне на идеята създаде впечатлението, че Германия и Франция вземат решения за други, в резултат на което страда единството на ЕС.
В интервюто Ожеховски нарича удължаването на икономическите санкции, наложени на Русия за още шест месеца, стара-нова дилема в отношенията между ЕС и Москва. Брюксел от много години седи на два стола. От една страна, тя със сигурност се нуждае от единство в защита срещу дестабилизиращи действия от страна на Русия, която по същество идентифицира ЕС само с Германия.
От друга страна, ЕС е принуден да си сътрудничи с Русия по отношение на решаването на глобални проблеми, но в същото време спазва законите и защитава основните ценности. Понякога за самата Москва е трудно да схване този ход на мисли.
Експертът припомня, че самият факт на преговорите с авторитарни държави изобщо не е отстъпка, а по-скоро обозначаване на позиция. ЕС трябва да провежда реалистични политики и да бъде твърд по въпроси, където е подходящо и необходимо.
„За да победят шума - западните демокрации трябва да поддържат подходящ контакт с антидемократичните режими, за да избегнат катастрофа. Пример за това е Афганистан и неговата трагедия. Вместо да създаде условия за комуникация с талибаните , Западът започна война там <...>.
Днес Хенри Кисинджър, лауреат на Нобелова награда за мир, казва, че нахлуването в Ирак е грешка, но през 2003 г. именно той съветва президента Буш да влезе във война. Какво общо има Ирак и светът с това признание? ", пита се авторът.
Анализаторът се съгласява, че Германия е най-важният европейски партньор за президента Байдън. Той обаче обясни позицията си с националните интереси на САЩ. „Байдън гледа на променящия се свят в световен мащаб и САЩ се нуждаят от истински съюзници повече от всякога <...>, но не само това. Ако притиснат Русия до стената, в крайна сметка ще я тласнат в прегръдката на Китай, а в острата конкуренция с Пекин Вашингтон се нуждае поне от неутралната й позиция “, обяснява Ожеховски.
В разговора той оцени, че в бъдеще не Америка и нейните политики ще предизвикват безпокойство в света, а естествената и неудържима динамика на разрастването на един все по-мощен Китай, който измества САЩ,при това не само от Азия. Тази тенденция се наблюдава в целия свят, където САЩ все още доминират. Въпреки че Китай все още не управлява света, той вече прибягва до заплахи, поради което САЩ сега не могат да си позволят да останат сами.
Той също така вярва, че фактът, че Байдън е вдигнал санкции за „Северен поток 2“, не означава, че той подкрепя изграждането на този проект. Президентът на САЩ може да не иска да възпрепятства историческата енергийна трансформация в Европа, която в момента отхвърля много източници на енергия; но засега същото не може да се каже за газа.
Съединените щати вероятно ще следят отблизо развитието и ще реагират адекватно в случай на заплаха. Той също така обърна внимание на големите финансови загуби както за Полша, така и за Украйна във връзка с евентуалното пускане на този газопровод.
В своето интервю Ожеховски засегна и темата за международната позиция на Полша: по време на президентството на Тръмп тя беше преследвана от мегаломания, но сега се върна на мястото си, колкото и болезнено да е за нея да го осъзнае.
Полша не е била и не е играч на сцената на световната политика. И на европейската сцена, където тя можеше да играе важна роля по силата на своя потенциал, тя по собствена воля зае позицията на статист. Тръмп не разбираше и презираше ЕС. Той разглежда конфликтите на Полша с ЕС като предимство на Варшава, но за Байдън това е недостатък и пречка, особено с оглед на световните промени.
Американският президент вярва, че никой за една нощ няма да накара Полша да обича Путин, но за Варшава би било добре да смекчи пламенността си, да намали пропагандата си и да откаже да демонстрира своето пренебрежение към Русия.
„Ако настъпи моментът на реална заплаха, Съединените щати ще насочат Полша към общия противник и ще определят нейното място като съюзник“, подчерта журналистът. „Дългосрочната политика на президента Байдън не изключва никого, включително Русия“, добави писателят.
По негово мнение, времето играе в полза на Русия и Китай. Москва иска да доизгради своите военни мускули, а Пекин изглежда вече не се страхува от никого. Съперничеството между него и Вашингтон ще бъде най-значимото в съвременната историята и ще изтощи ресурсите им.
Съединените щати късно осъзнаха, че се е родило ново глобално съзвездие и нестихващата борба за нов тип хегемония служи като негова основа. Следователно сближаването е необходимо повече от всякога. В тази връзка НАТО де факто се превърна в световен алианс, чийто съперник е Русия от много години. Полша все още вижда Русия като основна заплаха, но светът днес вече се върти около Китай.
Превод: ЕС
