Въпреки че броят на жертвите на коронавирус във Франция е значително по-малък, отколкото във Великобритания, президентът Еманюел Макрон не се радва на подкрепата на населението като Борис Джонсън от другата страна на Ламанша, пише The Sunday Times, позовавайки се на Le Monde. Френският вестник нарече този феномен „парадокс на Борис“: докато Джонсън разчита на подкрепата на населението, Макрон „позеленява от завист“, защото всяко негово изказване французите посрещат с „подозрение и дори гняв“. Главният редактор вижда причината за този контраст в особеностите на съседите си, в комбинацията от тяхната „преданост, самообладание и чувство за превъзходство”.
Според The Sunday Times „парадоксът на Борис“ обяснява много, не само за Великобритания, но и за Франция, главно за продължаващото недоволство от Макрон, което доведе до година и половина улични протести. Докато британското правителство първоначално се колебаеше в борбата срещу COVID-19, Франция решително наложи строга карантина на 17 март, а полицията записа 1,1 милиона глоби за нарушаването му.
Болниците се справиха с натоварването дори в източната част на страната, където регистрираха най-голям брой инфекции: броят на смъртните случаи до момента е 27 529 души, което е 6 хиляди по-малко, отколкото във Великобритания. Финансовата подкрепа за физически лица и компании е една от най-щедрите в Европа, а 12,4 милиона работници от частния сектор са преминали в частична безработица, за което получават 84% от заплатите си. От понеделник в цялата страна е започнало премахване на карантината: отвориха се магазини и фризьорски салони, бяха премахнати някои ограничения за движение. За разлика от британското, френското правителство успя да заяви ясно плана си: страната беше разделена на зони в зависимост от епидемиологичната ситуация и по-нататъшното отслабване на предприетите в тях мерки ще се случи по различни начини.
Въпреки това населението на Франция традиционно не харесва лидера на страната: според проучването на IPSO този месец едва 38% от французите са доволни от работата на правителството, докато във Великобритания тази цифра достига 50%, в Италия - 55%, в Германия - 68%, а в Австрия - 75 %. Алис Бодри от Аналитичния център Institut Montaigne в интервю за британската група за външна политика също потвърди, че от всички европейци французите имат най-малко доверие в това как правителството им се справя с кризата. Според нея това се дължи на недоволството от планираните пенсионни реформи, които доведоха до декемврийските стачки след година протести на "жълтите жилетки".
Засега за много французи миналата седмица се превърна във връщане към сравнително нормален живот: улиците са пълни с автомобили, а пътниците в метрото са длъжни да носят маски и да имат справка от местоработата си със себе си, отбелязва The Sunday Times. Кафенетата, баровете и ресторантите все още са затворени, а туристическият бизнес, който представлява 8% от икономиката на страната, е малко вероятно да възобнови работата си по-рано от следващия месец. Политиците също се връщат в строя: планират да проведат отменения втори тур на общинските избори през юни или през септември. Освен това се носят слухове, че Макрон, с прицел към президентските избори през 2022 г., ще промени политическия си курс и ще отстрани от поста премиера Едуар Филип, чиято нарастваща популярност според френските медии дразни президента.
Превод: М.Желязкова
