/Поглед.инфо/ Едва ли преди няколко дни по време на срещата си с бившия български премиер Бойко Борисов, за чиято оставка месеци наред м.г. протестираха десетки хиляди граждани, обвинявайки го в корупция, австрийският канцлер и лидер на дясната Австрийска народна партия /АНП/ Себастиан Курц е предполагал, че само след броени часове срещу него ще бъде повдигнато обвинение в корупция от страна на австрийската Прокуратура по икономически престъпления и корупция (WKStA) и той ще се изправи пред въпроса за своята оставка.

Докато Курц бе в Словения за участие в срещата на върха ЕС-Западните Балкани официално бе обявено, че прокуратурата разследва него и още девет души за злоупотреба със служебното положение, подкуп и корупция. Извършени бяха обиски в централата на Австрийската народна партия, канцлерството и министерството на финансите, както и в домовете на лица от най-приближения кръг на Себастиан Курц - говорителя на канцлера Йоханес Фришман, отговаряващия за медиите Гералд Флайшман, бившшия генерален секретар на АНП Щефан Щайнер, чиято балдъза е настоящият министър на отбраната Клаудия Танер, първата жена заела този пост в Австрия. В разпореждането на прокуратурата за обиск, което включва 104 страници, е включен и Томас Шмид, бивш генерален секретар на АНП и бивш шеф на държавната холдингова компания ЙоБАГ, който вече от месеци е в полезрението на антикорупцинната прокуратура, както и на анкетна комисия в парламента за неправомерни действия като шеф на мегахолдинга с активи за 27 млрд. евро.Обиск бе разпореден и по отношение на медийната групировка "Йостерайх" и нейния издател Волфганг Фелнер. Разследват се още братът на Фелнер Хелмут Фелнер, свързан с медията, бившият министър на семейството и младежта и понастоящем изследовател на общественото мнение Софи Кармазин, социоложката Сабине Байншаб. Иззети са били флашки, лаптопи и USB стикове. Себастиан Курц е заподозрян, че е използвал държавни пари, за да си осигури положителен медиен образ в изданието"Йостерайх", което е публикувало благоприятни за него резултати от политически допитвания, с цел той да поеме лидерската роля в партията. Министерството на финансите е получило възможността да влияе върху редакционното съдържание със споразумение за реклама и медийно сътрудничество на стойност около 1,3 милиона евро, тъй като по това време за Курц и неговото обкръжение все още не е бил възможен достъп до партийната каса.„Бюджетните средства от министерството на финансите са били използвани за финансиране изключително на партийно-политически мотивирани, понякога манипулирани анкети от компания за изследване на общественото мнение в интерес на политическа партия и нейните висши функционери", се посочва в заповедта на прокуратурата за претърсване. Така всъщност се оказва, че самите данъкоплатци са плащали да бъдат манипулирани. Сделката между Курц и неговият приближен кръг и медийната групировка датира от 2016 г., когато той все още е външен министър на Австрия в коалиционното правителство, оглавявано от социалдемократа Себастиан Керн, и отхвърля всякакви слухове, появили се в публичното пространство тогава, че възнамерява да оглави Австрийската народна партия. Въз основа на станалата известна комуникация в средите на АНП на базата на 300 000 есемеси от телефона на Томас Шмид става ясно, че екипът около Курц вече е работил активно за овладяване на партийното ръководство и отстраняването на тогавашния лидер Райнхолд Митерленер. В разговор с Шмид, тогава генерален секретар в министерство на финансите, Курц заявява: „Вчера казах на Б. какво трябва да каже в интервюто“, а Шмид го поздравява и отговоря: "Никога не съм стигал толкова далеч, колкото сме. Блестяща инвестиция. А Фелнер е капиталист. Който плаща. Обичам това!" Отношението на Шмид към медиите става ясно от репликата му: „Няма такова нещо като обективност в журналистиката“. Чата разкрива етапите в дейността по етаблирането на Курц като лидер на австрийските консерватори и избирането му за канцлер. Пъвата фаза на позиционирането му като спасител на Австрийската народна партия и отстраняването на тогавашния лидер завършва успешно. През октомври 2017 г. в Австрия се състояха предсрочни парламентарни избори в резултат от разпада на широката управляваща коалиция, състояща се от двете големи традиционни партии - Австрийската социалдемократическа партия (АСП) и Австрийската народна партия (АНП), настъпил след внезапната оставка през май на Райнхолд Митерленер като вицеканцлер, министър на икономиката и председател на АНП. Тогава Митерленер обясни решението си с това, че иска да защити себе си и семейството си от мръсната кампания, разгърнала се срещу него от страна на съпартийци и медии, а новоизбраният председател на партията Себастиан Курц побърза официално да призове за предсрочни парламентарни избори - идея, която той вече бе започнал да лансира в медийното пространство. Тогавашният канцлер от Социалдемократическата партия Себастиан Керн обвини коалиционния си партньор, че носи цялата отговорност за разпадането на кабинета и огорчението му от решението за предсрочни избори бе разбираемо предвид сключеното в началото на годината след трудни консултации коалиционно споразумение. В тази връзка трябва да се отбележи и добрата комуникация, която съществуваше между него и бившия лидер на АНП Райнхолд Митерленер. Керн дори обвини Курц, че не изпълнява ангажиментите, поети от коалицията. Възприеман като изгряващата звезда на австрийските консерватори, което сега става ясно е било постигнато със спорни и забранени начини, съпартийците му възлагаха надеждите си на предсрочните парламентарни избори Австрийската народна партия да излезе първа политическа сила за първи път от десет години насам. Още тогава критиците му определяха неговото желание да се представи като ново лице в политиката като един вид политическо лицемерие, тъй като, ако се проследи внимателно стремителната му политическа кариера, която е необичайна за австрийските стандарти, става ясно, че последните години той е бил неизменно част от управляващите в страната. Курц става министър по европейските въпроси, интеграцията и външните отношения в правителството на социалдемократа Вернер Файман през 2013 г., когато е само на 27 години - най-младият външен министър в Европа. При поемането на канцлерския пост той все още няма завършено висше образование, тъй като заради политическата кариера прекъсва следването си в юридическия факултет на Виенския университет.

Засегнатите страни в разразилия се скандал отхвърлиха обвиненията. Медийната групировка "Йостерайх " обяви, че ще съди държавата. Себастиан Курц твърдо заяви, че остава канцлер, за да се запази стабилността в страната, яростно отхвърляйки обвиненията като единствено обясни изразните си средства в дадените есемеси като плод на разгорещеност, каквито сега не би използвал. Той бе твърдо подкрепен от партията си и членовете на кабинета от АНП заявиха, че остават на постовете си само, ако канцлер е Курц. Но едва ден по-късно Себастиан Курц обяви своята оставка, като подчерта, че отново го прави в името на стабилността на Австрия и номинира външния министър Александър Шаленберг, известен като негов приближен, за канцлерския пост. Той обяви, че остава лидер на австрийските консерватори и председател на парламентарната група. Реакцията на опозиционните партии бе отрицателна. Председателката на социалдемократите Памела Ренди-Вагнер подчерта, че този скандал с извършените обиски е безпрецедентен в историята на Австрия след Втората световна война и настоя за нов път за страната. Тя определи стъпката на Курц като недостатъчна, тъй като той остава всъщност канцлер в сянка и ще продължи да дърпа конците. "Австрия се нуждае от правителство, което защитава основите на демокрацията", заяви тя, като добави, че хората в страната биха искали да видят връщане към "благоприличието и уважението". Лидерката на либералната партия "Нова Австрия" (NEOS) Беате Майнл-Райзингер поиска истински нов старт и "чисти ръце в политиката". "Трябва да сложим край на злоупотребата със служебното положение, на механизма за корупция в рекламата. Нуждаем се от ново начало ", подчерта тя и посочи, че "системата Курц" остава и след неговата оставка. Трябва да се отбележи, че от самото начало на скандала опозиционните партии посочиха, че не искат нови избори, тъй като според тях за страната не е добре да бъде непрекъснато в предизборна обстановка. "Това, че АНП е затънала в корупция, не означава, че в Австрия трябва да провеждаме избори на всеки две години", заяви лидерката на социалдемократите Ренди-Вагнер. (Последните предсрочни парламентарни изобри бяха през септември 2019 г. ) В крайна сметка окончателното решение за развръзката на кризата остана в ръцете на коалиционния партньор - партията на Зелените, която трябваше да реши дали ще продължи да си партнира с АНП. В началото на скандала лидерът на Зелените, който е и вицеканцлер, Вернер Коглер определи Себастиан Курц за "неспособен да действа като кацлер", но изрази готовност да запази коалицията, ако от Австрийската народна партия посочат човек, който да не е замесен в корупционни практики. Междувременно партиите преговаряха помежду си и имаха срещи с президента, който покани всички партийни лидери на разговори. В крайна сметка Зелените решиха да приемат кандидатурата на Шаленберг за канцлер и да запазят коалицията.

Години наред Себастиан Курц бе възприеман за "детето чудо" на Европейската народна партия. Той успя да изправи австрийските консерватори на крака и пое канцлерския пост едва на 31 години. Коалицията на Австрийската народна партия със Зелените, определяна като " дързък експеримент", бе разглеждана в съседна Германия като модел. За бившия премиер Бойко Борисов Курц бе освен колега и негов приятел, както сам Борисов посочваше в официалния си Фейсбук, където не пропусна да отрази поздравленията на Курц за изборната победа на ГЕРБ през април т.г. и пожеланията му за успех и на следващите избори през юли т.г. Сега имиджът на Себастиан Курц на успешен политик и пример за консерваторите в Европа е силно помрачен.

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели