/Поглед.инфо/ На екстремистите - радикален отговор. Представеният от френските власти проект за реформа "за борба с ислямизма" предизвика ожесточена критика както в страната, така и в чужбина. Защо вярващите се притесняват от предложените мерки и поставят под въпрос тяхната ефективност?.
Разговори за гетото
Парижкият квартал Porte de la Chapelle е поразително различен от картината, която рисуват романтичните филми. Тук „градът на любовта“ се превръща в гето, в което през нощта шетат наркодилъри, а през деня са на стража въоръжени до зъби полицаи.
Към него, както и към съседните квартали Барбес и Ла Шапел, които се намират в 18-и район на Париж, сега се обръща по-голямо внимание. Наскоро ръководителят на региона Ил дьо Франс, който включва френската столица, Валери Пекрес, нарече такива райони „разсадници на ислямизма“.
"Тези гета допринасят за засиленото отчуждение от обществото и идеологическата обработка на жителите им", каза тя.
За „завръщането в обществото“ френските власти решиха да се захванат сериозно Проблемът с имигрантите от гетото, които от време на време организират кланета, отдавна тревожи политиците. Но едва сега властите представиха ясен план за борба с радикализма. Любопитното е, че и планът е радикален.
Квартал Барбес в Париж
Непосредственият повод беше есенната поредица от терористични атаки. Всичко започна на 25 септември - двама журналисти от Charlie Hebdo бяха ранени.
Три седмици по-късно екстремистът от чеченски произход Абдула Анзоров
обезглави учителя по история Самюел Пати в предградията на Париж, за това,че той показал на своите ученици карикатури на пророка Мохамед от скандалната публикация в „Шарли Ебдо“. Полицията застреля престъпника.
Скоро след това имаше нова атака: трима убити близо до катедралата в Ница. Няколко часа по-късно терористите се опитаха да нападнат Авиньон и Лион - за щастие бяха неутрализирани навреме.
На този ден президентът Еманюел Макрон обеща веднъж завинаги да „прекрати ислямския радикализъм“. Французите посрещнаха това без особен ентусиазъм: същото неведнъж беше обещано от неговите предшественици Никола Саркози (след терористичната атака в Тулуза през март 2012 г.) и Франсоа Оланд (след атаките в Париж през 2015 г.).
Само че сегашният собственик на Елисейския дворец е пълен с решимост. На 9 декември правителството представи мащабен законопроект „За укрепване на републиканските принципи“.
Документът засяга доста широк кръг въпроси - от правилата за поведение на работното място, където вече няма да бъде възможно да се демонстрира религиозност, до държавния контрол върху даренията за религиозни организации. Според премиера на републиката Жан Кастекс целта е „борбата срещу ислямизма“ и съвместяването на ценностите на исляма със светските.
Какво премълчава президентът
Планът на властите веднага беше разкритикуван. При това от номиналните съюзници на Франция. Например Сам Браунбак, специалният пратеник на САЩ по религиозните въпроси, нарече предстоящата реформа изключително твърда, която само ще влоши и без това напрегнатата ситуация.
Опълчи се срещу инициативата на правителството и френската общественост. Преди всичко мюсюлманите. Това е разбираемо: ако властите приложат реформата, вярващите ще трябва да преразгледат напълно начина си на живот.
В почти 67 милионната Франция, всъщност няма толкова мюсюлмани, колкото изглежда. Според различни изследователски организации броят им е около десет процента. Статистиката обаче не отчита нелегалните имигранти, които годишно влизат в страната с десетки хиляди. А за всички последователи на исляма във Франция са изградени около 2600 джамии.
Френски офицери от жандармерията пред дома на 84-годишния Клод Синке, който стреля при опит за опожаряване на джамия в Байон, Франция. 28 октомври 2019
Те са разделени предимно по етнически признак. И съответно всяка се поддържа от определена държава.
"Голямата джамия в Париж например е алжирска. Тази държава отпуска пари за местните имами", обясни в интервю за РИА Новости член на френския съвет на мюсюлманите имам Гази Вехби.
Основните финансови донори, каза той, са Турция, страните от Магреб и Персийския залив. И от дълго време официален Париж казва, че е време да се прекъснат паричните потоци. В крайна сметка никой не се съмнява: освен за легалните имами и мюфтии, средствата се харчат и за радикалите.
"Възниква обаче въпросът: кой ще плаща тогава? Имамите не са евтини - две хиляди евро на месец. И горе-долу същата сума на джамията трябва да се дава като данък", казва Вехби.
Френската икономика е в криза поради пандемията. Според Saxo Bank БВП се е сринал с 19 процента – нещо невиждано след Втората световна война. А правителството все още не е отговорило откъде ще намери пари за духовенството.
"Мнозина във Франция критикуват Макрон, че говори само за мюсюлманите, мълчи за чуждестранното финансиране на други организации - същите тези евангелистки християни са тясно свързани с Бразилия и Съединените щати, получават огромни суми от тях.
Между другото, много средства са преведени и от Москва за изграждане на руска църква в Париж (Троицката катедрала на Quai Branly. - Ред.). Оказва се, че и тя ще бъде поставен извън закона? " – разсъждава френският политически анализатор Жан Виардо.
Катедралата "Света Троица" на територията на Руския духовен и културен православен център в Париж
Къде се крият радикалите
Прекъсването на финансовите потоци от чужбина може сериозно да разгневи вярващите. Много мюсюлмани смятат тази мярка за прекомерна. По този начин, според известния френски учен - ислямист Карим Ифрак, лишаването на джамиите от чуждестранните пари няма да промени нищо.
„Ако тази или онази джамия е заподозряна в радикализация на енориашите, тогава трябва да се борим не с нейния персонал, а с онези, които пропагандират екстремистките идеи. А тези хора като правило се стараят да не се „засветяват“ в легалните молитвени домове – там всички проповеди се фиксират на видео и аудио носители, "- обясни Ифрак в интервю за Sputnik Франция.
Според него радикалите трябва да се търсят предимно в Интернет.
„Особено в социалните мрежи това са най-популярните канали за разпространение на такава идеология“, отбелязва експертът.
Властите обаче напълно игнорираха тази област.
Инициаторите на реформата смятат, че радикализацията се случва предимно в семействата и почти от люлката. Затова законопроектът задължава родителите да изпращат децата си в детска градина от тригодишна възраст.
Макрон говори за желание да научи мюсюлманите да „уважават ценностите на светската държава“. И да се уважават помежду си: през ноември той се опита да събере мюсюлманските лидери на масата за преговори, за да могат да създадат единна структура.
"Мюсюлманите във Франция са много разделени. Те са по-зависими от родните си страни, отколкото от френското правителство, чиито власт и авторитет те не признават", - каза политологът Жан Виардо.
Затова и реформата, предложена от Макрон, е малко вероятно да бъде успешна. Виардо е убеден, че въпреки всички забрани, вярващите ще продължат да живеят по начина, по който са свикнали, а именно „учейки се във Франция да получават пари от Саудитска Арабия“.
"В края на краищата в Русия също няма единна организация на мюсюлманите. Но вашата държава не ги принуждава да се обединят. Това може да стане само отдолу, по предложение на самите вярващи", убеден е политологът.
В противен случай ефектът ще бъде обратен: повече френски граждани ще станат радикали. Все още има време за усъвършенстване на решенията. Парламентът ще разгледа законопроекта едва в началото на следващата година.
Превод: ЕС