/Поглед.инфо/ Легендарният тунел под Ламанша изпитва сериозни финансови проблеми, а „Евростар“, който превозва пътници от Лондон до Париж и обратно, е изложен на риск от фалит до април. Има няколко причини, че едно от емблематичните инфраструктурни съоръжения на обединена Европа е потънало в криза. Коронавирусът е само една от тях.

Трафикът на леки автомобили в Евротунела през миналата година е намалял с 46%, на автобусите - със 71%, а натовареността на високоскоростните влакове „Евростар“, които свързват Лондон с Париж, Брюксел, Амстердам и други градове, със 77% - до 2,5 милиона души , докато през 2019 г. те превозиха повече от 11 милиона пътници.

В резултат на това консолидираните приходи на „Гетлинк Груп“ (тунелът под Ламанша представляват 85% от дейността на тази компания) са намалели с една четвърт - до 815,9 милиона евро, а приходите от билети през тунела на влака с 48% - до 163 милиона евро. В ГГ обаче, както следва от заглавието на последното му съобщение за пресата, вярват, че според стандартите на трудна 2020 г. това е добър приход.

„Евростар“ оценява ситуацията по-песимистично: през ноември операторът, който управлява само три влака на ден между Лондон и континента (преди кризата имаше поне 17), заяви, че се бори да оцелее.

Всъщност данните за пътническия трафик в Евротунела се върнаха на нивото от средата на деветдесетте, когато този маршрут едва набираше популярност.

Товарните превози пострадаха по-малко - спадът им през годината беше едва 9%, а през четвъртото тримесечие броят на камионите, преминали през тунела, дори леко се увеличи, достигайки 420 хиляди единици срещу 406,5 хиляди за същия период през 2019 г. Броят на товарните влакове също постепенно нараства (като цяло тази част от трафика е спаднала с 19%), но пътническият трафик е претърпял тежък удар, особено след появата на нов - „британски“ щам на коронавируса, към който редица държави от ЕС реагираха, като затвориха връзката с острова.

Една от тях е Белгия, която е свързана с Великобритания чрез втория по важност железопътен маршрут през Евротунела. През последното тримесечие на миналата година броят на пътниците на „Евростар“ е намалял до 170 хиляди души - това е едва 6% от трафика през последните три месеца на 2019 година.

Разкъсване с континента

Поредицата от блокировки заради коронавирус не е единственият проблем с Евротунела. Завършването на Брекзит също го натовари тежко - сега стоките, които отиват от Европейския съюз за Великобритания, подлежат на митнически процедури.

За да се съобрази с новите формалности, „Гетлинк“ трябваше да инвестира 47 милиона евро в инфраструктурата на Евротунела. И въпреки че ръководителят на компанията Ян Лериш увери спедиторите, че на новопоявилата се граница няма да има хаос, прогнозите му за бъдещето са неясни.

В самия край на миналата година в интервю за „Ройтерс“ Лериш изрази надежда за скорошна масова ваксинация, но припомни възможна трета вълна от пандемията. Всичко това означава, заяви той, че остават въпроси относно по-нататъшното функциониране на Евротунела, на които няма ясни отговори.

Този проблем има символични нюанси. Плановете за изграждане на тунел под Ламанша, който започва да функционира през 1994 г., съществуват поне от началото на XIX век, но стават реалност едваконтекста на преговорите на Великобритания за присъединяване към Европейската икономическа общност, която започна след Втората световна война.

Лондон се присъединява към ЕИО - икономическия предшественик на сегашния Европейски съюз - през 1973 г. Веднага след това започна строителството на тунела.

Вярно е, че само две години по-късно, малко преди британците с мнозинство от гласовете на референдум да одобрят членството на страната си в ЕИО, лейбъристите решават да спрат проекта поради финансови проблеми. Но кабинетът на консерваторите, който идва на власт през 1979 г., воден от Маргарет Тачър, полага всички усилия, за да доведе плана до края.,

Въпреки, че Великобритания не беше напълно интегриран член на Европейския съюз (например, не беше част от Шенгенската визова) тунелът под Ламанша се превърна в едно от основните въплъщения на засилените връзки с континента.

През 2021 г., когато Брекзит беше завършен, този символ страда от остра криза. Управляващата компания на Евротунела и железопътната компания „Евростар“ вече са в различна юрисдикция - базирани са във Франция. Но най-голямата загриженост за съдбата им е проявена във Великобритания.

Чуждо главоболие

Преди няколко дни ръководителите на около 30 лондонски компании изпратиха писмо до правителството, призовавайки за спешни действия за осигуряване на бъдещето на „Евростар“. През следващите месеци, предупреждават те, компанията ще остане без средства за предоставяне на услуги на лондонската гара „Сейнт Панкрас“ където от Париж пристигат високоскоростните влакове.

„Ако този жизнеспособен бизнес се срине, Лондон и Великобритания ще понесат загуби както в икономическо, така и в репутационно отношение“, подчертават авторите на апела, като посочват и популярността на влаковете, които пътуват през Евротунела. До скорошната криза почти 80% от пътниците, пътуващи между Лондон и Париж или Брюксел, предпочитаха влака.

„Евростар“ не се нуждае от специално отношение - предприемачите настояват да предоставят на железопътния оператор равен достъп до финансова подкрепа с други компании от същия сегмент на услугите.

Превозвачът, който е мажоритарен собственик на френската държавна железопътна компания СНЦФ, вече е използвал цялата налична финансова помощ от Париж, но не е получил нищо от Лондон. Те отпуснаха около 4 милиарда евро за антикризисна подкрепа за вътрешни комуникации, но всъщност пренебрегнаха най-важния външен железопътен маршрут. В резултат на това, според последните данни, „Евростар“ е оставил само едно пътуване на ден между Лондон и Париж.

Френските власти все още са готови да помогнат и водят преговори с британското правителство по този въпрос, заяви Жан-Батист Гебари, държавен секретар по транспорта към френското министерство за интегрирани екологични трансформации, по време на дискусия в парламента. Коментарът идва след като Кристоф Фанише, старши изпълнителен директор на СНЦФ, определи „Евростар“ като „много критичен“. Проблемът, твърди той, е, че британското правителство разглежда компанията като френска, а френското като британска и в резултат на това е трудно да получи финансова помощ.

По принцип британските власти имаха пълното право да си измият ръцете, тъй като още през 2015 г. продадоха 40% дял в „Евростар“ на английско-канадски консорциум за сума, която според британската хазна по това време значително надвишаваше очакванията.

Но сега Хю Мериман, председател на транспортната комисия на парламента на Великобритания, припомня, че годишният принос на компанията за икономиката на страната е повече от милиард долара, и призовава правителствата на двете страни да "представят ангажиментите си" за подкрепа на „Евростар“. Въпреки това французите вероятно са изчерпали резервите си за подкрепа: според „Блумбърг“ СНФЦ се надява само да получи 4,1 милиарда евро от бюджета.

Според „Дейли Мейл“ един от обсъжданите варианти за спасяване на компанията е предоставянето на средства от Банката на Англия от кредитната линия за "коронавируса". Без допълнителна подкрепа, твърди вестникът, „Евростар“ може да фалира до април, въпреки че източници в компанията казват, че резервите могат да издържат и до лятото.

Превод: В. Сергеев

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели