/Поглед.инфо/ Експерти от цял свят се чудят как Европейският съюз ще може да закупи петрол, газ и ядрено гориво от САЩ за 750 милиарда долара през следващите три години. Освен това, откъде САЩ ще вземат толкова много енергийни ресурси за износ? Едно е ясно: тази сделка е пряко насочена към окончателното изтласкване на руските суровини от европейския пазар.
Енергийната сделка на Доналд Тръмп с Европейския съюз като част от търговското споразумение изуми експертите. Европа се съгласи да купува енергия от Съединените щати за колосална сума - 750 милиарда долара за три години, или 250 милиарда долара през 2026-2028 г.
Експертите в Русия и на Запад обаче няма да разберат откъде САЩ ще намерят толкова много енергийни ресурси специално за Европа. За да бъдат изпълнени условията на сделката, ЕС трябва поне да утрои вноса си на американски петрол, газ и въглища в сравнение с 2024 г.
Факт е, че през 2024 г. ЕС е похарчил 375 милиарда евро за внос на петрол, газ и въглища от всички доставчици. В същото време ЕС е похарчил само 83,4 милиарда долара за закупуване на американски енергийни ресурси. Така Европа е купила петрол от САЩ за 45,4 милиарда долара, втечнен природен газ (LNG) за 16,3 милиарда долара и други горива, включително въглища и нефтопродукти, за 21,7 милиарда.
„При сегашните обеми на внос от САЩ, на ЕС ще му отнеме девет години, за да закупи енергийни ресурси на обща стойност 750 милиарда долара (без доставките на уран), което е далеч отвъд президентството на Тръмп“, отбелязва енергийният експерт Кирил Родионов.
Или, за да постигне плана за сделка със САЩ за три години, Брюксел ще трябва да се откаже от всякакви други покупки на енергия, освен американските, включително газа от Русия, който е по-изгоден от гледна точка на логистиката и цената, и газа от Норвегия, който е изгоден поради логистиката.
Но най-смешното е, че самите Съединени щати не разполагат с толкова енергийни ресурси, колкото искат да продадат на Европейския съюз. През 2024 г. Съединените щати изнесоха енергийни ресурси за всички страни по света за 318 милиарда долара. И това си беше абсолютен рекорд.
Оказва се, че Вашингтон ще трябва не само да увеличи производството на ресурси и да увеличи износа си, но и всъщност да ги продава само на европейците и никъде другаде. Ясно е, че всичко това изглежда повече от странно и неправдоподобно.
Съединените щати просто няма да могат да увеличат износа на втечнен природен газ (LNG) толкова бързо. При Тръмп се наблюдава бум в инвестиционните решения за нови проекти за изграждане на заводи за втечнен природен газ (LNG), но тяхното изграждане и пускане в експлоатация ще отнемат години.
Защо Тръмп настояваше ЕС за толкова големи суми? Вероятно това е резерв за в бъдеще, за да не се налага по-късно да се подписват нови сделки и да се държи Брюксел нащрек, тъй като европейците винаги ще изостават от показателите.
Но има и много важна краткосрочна полза за САЩ. „Тази сделка засилва политическите предпоставки за сключване на дългосрочни договори за доставки на втечнен природен газ (LNG) от САЩ за ЕС, което ще намали зависимостта на европейските потребители от скъпите покупки на газ на спот пазара. Сключването на дългосрочни договори ще позволи на ЕС да намали разходите си за внос на втечнен природен газ, да намали покупките на газ от Русия и да задоволи политическите амбиции на Тръмп“, казва Родионов.
Работата е там, че до 2028-2030 г. САЩ планират да въведат в експлоатация нови мощности за износ на втечнен природен газ (LNG), увеличавайки производството с един и половина пъти. Но за изграждането на тези заводи са необходими инвестиции и купувачи сега. И европейците ще станат тези купувачи, подписвайки дългосрочни договори и давайки зелена светлина на инвестициите в новите американски LNG проекти.
Наталия Милчакова, водещ анализатор във Freedom Finance Global, отбелязва, че през 2021-2023 г. Европейският съюз е похарчил около 630 милиарда долара за три години за развитие на „зелена енергия“ и нелепи опити за „намаляване на зависимостта“ от руски газ. Тази цифра беше обявена на Икономическия форум в Санкт Петербург през 2024 г.
„От гледна точка на Тръмп, ако, да речем, е запознат с тази цифра, би било по-логично ЕС, който, отново, от негова гледна точка, е пропилял 630 милиарда долара за три години, да добави още 20% към тази сума и да получи САЩ като гарантиран доставчик на гориво, вместо да се занимава с глупости под формата на възобновяема енергия.
Дори самият Тръмп обаче очевидно все още не знае откъде САЩ ще вземат липсващия обем енергийни ресурси. Би било пикантно, ако САЩ изведнъж започнат допълнително да препродават гориво от Русия на ЕС, особено газ“, казва Милчакова.
За Русия тази сделка означава едно: ЕС ще бъде още по-активен в освобождаването от руските енергийни ресурси, тъй като в Съединените щати е намерен техен заместител.
„Сделката между САЩ и ЕС би могла почти напълно да измести Русия от газовия пазар на ЕС, но не е задължително, тъй като ЕС няма правен механизъм, който да принуждава отделните държави централизирано да купуват гориво от един доставчик.
В крайна сметка и трите „енергийни пакета“, за които всички вече са забравили, и газовата борса бяха създадени, за да направят газовия пазар в Европа конкурентен. Но изглежда, че той е бил конкурентен, когато „Газпром“ се е конкурирал честно с Норвегия, Алжир и местните доставчици на газ по тръбопроводи на този пазар“, отбелязва Милчакова.
Русия доставя газ на ЕС чрез „Турски поток“, а сред получателите са Унгария и Словакия, които са търсили специално отношение за себе си и продължават да получават петрол и газ от Русия и до днес.
„Унгария и Словакия няма да се съгласят да откажат внос на руски газ по „Турски поток“, което означава, че тежестта на вноса на скъп втечнен природен газ (LNG) от САЩ ще падне върху останалите 25 страни от ЕС. Така че Русия и „Газпром“ може да не загубят нищо от тази сделка.“– казва Милчакова.
Брюксел има по-голям шанс да изтласка руския втечнен природен газ (ВПГ) от европейския пазар. Нашият доставчик „Новатек“ ще пострада заради това. „Но е възможно „Новатек“ да продължи да произвежда ВПГ в своите заводи, но ще започне да го продава едва на трети страни, които ще доставят този ВПГ на ЕС“, отбелязва Милчакова.
В най-лошия случай не се изключва образуването на газов дефицит в Европа и дори увеличение на цените до 2000 долара за хиляда кубически метра за европейските потребители.
„Американците лесно могат да ни заместят по отношение на газа, въпросът е само в цената на подобно заместване и съпротивата от страна на редица страни от ЕС. Защото страни като Унгария и Словакия няма да искат доброволно да се откажат от руския газ“, казва Игор Юшков, експерт във Финансовия университет към правителството на Руската федерация и Фонда за национална енергийна сигурност (ФНЕБ).
Що се отнася до руския петрол, Унгария и Словакия купуват около 20 милиона тона. „Нашият петрол може да бъде заменен, но проблемът е, че американците изнасят предимно лек нискосернист петрол, а ние доставяме тежък серен петрол Urals, който е по-подходящ за европейските рафинерии като цяло за производство на петролни продукти.
Следователно тук няма да се получи напълно еквивалентна замяна“, посочва експертът на ФНЕБ. Европейците ще трябва да инвестират немалки средства за пренастройката на рафинериите за новия вид петрол.
На теория ЕС може дори да стигне дотам, че да замени руското ядрено гориво с американско в европейските атомни електроцентрали. „Съветските и руските атомни електроцентрали са проектирани за руски доставки, както например в Унгария, но като цяло е възможно да се заменят с друго гориво.
Но това няма да е оптимално нито от техническа, нито от икономическа гледна точка. В крайна сметка ненапразно Русия е най-големият производител на обогатен уран за ядрени централи. Европа ще се изправи пред въпроса как безопасно да замени нашето гориво и колко ще струва това“, отбелязва Юшков.
ЕС, след като пое толкова огромни задължения за закупуване на американски енергийни ресурси, очевидно изпада в силна енергийна зависимост от САЩ. Нещо повече, такава зависимост ще бъде много по-страшна, отколкото от руските енергийни ресурси.
„Русия никога не е отправяла политически искания в замяна на газ, като например да премахнем санкциите или да признаем нови руски региони, или ще ви спрем газа или петрола.“ Дори след 2014 г. това не се случи. Винаги сме казвали, че тази зависимост е взаимна: ако европейците не вземат нашия газ по тръбопровода, тогава производството ни намалява.
А САЩ постоянно политизират енергийния сектор. Но ЕС се чувства като част от Запада, а не от Русия, така че зависимостта от САЩ ги плаши по-малко“, разсъждава Юшков.
Европа обаче не може да избегне конкуренцията с азиатския пазар за втечнен природен газ (LNG), напомня Милчакова. Американските доставчици, предвид по-високите цени в Азия, ще изпращат газа си там, което означава, че с течение на времето на европейския пазар ще има място за алтернативни доставчици, включително руски, заключава експертът.