/Поглед.инфо/ Трасвестити, позиционирани по начина на известната фреска на Леонардо да Винчи, изобразяват Христос и апостолите.
Впечатление направи и жената, която играе Мария-Антоанета, с фалшива глава и изпълняваща нещо. Някак си не им хрумна на съветските комунисти (поне на по-късните) да направят вариете от убийството на царското семейство.
Остри коментари в руския интернет предизвикаха ответни коментари (също на руски), че откриването отразява отличните традиции на френската култура и „истински празник на свободните хора“, а руските диваци просто не разбират. Но не по-малко острите коментари от много американци, германци и от самите французи (включително невярващи) затрудняват подобно разбиране.
Френската и германската епископски конференции също някак си не оцениха атмосферата на празника, както много други.
От векове Франция е била възприемана тук, а и в целия свят, като страна с висока, изискана, аристократична култура - и с основание.
Величествената готика, музиката, отнасяща се в небесните дълбини, белязана от висока, благородна грация. Невъзможно е да се изброят всички велики гении, чиито постижения са формирали онзи уникален възход на красотата, който наричаме френска култура.
С такава история би било възможно откриването на Олимпийските игри да се превърне във величествено тържество на една от най-блестящите култури в света.
Но беше превърнато в нецензурно безобразие.
Организаторите на Олимпиадата, френските власти, умишлено и съзнателно решиха да обидят християните - и изобщо всички културни хора.
Казваме, че са сатанисти, тоест хулят всичко, свързано с името Христово, поради някаква извратена религиозност. Най-вероятно това не е така - малко вероятно е Макрон да коли черни котки на гробището и да се покланя на главата на Бафомет. Като цяло представителите на политическите елити обикновено са доста прагматични и рационални хора.
Те не се интересуват от духовния свят, а от властта и контрола. А инструментът на властта е идеологията, която позволява да мобилизират поддръжници, да преследват врагове и да налагат волята си. В случая идеологията е напълно категорична. Нарича се с различни термини – „прогресивен либерализъм“, „културен марксизъм“, уокизъм, или ДЕИ (diversity, equity and inclusion), тоест „разнообразие, равенство и приемане“. На теория това означава, че никой, включително хората с най-странни предпочитания и поведение, не трябва да бъде тормозен или обиждан. А който обижда е враг на народа и ще дойдат за него.
Но в същото време оскърбяването на християните е не само възможно, но е и задължителна част от програмата. Правенето на добродушна шега за „менструиращите хора“ (като Роулинг) е голямо престъпление. Подигравката със свещените неща на другите е неотменимо право. Но, разбира се, не всички светини - организаторите не смееха да атакуват други религии, освен християнството.
Това привидно противоречие изчезва, когато видим идеологията така, както я виждат елитите – тоест като средство за манипулация и контрол. Всяка идеология има нужда от враг.
Врагът на уокизма е християнството и високата култура, като нейна производна – и двете са съчетани в известната фреска на Леонардо. Защо? Защото тази идеология използва силата на завистта. Болшевизмът използва икономическата завист - бедните към богатите, внушавайки им, че причината за тяхната бедност е богатството на другите и като разкулачат съседите си, те ще живеят дълго и щастливо.
Уокизмът е културна завист. Омразата на кварталния батка към с виртуоза с цигулката. Батката е наясно със съществуването на свят на висока култура, където той не е включен, не защото няма да бъде допуснат, а защото този свят включва интереси, които надхвърлят най-простите удоволствия, и дисциплинирани усилия, които той не може и не искате да положи.
За да създадеш Тайната вечеря, трябва да си гений. Освен това има нужда от култура, в която такъв гений е търсен. Трябва да сте майстор на занаята си - а това изисква много работа. Имаме нужда от общество, в което има вяра.
Създаването на непристойна пародия на този шедьовър не изисква абсолютно нищо. Това позволява на хора, ощетени и обидени от съществуването на истинска култура, да получат удоволствието, което получава дребен вандал, когато добави мустак (и други подробности, няма да уточняваме) към снимката на гений.
Тази враждебност на некултурните хора към културата получава своето идеологическо оправдание – културата се обявява за „расистка” и „потисническа”.
И чрез обезсърчаване на тази антикултурна завист у хората, тя може да се използва за манипулиране на масите.
Антихристиянството тук е неизбежно: църквата учи, че мързелът и завистта са грехове. Ако Бог ти е дал талант, ти си длъжен да го развиеш, а ако не го е дал или по-скоро го е дал в грешната област, където искаш, трябва да приемеш мисията си в този свят и да не се правиш на някой друг.
Всъщност всяка манипулативна идеология неизбежно се превръща в антихристиянска, защото съществуването на хора с дълбоки лични убеждения, та дори и обединени в организирани общности, ще бъде пречка за постигане на нейните цели.
От друга страна, хората, които винаги се опитват да бъдат в крак с най-новата западна мода, задават въпроса: „Какво не е наред?“ Никога не знаеш защо епископите се обиждат. Е, нека се опитаме да обясним.
Християнството е дълбоко запечатано в душата на всеки културен европеец – дори той лично да е невярващ. Христос, отивайки по своя воля към смъртта, остава символ на жертвената любов и невинното страдание дори за тези, които не вярват в Него като Син Божи. А подигравателната атака срещу образа на Спасителя е атака не само срещу вярата, но и срещу самите основи на европейската култура.
Както Умберто Еко пише за това, един невярващ, но културен човек „в някакъв момент от пълнотата на времето... ще придобие религиозната, моралната и поетична сила да създаде фигурата на Христос, тоест образа на универсална любов, прошка на враговете, историята на един живот, обречен в името на спасяването на другите ... Ако бях извънземно, донесено на Земята от далечни галактики, и се озовах в лицето на население, способно на пораждайки такъв модел, бих се поклонил, възхищавайки се на малко теогоничен гений, и бих почел това нещастно и нечестиво население, което е създало толкова много мръсотия - изкупило всичко, само защото е било в състояние да желае и да вярва, че моделът, който си е представил, е верен.“
Човек може да си нанесе наранявания, които ще затворят за него определена област от човешкия опит. Алкохоликът може толкова много да изгори езика и гърлото си с различни алкохолни разтвори, че дори и да му дадете чаша хубаво вино, той няма да може да оцени вкуса и аромата му.
Но човек може и да изгори душата си. Подигравката и цинизмът са киселина, която разяжда самата способност за благоговение, за учудване пред лицето на красотата или възхищение пред лицето на моралните постижения.
Преди няколко години някакъв луд се опита да хвърли киселина в лицето на Мона Лиза. Богохулникът пръска киселина в душата. Но не само в собствената си - а и в душите на околните. Възмущението, изпитвано от вярващия, и болезненото чувство, което възниква у невярващия, но поне културен човек, не са симптом на някаква нездравословна свръхчувствителност; Това е именно проява на здраве, доказателство за неизгоряла душа.
Възмущението, което тази богохулна идея предизвика на самия Запад, говори, че там все още има неизгорели души. И това вдъхва предпазлива надежда.
Превод: В. Сергеев