/Поглед.инфо/ Финансовите и ресурсни отношения между Русия и Европейския съюз продължават да се пръскат по шевовете под безмилостния натиск на колективния Запад. Вчера две събития станаха публични едновременно, свързани помежду си и отразяващи общата тенденция. Първо, най-големият германски петролен и газов оператор “Винтершал” официално обяви оттеглянето си от Русия и ограничаване на всички съвместни проекти. Второ, БАСФ, най-голямата химическа компания не само в Германия, но и в Европа, обяви рекордни загуби за изминалата година.

Нека разгледаме новините отделно и по-отблизо.

Историята на оттеглянето на “Винтершал” от Русия е много подобна на откъсването на изсъхнала лепенка от рана, която все още не е зараснала, простете за това художествено сравнение. Освен това трябва да се отбележи, че те откъснаха тази лепенка с месо и без да поискат мнението на самите германски енергетици. След началото на СВО и незабавно последвалия поток от истерии, заплахи и санкции от страна на САЩ и различните им сателити, Германия невидимо се раздели на два лагера. Политическият бомонд хвърля гръм и мълнии към Москва, докато големият бизнес, здраво окован от десетилетия съвместна работа и милиарди долари, мълчаливо саботира този процес.

Поне засега...

По-конкретно, представителите на “Винтершал” последователно заявяваха през март и юни миналата година и дори през есента, че няма да напуснат Русия и планират да запазят всички съществуващи договори. Между другото, като оправдание беше цитиран напълно верният аргумент, че сътрудничеството с “Газпром” е от полза не само за тях като частна компания, но и за цяла Германия. Многократно е подчертавано, че степента на взаимно проникване на германската и руската страна на пазарите е толкова голяма, че разрушаването на тези вериги ще доведе до последствия, чиито мащаби никой няма да се наеме да оцени. И докато за енергетиците е сложно, за берлинските политици е по-просто от всякога. Общият принцип на тяхната работа срещу страната ни най-добре се описва с руския израз „граби и не пускай“.

Олаф Шолц и Урсула фон дер Лайен, показвайки се пред телевизионните камери, дадоха безкрайни интервюта, като с удоволствие цитираха цифрите за падащия внос на руски газ и петрол. На хартия всичко е много гладко, но на енергийните доставчици им прималя, включително на “Винтершал”, който не само купуваше синьо и черно гориво в Русия, но и го доставяше на вътрешния пазар на десетки милиони потребители.

Никой от политиците в Берлин или Брюксел не каза на своите съграждани, че санкциите не са успели да унищожат руската икономика, но доста ефективно унищожават една добре смазана и работеща система в самата Европа.

Сега малко хора си спомнят, но руско-германското газово сътрудничество започна преди тридесет години. То беше инициирано от “Газпром” и “Винтершал”, които тогава едновременно участваха в търга за придобиването на германската газова компания ВНГ със седалище в Лайпциг. Заложени бяха 7000 км тръбопроводи и пет подземни хранилища, чрез които синьото гориво се доставяше до домовете и предприятията на петте най-гъсто населени провинции в страната. В сделката се намеси “Рур Газ”, по това време безспорен лидер на вътрешногерманския пазар, който в резултат на различни измами изби младите и смелите конкуренти, укрепвайки допълнително статута си.

Руските и немски специалисти се почесаха и осъзнаха, че съвместната работа може да донесе много повече дивиденти и да помогне да се изтласкат дори най-големите мастодонти на европейския пазар.

Приказката се разказва бързо, но не и делото, но в началото на CBO “Винтершал” се чувстваше страхотно, печелейки отлични пари от руски въглеводороди. Например, компанията влезе в дял в проекта за разработване на газови кондензатни находища “Ачимов” близо до Уренга, чиито запаси надхвърлят един трилион кубически метра газ и 400 милиона тона газов кондензат. Особеността се състои в това, че изкопаемите тук се намират на дълбочина над 4000 метра в сложна геоложка структура. Но проектът все пак беше признат за перспективен, което беше значително улеснено от изчерпването на подобни находища в Западен Сибир (така наречените сеномански находища). Да кажем веднага, че руско-германският тандем брилянтно реши проблема, като инвестира в него мозък, пари и оборудване.

След като натрупа положителен опит и първите големи печалби, “Винтершал” инвестира сериозно в изграждането на двата “Северни потока”. В първия от тях компанията притежаваше 15,5 на сто, във втория бяха инвестирани около милиард евро. Естествено, това не беше направено в името на нечии красиви очи. Според условията на споразумението определена част от газа, добиван от негостоприемните пусти земи на руския север, принадлежи на “Винтершал”. Последният на практика го продаваше на руската компания, която след това го пускашепо газопровода и го закарваше в Германия, където попадаше във вътрешната разпределителна мрежа, която принадлежеше на същия “Винтершал” ичастично на “Газпром”. В края на краищата само много тесногръди хора искрено вярват, че нашият монополист е толкова глупав и мързелив, че може само да извлича и продава ресурси.

Схемата устройваше абсолютно всички.

И "Газпром", и "Винтершал" печелеха пари както за себе си, така и за партньора, докато обикновените бюргери и германският бизнес постоянно получаваха газ на разумни цени, което много устройваше политиците в Берлин, които, както обикновено, приписваха цялата заслуга на себе си.

"Винтершал"също беше инвеститор в изграждането на тръбопровода “Ямал-Европа”, който беше пуснат през 1999 г. с единствената цел да заобиколи територията на Украйна и да направи доставките възможно най-надеждни чрез елиминиране на украинския фактор на нестабилност. Компанията прояви голям интерес към редица други проекти в Русия, реализирани например под финансовия патронаж на водещите руски банки.

Що се отнася до БАСФ, всичко тук е изключително просто и логично за тези, които са дори малко потопени в спецификата на проблема.

Факт е, че “Винтершал” е пряко дъщерно дружество на германския химически гигант. Създаден е не толкова за задоволяване на нуждите на населението, колкото за покриване на огромната нужда на концерна от въглеводороди, от които се произвежда широка гама продукти - от масла и бои до фармакологични препарати. „Дъщерята“ купува газ от Русия и го доставя на „майката“ си на преференциални цени, като същевременно печели от разпределение в страната. Идеалната схема, проста и надеждна, като швейцарски часовник.

Е, тогава всичко отиде по дяволите - и то съвсем не по вина на Русия.

На немските вносители беше поставен ултиматум да намалят обема на покупките и когато стана ясно, че частни компании явно саботират този бизнес, съвсем „случайно“, но изключително успешно за авторите на санкционната политика, бяха взривени три разклонения на „Северен поток“. Обемите на доставките на руски газ рязко намаляха, което беше допълнително улеснено от въвеждането на ценови таван.

Русия, която до последния момент странеше от радикални мерки, отговори огледално. По-специално, президентски указ до 1 октомври 2023 г. въвежда пълна забрана за закупуване от "Газпром" на газ или услуги от съвместни предприятия с австрийската ОМВ и германската “Винтершал”. По-точно може да се купува, но не на експортни цени, както преди, а на вътрешни руски цени, което прави този вид дейност дълбоко нерентабилна за чуждестранните участници.

Тук, за да бъдем обективни, трябва да се каже, че нашата страна, в лицето на “Газпром”, също пострада значително. Германското правителство в изключително бандитска форма изхвърли руската страна от най-старото и най-голямо предприятие “Газпром-Германия”. По този начин бяха разрушени веригите за взаимодействие с повече от четиридесет специализирани предприятия и страната ни си проима проблеми с навлизането на пазарите в Европа, Азия и Северна Америка, където работеше дълго и уверено.

Благодарение на нестабилността на цените през 2022 г. Русия увеличи печалбите си от продажбата на въглеводороди с 28%, или с 2,5 трилиона рубли, но само глупакът би отрекъл, че на нашата петролна и газова индустрия беше нанесен тежък и болезнен удар.

Въпреки това, векторът на дейността на руските енергийни ресурси, макар и със скърцане, се насочва на изток, където Китай и Индия са готови да усвоят всякакви обеми и да доставят руски въглеводороди на същата Европа, тъй като тя обича да се прострелва сама в крака. Все още дори не сме загубили пари, докато “Винтершал” регистрира нетна загуба от 1,2 милиарда долара, БАСФдобави още 1,4 милиарда долара, въпреки че спечели 5,5 милиарда долара година по-рано.

Но те не са единствените - в Европа са още “Юнипер”, E.ON, ОМВ и редица други по-малки играчи.

Превод: В. Сергеев

Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели