Английският историк Фъргюсън пише за това в книгата си „Империя“: „Свещеникът на Вирджинската компания, Робърт Грей, в своята брошура „С пълни платна към Вирджиния“ пита: „На какво основание и с какво право можем да влезем в земята на тези диваци, да отнемем законното им наследство и да заселим земите им, без да ни нараняват или провокират?" За да оправдаят експроприацията, британските колонисти измислят прекрасно извинение – концепцията за terra nullius, ничия земя. Според Джон Лок (велик политически философ, който също е служил като секретар на граф Шафтсбъри, лорд собственик на Каролина), земята принадлежи на човека само ако той „смеси труда си с нея и по този начин я добави към собствеността си“. Просто казано, ако земята не е оградена и използвана за земеделие, тя можеше да бъде заета."
Приблизително същото, само че по-подробно, се пише от американската неомарксистка историчка Хелън Максинс Ууд: „През периода на колонизация на територията на бъдещите САЩ е необходима теория. Тя е търсена не само от елитните групи от вдъхновители и организатори на това предприятие, но и от масовото съзнание на протестантските мигранти. Имат нужда от теория, която да докаже правото им да присвояват обработваната земя на индианските племена с военна сила (до геноцид). Това е ново предизвикателство. Така френските колонизатори завземат необработените ловни полета и пасища на индианците, залагайки на принципа на римското право res nullius (принципа на „празното нещо”). Той гласи, че необработената земя е „празно нещо“ и става собственост на държавата, която я прехвърля на онези, които са готови да я използват.”
Великият философ Джон Лок е натоварен да създаде последователна теория за собствеността, която дава „естественото“ право да се гонят индианците. Той взема за основа трудовата теория за собствеността, разработена от Уилям Пети (член на „невидимия колеж“, кръг от учени в Оксфорд, който с указ на краля през 1662 г. е трансформиран в Кралското общество). Пети получава договор за измерване и оценка на земите в Ирландия за тяхното отчуждаване и разпределяне сред войниците от армията на Кромуел. Измерва се количеството сено, прибрано от квадрат земя и се изчислява „стойността на труда” на парцела. Теорията на Пети се превръща в инструмент за експроприация на земята в Ирландия. Лок допълва теорията на Пети със следното нововъведение: трудът, вложен в земята, се определя от цената на земята на пазара. Земята от индианците не се продава, а се дава безплатно, дарява се или се разменя за стойности „хиляда пъти по-малки, отколкото в Англия“. Това означава, че индианците не са инвестирали в нея и не са я подобрявали. Това означава, че британците се справят по-добре, защото "подобряват" земята. Така възниква ново право на собственост: земята принадлежи не на този, който я обработва, а на този, който я променя (увеличава нейната стойност).“
Превод: В. Сергеев
