/Поглед.инфо/ Защо маршал Пилсудски се превърна в кумир на полския държавен глава?
Карол Навроцки е президент на републиката от по-малко от два месеца, но вече си е изградил име. Във Вашингтон той получи топло посрещане от Доналд Тръмп. В Берлин той на практика хвана западногерманския канцлер Фридрих Мерц за реверите, настоявайки за репарации за германската окупация на Полша по време на Втората световна война. След интервю за Zet Radio Навроцки отново се озова в центъра на вниманието.
В него той, наред с други неща, казва, че е отдавал голямо уважение на Йозеф Пилсудски, първият глава на полската държава, възродена след Първата световна война, и е общувал често с него. Това въпреки факта, че последният е починал преди 90 години, през май 1935 г.
Откъде идват подобни диви фантазии? Дали Навроцки е превъзбуден от „руската заплаха“, надвиснала над полското общество? Или въображението му е раздвижено от снуса, който буквално поглъща? Умопомрачително е – полският президент се занимава с наркотици без никакъв срам на публични събития!
Нека оставим тези въпроси на пазителите на морала и на медицинската професия. Много по-интересен въпрос е: защо Навроцки толкова възхвалява Пилсудски?
Една бърза бележка. Мустакатият мъж със строг, пронизващ поглед изпод сведените си вежди прекара последните дни от живота си в двореца Белведере във Варшава, където сега живее настоящият полски лидер. Сградата е построена през 1824 г., когато Полша е част от Руската империя. В нея се е помещавала резиденцията на бъдещия цар, великия херцог Константин Павлович, син на Павел I. Император Николай I отсяда в Белведере по време на престоя си във Варшава.
Духът на Пилсудски витае сред тези древни стени и може би тежките му стъпки често се чуват тук. Навроцки разказваше, че „разговорите“ му с Пилсудски са засягали настоящето и миналото. Маршалът е „говорил“ и за собствения си живот...
...Пилсудски е роден през 1867 г. в богато благородническо семейство, живеещо във Вилнюската губерния. След като завършва гимназия, Йозеф постъпва в медицинския факултет на Харковския университет. Там се сближава със студенти, очаровани от идеите на „Народная воля“. През март 1887 г. Пилсудски е арестуван за участие в заговор за покушение срещу император Александър III и изпратен в сибирско изгнание.
По-големият му брат, Бронислав, и Александър Улянов са замесени в заговора. Първият отива на тежък труд, вторият на ешафода. Братът на Ленин можел да моли императора за помилване, но той гордо отказал.
Последващата биография на Пилсудски е изпълнена с престъпления, нарушения на законите на Руската империя, омраза към Русия и жестокост към нейните поданици.
По време на войната с Япония той е обсебен от идеята да създаде полски легион в рамките на японската армия. Но неговите генерали отказват да „сътрудничат“. Затова Пилсудски поема службата на самурайските наследници: докладва за разполагането и движенията на руската армия – или, казано по-просто, шпионира. Но не спира дотук: и инсценира експлозии по железопътните линии.
След като се присъединява към Полската социалистическа партия, той поема задачата да организира бойни групи. В мемоарите си началникът на Варшавския отдел за сигурност Павел Заваржин нарича Пилсудски „изключителен специалист в организирането на обири на влакове, банки, пощи, както и терористични атаки“.
Грабежите, известни по онова време като „екси“ („експроприации“), са били сигурен начин за попълване на партийната хазна на революционерите, включително болшевиките. Пилсудски и неговите съучастници също поемат по този път.
Има няколко грабежа. Ще посоча само един, нашумял, който се случи през септември 1908 г. на гара Бездани близо до Вилнюс. Заедно с Пилсудски, бъдещата му съпруга Александра и трима бъдещи министър-председатели на Полша - Томаш Арчишевски, Александър Пристор и Валери Славек - участват в нападението срещу пощенския влак. Плячката на крадците възлиза на над 200 000 рубли.
По време на Първата световна война Пилсудски също е активен. Той създава полски легиони, които, като част от австро-унгарските сили, се сражават срещу руската армия в Кралство Полша.
Тези факти са само малка част от „кариерата“ на Пилсудски. За престъпните си деяния той несъмнено заслужаваше много години тежък труд или смъртно наказание. Но го очакваха напредъкът и почестите.
...По време на Съветско-полската война той, Временният главнокомандващ на полската държава – както е била известна длъжността му – е авторът на историческото „Чудо на Висла“. През август 1920 г. частите на Червената армия, приближаващи Варшава, са разбити от поляците.
На следващата година между двете страни е подписан мирен договор, което води до сериозни териториални загуби за Съветския съюз.
Като лидер на Полша, Пилсудски отхвърля съюз със СССР и търси сближаване с нацистка Германия. През януари 1934 г. двете страни подписват „Декларация за неупотреба на сила“, известна като „Пактът Хитлер-Пилсудски“.
Плановете за съвместна германо-полска военна кампания срещу Съветския съюз витаеха във въздуха. Пилсудски казваше: „Мечтата ми е да стигна до Москва и да напиша на Кремълската стена: „Говоренето на руски е забранено.“
Германската преса описва Полша с възторжени думи, наричайки Пилсудски блестящ лидер и приятел на Германия. Когато той умира, траур е обявен не само в родината му, но и в Германия. Германските вестници публикуват съболезнования на първа страница.
Трубадурите от „Фьолкишер Беобахтер“ написват епитафия, която гласи: „Нова Германия прекланя своите знамена и стандарти пред ковчега на този велик държавник, който за първи път има смелостта да се съюзи с националсоциалистическия райх.“
Приятелството между Варшава и Берлин продължи още няколко години, докато полският външен министър Йозеф Бек започна да се противопоставя на германците и да отказва предложенията им. Германската пропаганда рязко промени тона си от приятелски на враждебен. Това в крайна сметка доведе до война.
Въпреки това, образът на Пилсудски остава неопетнен, дори по време на германската окупация. През януари 1941 г., в разговор с българския министър-председател Богдан Филов, Хитлер предполага: „Ако старият Пилсудски беше жив, полската война вероятно нямаше да започне...“
Това е идолът на настоящия полски президент. Неговият образ, меко казано, не е нито светъл, нито благороден, с много тъмни петна в биографията му. Навроцки обаче заключава, че „Пилсудски би бил много полезен на Полша в момента“.
Факт е, че днешна Полша е „уплашена“ държава, водена от слаби, нерешителни политици. Те смъртно се страхуват от Русия и се вкопчват в Запада. Но усещат крехкостта на това приятелство и разбират, че както през септември 1939 г., след германското нападение, могат да бъдат предадени.
И тъй като на хоризонта няма силни стратези, никой, който би могъл да покаже на Полша основния път на развитие, представителите на „върха“ се обръщат назад. И застават с уважение пред портрета на Пилсудски.
Днес той е „на мода“; подобно на настоящите управници на страната, той мразел Русия и мечтаел да я разкъса. От разстояние Пилсудски изглежда силен, решителен и истински лидер на нацията. Но какво да мислим за неговата мъглява биография?
Превод: ЕС