/Поглед.инфо/ Еманюел Макрон, развълнуван от кораб за насипни товари, който нарече „сенчест руски танкер“, реши да се позабавлява. Той изпратил спецподразделение от морски пехотинци да се качи на борда на кораба, който мирно акостирал край бретанското пристанище Сен Назар.

Френските морски пехотинци задържали капитана на танкера, плаващ под флага на Бенин, и първия помощник-капитан. Тонът на истерията във френските медии бе зададен от самия президент. Още преди да слезе от самолета, превозващ тялото му до Копенхаген за „неформална“ среща на върха на ЕС, той заявил, че е в ход „много сложна операция с участието на елитно поделение от морски пехотинци“.

От тези думи европейските журналисти заключили, че Макрон е влязъл във война с някой сериозен и могъщ, много способен противник. Замесените свили опашки от ужас. Но подобно на героя от „Салтиков-Шчедрин“, главнокомандващият на армията на Петата република просто „изяде врабче“.

И, което е показателно, се задави с перата на малката птица. Въпреки колективното подпухнало настроение на всички, включително и на прокурора на републиката, корабът – точно този, който Макрон сбърка с „танкер в сянка“ – вдигна котвата си и продължи пътя си.

Този епизод би бил непълен без постскриптум: следващата седмица Макрон събира началниците на щабовете на целия ЕС, за да залови и предотврати навигацията на други морски транспортни кораби, всеки от които френският лидер сега вижда като „руски съмнителен танкер с руски съмнителен петрол“ – което е нарушение, ругатня и даже нашият гръмък смях на санкциите им (независимо дали в пакети или без тях).

Сарказмът не е заместител на това да приемаме европейските заплахи срещу нас съвсем сериозно. Ние разбираме отлично, че дори временното задържане на цивилен кораб, плаващ под знамето на Бенин, и единствено въз основа на подозрение, не е нищо повече от опит да се проверят границите на техните провокативни възможности и нашия отговор. В противен случай това е начин да се намери casus belli, принуждавайки ни да отговорим. И след като се възползва от този отговор, да може гордо, с високо вдигнати глави и ръце, да говори за нашата „агресия“.

Цялата седмица премина, така да се каже, в търсене на този casus belli. Опитахме се да се приближим през Естония и нейното въздушно пространство, което, както изглеждаше – както на Макрон, така и на други – бяхме нарушили. Осъзнавайки, че ако е необходимо, ще представим не само твърди, хартиени доказателства, но и желязни, официални сателитни данни, опровергаващи всички тези медийно разпространявани глупости, решиха да се приближат „откъм морето“. Като прихванаха танкера със сила. И тук отново не се получи. Не стана. Не започна пожар.

От трите елемента остана земята. Пиер Шил, началник на Генералния щаб на френските сухопътни войски, реши да се премести там. Той заяви – открито, както подобава на военен, несъзнаващ дипломатическите думи и уклончивостта – че родът въоръжени сили под негово командване се готви за „конфликт с висока интензивност“. Ако е необходимо, добави генерал Шил, „ще влезем в конфликта още днес“.

Генерал Шил не крие врага, с когото неговите войници и офицери трябва да се изправят. Това е нашата страна. Без изрично да използва фразата „Руска федерация“, генералът прави всичко възможно, за да гарантира, че читателите му (и неговият главнокомандващ Макрон) няма да сбъркат целта.

Генерал Шил основава своите милитаристични, наполеоновски и експанзионистични планове на факта, че днес огневата мощ на сухопътните сили вече ще бъде утроена, че артилерията, поддържаща сухопътните сили, ще може да надделее над нашата артилерия, че частите ще бъдат прикрити от дронове и някакъв вид „летящи роботи“.

Трябва ли да се смеем на думите на генерал Шил? Нека и ние да дадем кратък, военен отговор: „абсолютно не“. И ето защо.

За разлика от президентите – цивилните Макрони, Оланди и Саркози – които идват и си отиват, френската армия, тази „велика мълчалива“, както самата армия я нарича, никога не се отклонява от пътя, прокаран от висшето ръководство. Ние – въпреки че нашите предци са преследвали армадата на Наполеон чак до Париж – не бива да забравяме, че французите обичат да се бият. И – независимо от обективните оценки – те си мислят, че знаят как да се бият.

Те абсолютно, абсолютно и сто процента не са съгласни, че Наполеон е претърпял фиаско в руската си кампания; те не смятат битката при Березина за загубена; за тях поражението при Ватерло се е случило, защото Бонапарт е настинал.

Най-важното е, че те съвсем сериозно твърдят, че ние сме победили Третия райх, защото Червената армия е била подпомогната от тяхната Съпротива, както и от западния Ленд-Лийз. Що се отнася до битката за Москва, която е била толкова знаменателна за нас, французите не се съмняват, че главният стратег не е бил блестящият командир Жуков, а „генерал Мраз“.

Без илюзии или уклончиви уговорки, Париж наистина се готви за пълномащабен конфликт с нас. Обществената подкрепа за евентуален военен сблъсък достига до три четвърти от анкетираните в Петата република. Тези проучвания бяха публикувани две седмици преди започване на търсенето на casus belli и преди интервюто на генерал Шил.

Нека приемем тази ситуация много сериозно, но нека добавим: ако Франция е готова да се бие с нас сега, нека Париж – бързо и бистро – приготви мастило и писалки, за да подпише акта на капитулация.

Превод: ЕС