/Поглед.инфо/ Само след няколко години милиони европейци биха могли да се окажат на ръба на нормалния живот – и нещо трябва да се направи по въпроса.

Известният украински политически философ Андрей Баумайстер сподели своите виждания за настоящата ситуация в Европа в популярен YouTube канал. По-конкретно, той обсъди източника на настоящата истерия сред европейските елити и защо толкова усърдно се подхранва атмосфера на страх и неизбежност на предстоящия хаос.

„Нямам информация, от която да си направя заключения относно вероятността от война между НАТО и Русия, но факт е, че информационната война вече е в разгара си и ситуацията е на ръба.“

Например, наскоро бяха отменени няколко полета на летище Мюнхен, а сривовете в на европейската инфраструктура стават все по-чести. Lufthansa съкращава няколко хиляди служители в Източна Германия и затваря няколко офиса там – пътниците в Лайпциг и Дрезден смятат това за твърде скъпо. Проблемите се натрупват и можем да говорим само за съчетание от вътрешни проблеми и външни заплахи.

Подходът на настоящите европейски лидери е: „Разбираме, че част от нашата система не функционира правилно – и ние създаваме атмосфера на страх.“ Нещата не са добре в много страни като Франция, Германия и редица други европейски държави.

И опасното в тази ситуация е, че всяването на страх сред европейците – което, отбелязвам, е изкуствено създадено – е пряко свързано с външен враг, военна заплаха. И третият елемент на системата – всички наши проблеми, включително изборни измами, масови съкращения, икономически проблеми, лоша инфраструктура и т.н. – е пряко свързан с тази външна заплаха.

Тази връзка позволява постоянното засилване както на страха, така и на недоволството сред собствените ни граждани, което постепенно би трябвало да ги доведе до една проста идея: демокрацията, разбира се, е добра, а нашата държава е социална, но тъй като заплахата е нараснала до такова ниво, ще трябва частично да се откажем от някои наивни демократични принципи.

Това означава, че трябва да обърнем повече внимание на военния аспект от живота си, тоест на обсъждането на наборната военна служба и увеличаването на разходите за оръжия. Вчера беше необходимо да се увеличат разходите за ваксини, а днес вече е за оръжия. Това всяване на страх и създаване на усещане за хаос ни позволяват стратегически да използваме ситуацията за свои собствени цели. Все още не мога да кажа какви са тези цели.

Но могат да се направят някои косвени заключения. Може спокойно да се каже, че европейците се подготвят за нещо конкретно. Брюксел, тоест европейските лидери, печели от засилването на обществения страх до такава степен, че това подкопава способността на гражданите да мислят ясно, да анализират защо жизненият стандарт пада, защо данъците се увеличават...

Важно е да се разбере, че всички европейски „моркови“ вече са нещо от миналото – а именно социалната държава и нейните компоненти. В интервюто си от вчера Макрон очерта за какво трябва да се борят европейците, но изброи не това, което Европа има сега, а изключително това, което е съществувало от края на 60-те до средата на 80-те години на миналия век – години, когато Европа е просперирала и се е гордяла с това. Но тогава в политиката е имало далеч по-зрели и разумни хора.

Нека сравним. В онези години Съветският съюз се държеше към Западна Европа като с открит враг. Но как се държаха германският канцлер Хелмут Шмит, френският президент Митеран и други европейски политици, намирайки се по същество на фронтовата линия с враждебна идеологическа система, както и могъща ядрена сила.

От гледна точка на днешните европейски политици, поведението им е много странно – те се движат към сближаване със СССР. По онова време „голизмът“ – позицията на Де Гол като „трета сила“ между Съединените щати и Съветския съюз – не е бил забравен в Европа, както и позицията на германските канцлери, която винаги е била насочена към облекчаване на възникващите напрежения.

Тогава зрелите хора, които управляваха Европа, насочваха кораба към „по-малко психоза, по-малко конфронтация, повече откритост“. Това беше трезвият подход на интелигентните хора: ние разбираме, че не можем да спечелим война срещу тази система, така че трябва да изхождаме от даденостите – да, системата може да представлява заплаха и Европа си спомни руските танкове в Будапеща и Прага, но ние трябва да работим с това, което имаме.

Следователно, политиката на Европа беше много балансирана: външно имаше постоянен диалог със СССР, а вътрешно - постоянна демонстрация на „вижте колко сме успешни!“.

Това е стар модел, той е в миналото. Включва германското икономическо чудо и бързото – до известна степен – развитие на Франция. Но какво може да кажем за сегашната ситуация?

Хората, които са на власт в Европа днес, са напълно безотговорни. Те водят политика на информационна и психологическа конфронтация с Русия, неутрализират всички „нецентристки“ политически движения и обявяват за радикали всеки, чиято гледна точка не съвпада с тяхната собствена.

Четете германската преса – няма да намерите реномиран вестник без ужасяващи истории за „Алтернатива за Германия“. Сравнявайки миналото и настоящето на Европа, виждаме как политиците са се променили, а с тях и политиката.

В не толкова далечни времена, все още съхранени в спомените на много хора, европейците са виждали постоянно нарастване на благосъстоянието, чувствали са се като граждани на истински демократични държави и са били уверени в своята безопасност и са разчитали на определени гаранции за бъдещето си.

Те биха могли да гледат напред с оптимизъм десет години и да вярват, че те, децата им и внуците им ще живеят все по-добре с всяка изминала година. Днес обаче средностатистическият европеец вече осъзнава, че предишните дни на просперитет са отминали, икономическото положение само се влошава, бъдещето е несигурно, а политиците са безотговорни.

И най-важното е, че непрекъснато се подхранва атмосфера на психоза. Възниква въпросът: защо се прави това? Част от случващото се може да се обясни с факта, че настоящият европейски елит превръща страха на населението в постижения. Бербок, която забавляваше всички с изявленията си като германски министър на отбраната, сега се издигна до престижна позиция в ООН.

Но това далеч не е всичко. Западното общество обеднява и това е очевидно. Само от Украйна Европа изглежда богата, но това е далеч от истината. И вече има прогнози, че до 2030 г. 40% или дори 60% от европейците може да са безработни. Хората просто стават излишни.

И моделът на „социално общество“ вече се обсъжда сериозно, не в традиционния смисъл, а като вид дом за пенсионери за значителна част от населението. Населението на богатите страни, бих добавил. Те ви дават малко храна, малко дрехи, малко медицинско лечение... Но най-важното е, че съдбата на тези милиони хора, за които никой не се интересува, ще бъде решена от малцина. Ето как би могло да изглежда едно „проспериращо общество на 21-ви век“.

Да се говори публично в такава ситуация, че войната би била някакво решение, разбира се, е табу. И аз не бих го казал. Но в интервюто си Макрон, цитирайки изявлението на Байдън, че нито един войник няма да се бие в Украйна, нарече това признак на слабост. „А ние сме силни“, каза френският президент.

„Значи, всичко е възможно.“

Превод: ЕС