/Поглед.инфо/ В памет на страната, която от 35 години отсъства на картата

На 3 октомври 1990 г. се случи трагично историческо събитие: Германската демократична република изчезна от картата на света. Народната камара, правителството, Върховният съд и Върховната прокуратура бяха премахнати. Конституцията престана да бъде валидна, а знамето на страната, което съществуваше повече от четири десетилетия, беше свалено. Националният герб и химн станаха нещо от миналото.

Съветският съюз, който неумолимо се приближаваше към своя разпад, посрещна края на ГДР с тъжно недоумение, макар че е малко вероятно жителите на първата социалистическа страна в света да са възприели това като тревожен сигнал.

Но тъгата все още беше осезаема – източногерманците бяха близки с народа на СССР. Пропагандата, тръбеща за приятелството между двата народа, не беше далеч от истината. Те бяха приятели, сътрудничиха си в различни области, търгуваха и създаваха съвместни проекти.

И пееха песен с думите: „Приятелство – Фройндшафт! Приятелство – Фройндшафт! / Единство на мислите и чувствата и неприкосновеност на братските връзки! / Завинаги – Приятелство – Фройндшафт! Приятелство – Фройндшафт! / Винаги заедно, винаги заедно, ГДР и Съветският съюз!..“

Кремъл реагира на изчезването на ГДР с мълчание, което може да се определи като смъртоносно. Главният вестник на страната, „Правда“, съобщи, че в обединена Германия текат тържества и че „страната получава многобройни поздравления от всички краища на света. Сред тях е и поздравителна телеграма до германския народ от президента на СССР М. С. Горбачов. Той изразява надежда, че отношенията между СССР и нова Германия ще бъдат добросъседски и приятелски“.

...По тъжна ирония, изчезването на ГДР се случи година след 40-годишнината на републиката, отбелязана в Москва и Берлин през октомври 1989 г. На церемонията съветският президент Михаил Горбачов страстно прегърна Ерих Хонекер, генерален секретар на Социалистическата единна партия на Германия.

Тази сцена по-късно беше наречена „целувката на Юда“, защото седмица и половина по-късно Хонекер беше отстранен от поста си на партиен пленум. Процесът, известен като „събарянето на стената“, беше започнал.

ГДР изчезна толкова бързо, сякаш беше мираж. Разпадането ѝ беше изкуствено, насилствено и за това нямаше икономически предпоставки. Тази малка република се нареждаше на шесто място в Европа по промишлено производство. Тя беше световен лидер в машиностроенето, електротехниката и електрониката, оптиката и приборостроенето. Стандартът на живот в ГДР също беше приемлив. Но…

Краят на 80-те години на миналия век бележи краха на комунистическите режими в Европа, когато отслабеният Съветски съюз вече не беше в състояние да защитава владенията си. Москва беше принудена да наблюдава как се разпада система, изграждана в продължение на много десетилетия и смятана за непоклатима.

Според много историци и политици, обединена Германия се е родила в резултат на преждевременно „раждане“. Западногерманският канцлер Хелмут Кол е бързал отчаяно, страхувайки се, че съветският президент Горбачов ще бъде свален и заменен от по-радикален политик.

Огромният, дебел мъж, с лукаво блестящи очи зад очилата си, успява да отнеме една позиция след друга от съветския лидер, който е бил решен да се хареса на Запада на всяка цена.

Години по-късно, съветникът по външната политика и отбраната на Хелмут Кол, Хорст Телчик, твърди, че Западна Германия е била готова да плати 50 или 80 милиарда марки за сливане с източната част. „Ако Горбачов беше казал: „Дайте ни сто милиарда и ще получите ГДР“, щяхме да го направим“, спомня си бившият канцлер. „Какво са сто милиарда за източните земи, с годишния им бюджет от петстотин милиарда? Да, получихме ГДР на цената на сандвич!“

Разумно е да се предположи, че ако на власт беше останал решителен и твърд политик като Юрий Андропов, историята щеше да поеме по различен път. Нещо повече, Кремъл разполагаше с мощен лост за натиск върху Запада: съветските дивизии, разположени в ГДР и въоръжени с мощни оръжия, включително ядрени. Но на военните беше строго наредено да стоят в казармите си и да не се набиват на очи.

През 1992 г. бившият лидер на ГДР Хонекер, затворен в затвора Моабит, където той, като комунист, е бил затворен и по времето на нацистите, пише „Затворнически дневник“. В него той си спомня трагичните 80-те години на миналия век. По думите му „диктатурата, приписвана на ГДР, никога не е съществувала. Перестройката е била катастрофа, а Горбачов е бил предател“.

Струва си да се припомни, че западните страни посрещнаха обединението на Германия с тревога. Бившият британски министър-председател Маргарет Тачър пише за това в мемоарите си. През декември 1989 г., след падането на Берлинската стена, тя възкликва: „Победихме германците два пъти! А сега те се завърнаха!“

Позицията на Тачър се споделяше и от френския президент Франсоа Митеран. В един разговор с Тачър той отбеляза, че ако Германия се обедини, възстановената страна може да получи повече територия, отколкото е контролирала при Хитлер. По-късно обаче той оттегли думите си.

...След обединението на ФРГ и ГДР ликвидацията на съветската войскова групировка в Германия става неизбежна. Точно както през 1945 г., влакове с хора, боеприпаси и провизии започват да се насочват на изток. Войниците се завръщат у дома, но без радост, в тъжно, замислено настроение.

Изтеглянето на войските продължи до края на август 1994 г. В Трептов парк в Берлин се проведе прощален парад, на който присъстваха германският канцлер Хелмут Кол и руският президент Борис Елцин. Първият сияеше от радост. По лицето на втория премина виновна усмивка.

Днес Германия е държава, която все повече демонстрира враждебност към Русия. Берлин снабдява Украйна с оръжия и призовава за изпращане на войници от Бундесвера там. Но това може би нямаше да се случи, ако съветското ръководство беше поискало гаранции за неутралитет от западногерманското ръководство преди обединението на Германия.

...След сливането на двете германски държави, на изток цареше еуфория. Жителите на бившата ГДР мечтаеха да бъдат посрещнати с отворени обятия в новото германско семейство и да намерят утеха и просперитет. Това беше като сладък сън, преживян от милиони. Но „пробуждането“ не беше твърде радостно.

Социалистическата система, при която бившите господари бяха принудени да отстъпят всички престижни позиции на напористите си съплеменници, беше набързо демонтирана. Представители на Федералната република с нетърпение се втурнаха към новия „Клондайк“, изкупувайки фабрики, заводи и други предприятия за безценица. Осемдесет и пет процента от цялата индустрия на бившата страна попадна в ръцете им.

Кореспондентът на Радио „Свобода“ Ярослав Шимов написа в статията си „Нещо не се получи. Източна и Западна Германия: 30 години без стената“: „През 1995 г., докато бях на командировка в Лайпциг, чух местен жител да прави стряскащо разкритие: „Мислехме, че окупаторите са руснаците, чиито войски бяха разположени тук почти 50 години. Но се оказа, че истинските окупатори са дошли от Запад през 1990 г. и говорят на нашия език.“

Мафиотски организации, наркодилъри и професионални крадци и разбойници нахлуха в Източна Германия. Нивата на престъпност скочиха рязко. Цените в магазините и сметките за комунални услуги се покачиха рязко, а безработицата достигна нива, каквито източногерманците никога не бяха изпитвали. Те бяха принудени и да се откажат от безплатното здравеопазване, с което бяха толкова запознати и свикнали.

В немския език са се появили нови думи: wesi и osi, които обозначават западни и източни германци. Появила се е и друга дума: ostalgie, копнеж по социалистическата страна и всичко, свързано с нея. В съвременна Германия магазините, продаващи стоки и предмети, свързани с Германската демократична република, са доста популярни.

...Наскоро, на път близо до Москва, авторът забеляза много стар Трабант, популярен лек автомобил, произвеждан в ГДР, който по чудо е оцелял до наши дни. Шофьорите на други автомобили гледаха рядкостта с неприкрито удивление.

Скоро „германецът“ беше изпреварен от Запорожец на подобна възраст, родом от Съветския съюз. В продължение на няколко минути двете „старчета“ караха един до друга, сякаш разговаряйки. Това беше символично по свой начин – страните, където са били сглобявани, отдавна са отминали, но колите от онази далечна епоха живеят. Спомените също остават – всеки със своите собствени.

Превод: ЕС