/Поглед.инфо/ Великобритания беше принудена спешно да смени самолетоносача за разполагане край източното крайбрежие на Съединените щати - вместо „Принца на Уелс“, на поход тръгна „Кралица Елизабет“. И всичко това, защото „Принцът на Уелс“ позорно се повреди още в началото на своето пътуване. Какво се случи с най-модерния кораб на Великобритания, защо тази страна има проблеми със самолетоносачите през последните десетилетия - и какви уроци носи това за Русия?
Британският самолетоносач „Кралица Елизабет“ отпътува от Портсмут, за да участва в съвместни военноморски учения с американците и канадците. "Кралица Елизабет" трябва да замени своя аналог "Принцът на Уелс". И всичко това, защото на 28 август „Принцът на Уелс“ получи техническа неизправност, която принуди кораба да се върне и да хвърли котва в Ламанша край остров Уайт.
Жълтата преса във Великобритания започна да разпространява слухове, че предполагаемата причина за връщането на самолетоносача е, че "моряк не е смазал вала" на едно от витлата - формулировка, която може да предизвика смях дори сред хора, които са далеч от темата. По-сериозни слухове казват, че наистина има някаква неизправност в един от валовете, която може да бъде причинена от различни причини.
Снимки, публикувани от вестник „Индепендънт“, показват как инженери проверяват подводната част на кораба откъм кърмата. Това накара някои наблюдатели да смятат, че витлото на кораба е било повредено от удар с чужд предмет. Такива случаи се случват - до малък плавателен съд или дори лодка, „навила се“ на витлото. Работниците на доковете имат много да разкажат по тази тема. Твърди се, че ако проблемите със самолетоносача на котвената стоянка не могат да бъдат решени, тогава той ще трябва да бъде приведен в дока.
Инцидентът със самолетоносача, от една страна, не е забележителен. От друга страна, Великобритания има такива проблеми с тях, че сегашният случай изглежда като шаблон. Струва си да разгледаме по-отблизо флота на британските самолетоносачи, особено след като там има някои уроци за Русия.
Предистория
Именно британците са изобретили самолетоносача. Първият кораб от този тип в света е британският „Хермес“ от 1918 г.
По време на Втората световна война британските самолетоносачи се бият в Атлантическия театър на военните действия. Неведнъж тяхното присъствие принуждава германците да отстъпят. Например, по време на операция „Берлин“, вицеадмирал Гюнтер Лутиенс, който командва германските бойни кораби, се опитва да избегне срещата с британските самолетоносачи. По-късно, след като заменя „Шарнхорст“ и „Гнайзенау“ с „Бисмарк“ и „Принц Ойген“, Лутиенс не успява да избегне среща със самолетоносачи - на 25 май 1941 г. той е атакуван от самолети-торпедоносци от самолетоносача „Арк Роял“. Едно от торпедата поврежда кормилата, което дава възможност на британските кораби да настигнат бойния кораб и да го унищожат в битка.
Именно британците са първите, които отработват удар на самолетоносачи срещу военноморската база - в Таранто. Британските самолетоносачи редовно участват в защитата на полярните конвои в СССР и воюват в Средиземно море. Те са използвани интензивно в Тихоокеанския театър на военните действия. Тяхната роля в победата на съюзниците в морето е значителна.
Но в същото време британските самолетоносачи не постигат мащабни победи, съизмерими с тези, постигнати от американците. Американските военни отбелязват сериозното изоставане на Кралския флот в организацията и тактиката.
След Втората световна война изглежда, че британците имат шанс да оправят всичко. И отначало те наистина придобиват боеспособен флот от самолетоносачи, коригират много недостатъци и ефективно използват своите кораби в бойни операции в покрайнините на бившата си империя.
Важен момент: британските кораби носят британски самолети и до края на 60-те години те са доста пълноценни самолети. Но в края на 60-те години имаше срив. През 1964 г. лейбъристкото правителство на Харолд Уилсън идва на власт. Това са хора, донякъде подобни на съвременните западни лидери - абсолютно, казано по съвременен начин, "убити" и живеещи на принципа "ако реалността не отговаря на доктрината, толкова по-лошо за реалността".
По това време Великобритания има следните кораби в експлоатация. На първо място, два тежки самолетоносача от клас „Одейшъс“: „Ийгъл“ и „Арк Роял“ - големи и мощни кораби. Въпреки че формално принадлежат към един и същ клас, те имат различия. „Ийгъл“ е малко по-малък и има различен набор от електронни оръжия от посестримата си. Той претърпява частична модернизация за използване на американски изтребители „Фантом“ и с минимални модификации може да стане техен носител. В края на 60-те години корабът е в отлично техническо състояние. „Арк Роял“ е по-голям, но е лошо построен и има много технически проблеми.
Третият кораб е „Викториъс“, който се бие през Втората световна война, но е напълно реконструиран - от стария кораб остава само корпусът. " Викториъс " е пълноценен военен кораб, макар и малък за това време. Други четири кораба (клас „Кентавър“)- "Кентавър", "Буларк", "Албион" и "Хермес" са леки самолетоносачи. Великобритания редовно използва своите самолетоносачи както за демонстрация на сила, така и в бойни операции в бившите колонии, корабите редовно воюват и са търсени.
Британската икономика обаче не е в най-добра форма, а самолетоносачите са много скъпи кораби. Какво би било логичното в такава ситуация? Да се отърват от три „Кентавъра“, да оставят останалите четири кораба, като завършат „Ийгъл“ за използване на „Фантом“. След това, през 70-те години, бавно да отпишат „Викториъс“. След това, в края на 80-те години на миналия век, както се случва в действителност, разпадащите се останали да служат още дълго време. „Хермес“ и служи.
И за замяна на отписаните е построена „Кралица Елизабет“ - иновативен проект за самолетоносач с точка на докосване на палубата с самолети, изместена спрямо средата на корпуса - от една страна, рисково решение, от друга страна, то значително улеснява палубните операции и позволява поставянето на повече самолети на палубата.
Теоретично, „Ийгъл“ може да бъде заменен от този кораб, а след това „Хермес“ от друг, което до началото на 90-те години щеше да даде на Великобритания два тежки самолетоносача с мощни въздушни групи.
Най-важното е, че с такава схема Фолклендската война би била невъзможна. Ако аржентинците знаеха, че Великобритания може де факто да им изпрати няколко въздушни полка, тогава те никога не биха рискували да направят това, което правят - силите по начало биха били твърде неравностойни.
Но кабинетът на Уилсън заема категорична позиция: да се изведат от експлоатация самолетоносачи, да се съсредоточат върху бъдеща война със СССР, главно на земята, да има специални противоподводни кораби с хеликоптери за действия срещу съветските подводници. Като се има предвид колко отвъдморски територии има Великобритания, това е луда позиция.
През 1967 г. „Викториъс“ се запалва. Последствията не са необратими, но корабът веднага е отписан. През 1973 г. „Ийгъл“ се удари в дъното с корпуса си. Въпреки че корабът може да бъде ремонтиран, той също е отписан. „Арк Роял“, който тъкмо получава нови „Фантоми“ също може да бъде отписан, но през 1972 г. той трябва да отиде на друга война, в Британски Хондурас (по-късно Белиз), включително за предотвратяване на атака на тази територия от Гватемала. Лейбъристите не смеят да разглобят този кораб за скрап веднага след като е ползван в битка и така „Арк Роял“ издържа до 1978 г.
Но след като се отърваха от "Ийгъл", "Викториъс“ и три "Кентавъра", успяват да осакатят "Хермес" до загубата на бойна способност. От кораба са изрязани катапултите и ограничителите, превръщайки го в хеликоптероносач.
Сега следете внимателно. Отначало, за да се борят със съветски подводници, лейбъристите, поръчват три големи хеликоптероносача, които днес са известни като клас „Инвинсибъл“.
Още след като „Хермес“ е осакатен, на някого в правителството му хрумва, че, общо казано, съветските подводници имат не само торпеда, но и противокорабни крилати ракети, още повече, че те са техният „основен калибър“. Тези ракети са насочени с помощта на целеуказатели Ту-95РТ, за борбата с които са необходими самолети! Британците започват проект за интегриране на вертикално излитащи „Хариер“ във флота и превръщане на техните хеликоптероносачи в самолетоносачи. Оказва се, че няма как без самолетоносачи - но нормалните кораби вече са отишли на скрап!
Получените леки самолетоносачи се оказват откровени изроди - неудобни, тесни, с малки хангари и нисък лимит на броя полети на ден. Британците успяват да спечелят във Фолклендските острови, използвайки „Хермес“ и „Инвинсибъл“, но въпреки техниката си, а не благодарение на нея.
Най-смешното е, че опитът да се спестят пари се оказва в пъти по-скъп от хипотетичния опит за спасяване на „Ийгъл“ и изграждане на „Кралица Елизабет“. Приблизително 3,5 пъти, ако не броим цената на „Хариър“ за британския флот. Важен момент: „Хермес“, продаден на Индия, служи до 2015 г. Това показва колко дълго британските самолетоносачи със стара конструкция могат да останат в експлоатация. Самата Великобритания унищожава своите самолетоносачни сили, като ги заменя с ерзац. Част от техните кораби тогава трябва да воюват и то именно като самолетоносачи. Въпросът е за какво е целият този цирк?
Това обаче не е краят. Три построени дефектни самолетоносача от типа „Илюстриъс“ са отписани от британците след 2000 г. - съответно през 2005, 2011 и 2014 г. От 2014 г. насам британците дори нямат ерзац самолетоносачи – и точно тогава британският елит отново разкрива имперските си амбиции, а именно концепцията, наречена по-късно „Глобална Великобритания“. Великобритания трябва да се върне на световната сцена като глобален играч, а не като придатък на САЩ. И как да стане без самолетоносачи? Няма начин.
Великобритания започва работа по новите кораби през 1997 г., когато започват изследвания за появата на обещаващ кораб на бъдещето. През 2005 г. започва производството му, а през юли 2009 г. е положен килът на водещия кораб „Кралица Елизабет“. Този кораб сега отиде на ученията вместо повредения "Принц на Уелс".
"Кралицата" и "Принца"
Британците планират нови, високотехнологични кораби да заменят старите, а нови самолети Ф-35 да заменят съществуващите „Хариер“ на тяхната палуба. На практика корабите закъсняват и между старите и новите самолетоносачи има времева разлика от няколко години. Освен това същата празнина възниква по отношение на доставките на Ф-35. По времето, когато водещият кораб „Кралица Елизабет“ влезе в експлоатация, „Хариер“ вече ги няма, а F-35 все още ги нямаше. В резултат на това американски пилоти излитат от палубата на английски самолетоносач на американски самолети. Всъщност корабът става боеспособен едва през 2021 г., когато са извършени първите бойни мисии от британски пилоти.
Но най-важният провал се крие в неговата конструкция. Британците първоначално планират да направят новите си самолетоносачи катапултни, с ограничители, което ще им позволи да използват широка гама самолети - от различни видове бойни машини (Ф-35С, Ф/A-18, бъдещият „Темпест“, ако го довършат) до специални, като E-2C самолет за ранно предупреждение във въздуха, военнотранспортен самолет C-2…
Но в крайна сметка британците решават да спестят пари и изоставиха катапулта и държачите. Сега те имат два от най-големите самолетоносачи на "вертикални самолети" и хеликоптери в човешката история - по 65 000 тона всеки, огромни кораби, които не могат да поддържат пълноценна авиогрупа, и имат само F-35 във версия B, с кратко излитане и вертикално кацане - не може да носи противокорабни ракети и следователно е малко полезен във война по море. Като цяло самоубийството беше успешно.
На базата на този самолетоносач не можете да изградите пълноценна ударна група. Да хвърлят няколко десетки бомби върху бандити в Ирак или Афганистан, не повече... Защо са харчили пари за всичко това?
Изводи за Русия
Вижда се колко усилия и разходи Великобритания е дала за своите самолетоносачи, но не успява да получи пълноценен самолетоносач, въпреки че има много кораби от този тип по време на Втората световна война. Появата на пълноценни самолетоносачни сили е дълъг процес, изпълнен с учене от собствени и чужди грешки. Нищо няма да се получи изведнъж.
Всяка празнина в опита означава провал в бойната ефективност. Британците през XX век не се досещат да работят за няколко години между извеждането от експлоатация на старите си самолетоносачи и получаването на нови. Трябва малко по малко да трупат опит с помощта на американците.
Няма и не може да има откъде да се пести от бойните способности на кораба. Британците, спестявайки катапулт и държач, гарантират, че най-новият им кораб е потенциално по-лош от единствения руски самолетоносач „Адмирал Кузнецов“ (ако последният бъде правилно ремонтиран).
Разбира се, остава въпросът за силата на въздушната група, но дори и тук не всичко е толкова просто. Ф-35B е по-нов от МиГ-29К, но последният може да излита с противокорабни ракети, да намира цел с неизвестни координати и сам да я поразява (корабите и подводниците не могат да обстрелват цели с точно неизвестна позиция). Трябва само да обучим правилно нашата въздушна група, но британците никога няма да имат нашите способности. Икономиката не им позволява.
Историята на британския самолетоносач е пълна с грешки, а далеч не са последните. Струва си да извлечем поуки от чуждите грешки.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
Когато видите знака "фалшиви новини", това означава, че тази статия е препоръчително да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com