/Поглед.инфо/ Въпреки целия куп санкции, Западът не може без най-важните руски продукти, дори и да иска. По-специално, продължава активно да купува торове. Това разгневява местните производители; химическата промишленост изисква ограничаване на „враждебния“ внос: в края на краищата могат по някакъв начин да се справят без енергийни ресурси. И няма значение, че редица предприятия просто фалираха поради енергийната криза - такава е цената на внезапната "енергийна независимост". Сега торовете са станали още по-скъпи и е невъзможно да се откажат от тях. ЕС е объркан и търси начини за решаване на проблема.

Увеличен внос

Според Организацията по прехрана и земеделие Русия е най-големият износител в света на азотни торове и водещ износител на калиеви и фосфорни торове. Освен това през 2022 г. доставките за ЕС са се увеличили пет пъти.

През януари - септември 2023 г. там са изпратени азотни добавки със 7,6% повече, отколкото през същия период на 2022 г. - 1,8 млн. тона, съобщава статистическата агенция “Евростат.”

Особено увеличава вноса си Германия - 3,2 пъти, до 426 300 тона. Полша - с 1,8, до 257 700. Франция закупи 18,1% повече, 362 400 тона, Холандия - със 17,7%, 163 100. Тези четири страни представляват 2/3 от целия руски износ на азотни торове за ЕС, включително Германия - почти четвърт (23,9%).

До 60% от вноса на калий в ЕС идва от Русия и Беларус, а 31% от азота идва от Русия.

Крайно недоволни

Това е изключително тревожно за местния бизнес. Норвежката “Яра” беше възмутена, че ЕС „замени енергийната зависимост със зависимост от торове“.

„Ясно видяхме как Русия и Путин използват торове и храна като оръжия“, каза изпълнителният директор на “Яра” Свейн Торе Холсетер. Според него 2024 г. трябва да бъде "решаваща" за ЕС в селското стопанство.

Същото се обсъждаше през септември в Европейския парламент. "Русия злоупотреби с господството си в доставките на газ и превърна торовете в политическо оръжие. След нахлуването в Украйна доставките бяха прекъснати и цените почти се утроиха", оплакаха се евродепутатите.

Достъп до газ

Те явно забравиха, че виновникът е „енергийната независимост“, която Европейският съюз безразсъдно обяви, като намали вноса на петрол и газ от Русия. И плати с тежка енергийна криза и унищожаване на енергоемките производства. На първо място, химическата промишленост, където 80% от разходите идват от газ. До средата на 2022 г. поскъпването на синьото гориво спря до 70% от азотния капацитет.

Пазарният лидер, норвежката “Яра”, намали производството с 40%. Британската “ЦФ Индъстрис” затвори два завода, а германската БАСФ спря част от мощностите си. Фирми от Полша, Литва, Франция, Великобритания и Унгария са съобщили същите мерки.

“Яра” не посочи „бързата енергийна независимост“ като пример, но поиска „незабавни действия от властите на ЕС за осигуряване на достъп“ до синьо гориво. Компанията е най-големият частен промишлен потребител на природен газ в Европа.

"ЕС се победи самия себе си успешно в битката срещу Русия. Повишаването на цените на енергията над нивото от кризата от 2021 г. спря много заводи за минерални торове или намали натоварването им. В същото време руският внос беше блокиран", посочва Леонид Хазанов, независим индустриален експерт.

Сега пак се оплакват. „Производителите на храни са изправени пред проблема с прекомерната зависимост от руските торове“, отбелязва Европейската селскостопанска коалиция “Копа Когека”.

ЧЕТЕТЕ И ПИШЕТЕ КОМЕНТАРИТЕ ТУК: https://www.facebook.com/PogledInfo

Порочен кръг

През 2023 г. цените на енергията паднаха и химическите заводи започнаха да стартират отново.

"Заради недостига обаче минералните торове все още са скъпи. Перспективите са неясни: европейските компании не са особено склонни да понижават цените, нито пък търговците", казва Хазанов.

Напрежението на пазара на торове остава. Производителите бият тревога: сравнително евтините руски продукти ги изтласкват от вътрешния пазар.

„Отказът от руски газ за химическата промишленост имаше фатални последици: цените се повишиха с 40%, разходите за производството на торове в Германия - със 150. Резултат: газоемкото производство на торове (азот и амоняк) стана нерентабилно“, германският “Билд” цитира изявление на Министерството на икономиката и земеделието в провинция Саксония-Анхалт.

Бъдещи планове

Според наблюдателите изход от тази ситуация могат да бъдат мерките срещу руския внос. Например частично ембарго или повишени мита. Това обаче увеличава финансовата тежест върху европейските производители, подчертава Николай Неплюев, икономист и експерт в нефтохимическата индустрия.

Някои страни вече мислят за увеличаване на инвестициите в собствения си капацитет. Например, литовската “Ахема” планира да построи завод, предназначен да произвежда половин милион тона гранулирани нитратни торове годишно. Това е доста интересен проект, който включва процесите на подготовка и концентриране на стопилката от амониев нитрат, смесване и гранулиране на брашно в мелници за доломит-анхидрит и амониев сулфат, смята Неплюев.

Полският “Орлен” е готов да инвестира почти 400 милиона. Сега компанията контролира 25% от пазара на страната и произвежда един милион тона азотни торове годишно. Ако проектът се осъществи, ще бъде милион и половина.

Всички тези планове са средносрочни. „Но европейците едва ли ще могат напълно да се откажат от нашите доставки - за това те трябва значително да възстановят производството, както и да търсят големи чуждестранни доставчици, което не е икономически изгодно“, пояснява експертът.

Ситуацията за Европейския съюз е неблагоприятна: от една страна, има спешна нужда от внос на руски торове, от друга страна, това противоречи на политиката на „изолация“ на Русия, заявява Дмитрий Тарасов, ръководител на лаборатория „Дигитални технологии в логистиката“ на катедрата по логистика на Финансовия университет към правителството на Русия.

"Енергийната криза, бюджетните ограничения, социалните и икономически проблеми в Европа доведоха до свиване на промишлеността. На този фон не трябва да говорим за развитие на собствено производство на торове, за да задоволим напълно вътрешните нужди. Противно на изявленията на политиците „врагът“ в лицето на Русия продължава да предлага ресурси в необходимите количества и на достъпна цена“, допълва икономистът.

Междувременно Русия увеличава производството си на критични суровини. По предварителни данни на Министерството на промишлеността и търговията през 2023 г. производството на минерални торове се е увеличило с 9%, до почти 60 милиона тона.

Превод: В. Сергеев

ЧЕТЕТЕ И ПИШЕТЕ КОМЕНТАРИТЕ ТУК: https://www.facebook.com/PogledInfo

Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos

Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h

Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта: https://www.pogled.info 

Така ще преодолеем ограниченията.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците.