/Поглед.инфо/ Кипър е поредната страна от Еврозоната, която се настани в заглавията на световните медии. Проблемът е, че предишните – Гърция, Ирландия, Португалия, Испания –не са отстъпили медийното си място поради решени проблеми, а заради спешността на следващите. С други думи – проблемите не се решават, а се натрупват.
Какво се случва в Кипър?
Както в Испания и в Ирландия, проблемите дойдоха от банковата система. Кипърските банки имаха значителни вложения в гръцки държавни ценни книжа. Преди по-малко от година частните кредитори на Гърция бяха принудени да забравят за голяма част от вземанията си. За някои от тях загубите достигнаха до 85%. Срещу това те получиха мъгливото обещание за помощ от ЕС.
В резултат кипърските банки понесоха сериозни загуби. Наруши се крехкият баланс между краткосрочни пасиви и дългосрочни активи. Това всъщност е бизнесът на една банка – да приема депозити и отпуска заеми. Първите обикновено са по-краткосрочни от вторите. Затова няма и банка в света, която да може да върне парите на вложителите си, ако те ги поискат едновременно. Кошмарът на всеки банкер е вложителите да се уплашат за парите си и да се наредят на опашки за теглене. Това се случва сега в Кипър. Заради това и банките затвориха врати. От банкомат могат да се теглят малки суми, но не могат да се развалят дългосрочни депозити.
Голямата беля в Кипър
беше предизвикана не от кризата, а от неадекватните решения на политиците. Къде сгрешиха те? Т.нар. Тройка поиска от Кипър да намери 7 милиарда евро от 17-те милиарда, необходими за стабилизиране на банките. Като източник се предложи да се обложат с 10% депозитите над 100 хил. евро. Това е първата грешка. Облагането на депозитите ще донесе сигурни и бързи приходи, но неизбежно ще има като ефект силен отлив на капитали от банковата система. След като приберете 10 хил. евро от този, който е вложил 100 хил., не може да не очаквате, че той ще премести останалите 90 хил., където няма да е заплашен от подобни конфискации. Вместо данък трябваше собственото участие на Кипър в програмата за финансва стабилизация да е реалистично като обем и да се основава на други източници.
Втората грешка направиха кипърските политици. Те предложиха да се конфискуват 6.79% и от депозитите под 100 хил. евро. Освен спорната справедливост на подобна мярка, с лека ръка се ликвидира и без това разклатеното доверие в банките. От години ЕС твърди, че депозитите до 100 хил. евро са защитени и вложителите гарантирано ще си получат парите дори и банката да фалира. Изведнъж се оказва, че държавата конфискува част от тези пари, а не се знае дали няма и да го повтори в бъдеще. На малките вложители не се оставя друга възможност, освен
да си изтеглят спестяванията
и да си ги сложат в буркани
В Гърция това се случи със 75% от депозитите. Резултатът е фалит на банки и трайно разклащане на доверието на тези, които инвестират в банкови депозити. Ето как от един сериозен проблем се прави катастрофа, вместо да се намери решение.
Сега Кипър търси помощ от Русия, която се очаква да похарчи малко пари, за да намали загубите на своите вложители. Всъщност това е причината Германия да дава пари за Гърция, Ирландия и т.н. – за да помогне на собствените си фирми. Русия обаче не може да предостави трайно решение. То е в рефинансиране на кипърските банки от ЕЦБ със свежи пари в неограничени размери. Това си има цена, но тя е по-ниска от евентуалните загуби от фалит на банките.
Политическите решения си имат цена. Въпросът е кой я плаща и кой носи отговорността за погрешно изписаните лекарства.