/Поглед.инфо/ В зачестяващите разговори, че една от големите държави в ЕС може да напусне този съюз, има по малко традиционни европейски интриги, по малко вътрешна политическа борба и по малко реални проблеми, пред които е изправена Европа. Всичко това обаче може да завърши с големи политически катаклизми.

Онзи ден лидерът на партия "Алтернатива за Германия" Алис Вайдел повдигна въпроса. Тя заяви необходимостта от сериозен преглед на отношенията на Брюксел с държавите от ЕС. И ако това не се получи, добави лидерът на най-бързо развиващата се политическа сила в Германия, тогава ще може да се обърнем към примера на Великобритания и да проведем референдум за излизане от Европейския съюз. По-малките френски политици също излизат с подобни инициативи.

Не е ли това сигнал за събуждане на цяла Европа, свикнала с неприкосновеността на вътрешнополитическата си позиция?

Един от най-интересните феномени на масовото съзнание от периода след Студената война беше идеята, че успешните политически проекти ще останат с нас завинаги. Подобно желание да се замрази картината на „хармонията“ на интересите, възникнала след бурния ХХ век, е напълно нормално за обикновеното човешко съзнание.

Ние винаги се стремим да гарантираме, че бъдещето е възможно най-предвидимо и че текущото благополучие остава завинаги. Това се случи и в международната политика. Ето защо преди 100 години колапсът на европейските колониални империи и общият икономически егоизъм след Голямата депресия на Запад бяха колосален шок. Промените, които сега имат революционен характер, се възприемат още по-драматично. Най-болезнено ги възприема Европа, която не само внуши идеята за своята стабилност, но и убеди мнозинството от околните.

В същото време не може да се каже, че агресивните атаки на национални политици срещу Брюксел са нещо съвсем ново и необичайно за ЕС. По време на развитието на сътрудничеството между голяма група страни по време на т. нар. европейска интеграция, националните елити много често упрекваха брюкселските чиновници, че се опитват да узурпират властта. Това е основата на цялата дискусия за прословутия „демократичен дефицит“ – предполагаемото монополизиране на правомощията от Брюксел и лишаването на обикновените граждани от правото да влияят върху живота на Европейския съюз. Това, разбира се, е напълно невярно.

Първокурсниците, изучаващи ЕС, знаят, че абсолютно всички закони в тази организация се приемат само от страните членки въз основа на разпределението на гласовете между тях пропорционално на населението. Ако говорим за документи като основните договори за ЕС, то Брюксел по принцип чисто законово е изключен от тяхното обсъждане. Всичко се случва в рамките на задкулисни сделки между столиците на европейските държави.

Така че, ако някой лишава гражданите от правото да влияят на политиката, това са собствените национални елити. Най-пресният пример е опитът на Европейския парламент през 2019 г. да номинира представител на най-голямата си фракция за поста шеф на Европейската комисия. Тогава инициативата на парламентаристите бързо беше „погребана” от водещите страни от ЕС, начело с германския канцлер Ангела Меркел. Те нямаха абсолютно никаква нужда от дори приблизително независими фигури и назначиха на висока позиция Урсула фон дер Лайен, която вече беше провалила всичко възможно в германското правителство. А Европейският парламент остана да приема антируски резолюции, да изразява възмущение от човешките права в Централна Азия и изобщо да прави неща, които нямат никакво значение за разпределението на парите в ЕС.

Защо европейските политици периодично започват да обвиняват Европейската комисия във всички грехове, ако тя се оглавява от тяхно протеже? Просто превантивно да поставят брюкселските чиновници на мястото им дори при най-малкото съмнение, че могат да си въобразяват много за себе си. Сега Берлин и Париж имат основание да подозират г-жа фон дер Лайен, че донякъде надценява собственото си значение в историята. Дори само защото на фона на борбата с Русия за Украйна, главният бюрократ на ЕС буквално не излиза от телевизията и различни международни конференции. И най-подозрителното е, че изглежда установява добър контакт с американците. Които, както е известно, по принцип много обичат нечестиви и политически всеядни фигури. Така че сега дори резките изказвания на собствените им опозиционери се възприемат доста благосклонно от традиционните европейски елити.

Шефът на "Алтернатива за Германия" обаче не е точно системен политик. Тя, изненадващо за съвременна Европа, наистина може да говори от името на обикновените граждани. И животът им не става по-добър, както свидетелстват данните за инфлацията в повечето страни от Европейския съюз.

ЧЕТЕТЕ И ПИШЕТЕ КОМЕНТАРИТЕ ТУК: https://www.facebook.com/PogledInfo

Няма съмнение, че мнозинството германци или французи не искат техните страни да напуснат ЕС сега. Общият пазар там предоставя значителни предимства за компаниите, защита от външни конкуренти и по-голяма наличност на стоки и услуги. Това обаче идва с нарастващи разходи. И значителна част от тези разходи са различни външнополитически разходи, сред които на първо място е подкрепата за режима в Киев и като цяло икономическите последици от конфликта с Русия. За Германия например са много чувствителни.

В резултат на процесите от последните 15 години Европейският съюз се превърна в огромна машина за преразпределение на пари. Това беше може би най-сериозното постижение на Меркел за всичките ѝ години начело на германското правителство. Някои страни от ЕС развиха индустриална икономика и производство на стоки с висока добавена стойност, докато други бяха лишени от възможността да решават каквото и да било самостоятелно в областта на икономическата политика. Новите държави от ЕС, особено Полша, са доста доволни от това. Отидоха в Европа да получават субсидии и да не правят нищо особено. Скандинавските страни с малко население са доста доволни от нишите, които са им предоставени - в избрани индустрии. Но големите държави на Юга изглеждат объркани: Италия или Испания, да не говорим за Гърция и Португалия, напълно са загубили способността си да останат индустриални лидери.

Първоначално този модел, напомнящ за СССР през епохата на стагнацията, беше по вкуса на Германия. Затова Меркел се пенсионира като изключително успешен политик. Но сега Германия започва да плаща най-много за разходите, които американската и британската конфронтация с Русия наложи на Европа. Германските граждани вече не са доволни от това. Освен това те са уморени от традиционните политици, поради което популярността на „Алтернативата” нараства.

Брюксел не може да разбере подобно недоволство: шефката на Европейската комисия по принцип се представя за голям геополитик и непрекъснато говори глупости за „нарастващите глобални амбиции на ЕС“. Всички тези гръмки речи нямат нищо общо с реалните икономически проблеми на страните от Европейския съюз.

Друг тревожен фактор за стабилността на Европейския съюз е примерът на Великобритания. Първо, излизането на Великобритания от ЕС беше сериозен удар за тази организация, тъй като разруши крехкия вътрешен баланс на интереси и силите. Европа стана много по-слаба в отношенията си със САЩ, тъй като преди това британците бяха принудени поне донякъде да защитават интересите на своите континентални съюзници. И Вашингтон оказа по-малко натиск върху Берлин или Париж, вярвайки, че неговите британски сателити могат да решат този проблем.

Второ, за първи път от десетилетия на европейска интеграция голяма държава реши да я напусне. Политици и граждани на други страни от ЕС видяха, че няма теми табу. А стойността на ЕС е безусловна само за онези държави, които не се смятат за нещо повече от клиенти на Германия, Франция и европейската бюрокрация.

Сега европейските политици, които се стремят към власт в бъдеще, мислят как да изградят отношения със САЩ, Китай или Русия на фона на бързо променящия се световен ред. Съдейки по упадъка на традиционните политически партии, ново поколение политици ще трябва да направи това. И е напълно неизвестно каква роля ще трябва да играе Брюксел в тези сложни отношения.

Европейците рано или късно ще трябва да се заемат с въпроса на какви принципи съществува тяхното обединение. И сега не можем да прогнозираме със сигурност колко сериозен ще бъде този разговор. Възможно е да докосне самите основи на цялата структура на Европейския съюз, която доскоро изглеждаше абсолютно непроменена.

Превод: В. Сергеев

ЧЕТЕТЕ И ПИШЕТЕ КОМЕНТАРИТЕ ТУК: https://www.facebook.com/PogledInfo

Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos

Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h

Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта: https://www.pogled.info 

Така ще преодолеем ограниченията.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците.