/Поглед.инфо/ Германия наскоро беше разтърсена от скандал, свързан с нейното нацистко минало. В продължение на поне осем години група полицаи от град Мюлхайм (Северен Рейн-Вестфалия) са обменяли нацистко съдържание в затворени групи в популярна програма за обмен на съобщения, забавлявайки се взаимно с „кафяв“ хумор. И това в страна, която усърдно показва на целия свят, че помни вината си за престъпленията на Хитлер и проповядва политика на „отворена врата“ към мигрантите!

Особено забележително е, че представители на правоприлагащите органи на Федерална република Германия са се забавлявали с нацистки шеги. Друг много подобен скандал се разигра не толкова отдавна в елитните части на Бундесвера.

Лесно е да се припишат тези явления на недалновидната миграционна политика на германските власти: много германски граждани са недоволни и не искат да се примирят с развилнелите се мултикултурализъм, престъпността сред новодошлите и тяхната всепозволеност.

Тези, които все още помнят нещо от историята, знаят, че фашизмът произхожда от Италия; че се оформя като нацизъм в Германия, че режим, подобен на италианския и немския, е установен от генерал Франко в Испания, че Хитлер бързо намира съучастници в други европейски страни и дори в СССР (в Балтийските държави, в Украйна, но също и в Беларус и сред офицерите и войниците от армията на Власов). И след Втората световна война САЩ, със значителен успех, използваха фашистко-нацисткия ресурс в борбата срещу Съветския съюз и за смазването на СССР.

Макар и антисемитизмът не винаги да съжителства с нацизма, миналата година президентът на Франция Еманюел Макрон отбеляза, че почти във всяка западна демокрация се наблюдава оживяване на антисемитизма, невиждано от Втората световна война. “Антисемитизмът не е проблем на евреите, а проблем на републиката”, заяви той.

Европейците се страхуват да признаят пред себе си, че антихуманистичните идеи са това, което се крие в дълбините на европейското съзнание, което се корени в него. Прословутият европейски хуманизъм е чисто селективен. Той се отнася само за така наречения цивилизован свят (другото име за „златния милиард“). За идеологията на „цивилизования свят“ („златния милиард“) смъртта на един американец или европеец е трагедия, за която трябва да се търси отговорност по всички краища на света, а „варварите“ във Виетнам, Ирак, Афганистан, Сирия, в Донбас човек може да ограбва, изтезава, изгаря, убива, както в Одеския дом на профсъюзите, да ги прави жертви на разрушителни социални експерименти, наречени „цветни революции“.

Това е принципът на примитивното племе или престъпната банда: колкото по-далеч от „образцовия демократичен център“, толкова по-агресивна се оказва природата на европейския пещерняк. В Германия понякога пробива информация за „тихите нацисти“. Във Франция антисемитските атаки се случват от време на време. В Прибалтика „борците срещу съветската окупация“ са открито прославяни и неудобната истина за връзките им с нацистите отстъпва на заден план. Брюксел обаче не се отказва от своето. Това е Европа! В Украйна, където нацизмът дълго чакаше своя час, той отново вдигна глава и Западът го подкрепя в „борбата“.

Кой би се осмелил да гарантира, че днешна Германия няма да стане балтийските държави утре, а вдругиден - Украйна? Разгръщащата се „битка за история“ води до същата идея.

Да, докато германският външен министър Хайко Маас пише: „Многократните опити през последните месеци да се пренапише историята по такъв безчестен начин изискват от нас да изясним нещата. Нуждата от това всъщност не би трябвало да възниква поради непоклатими исторически факти: атакувайки Полша, Германия еднолично отприщи Втората световна война. Германия е единствено отговорна за престъпленията от Холокоста срещу човечеството. Всеки, който всява съмнения относно това и налага престъпна роля на други народи, извършва несправедливост спрямо жертвите. Той злоупотребява с историята и разделя Европа. "

Германският министър обаче веднага добавя: „В Полша, балтийските държави и други страни от Централна, Източна и Югоизточна Европа за хората радостта от победата над националсоциализма е свързана с началото на друга форма на несвобода и налагането на нечия воля - този опит те споделят с много граждани на Източна Германия ". И тогава хорът на онези „Полша, Балтийски държави и други страни от Централна, Източна и Югоизточна Европа“, засилвайки антисъветския и антируски уклон, стъпка по стъпка подкопава историческата истина.

Поляците имат предчувствие, че Европейският съюз рано или късно, под една или друга форма, рискува да се превърне в Четвъртия Райх - и те му се противопоставят. Неприязънта към Русия и руснаците на ниво политически лидери обаче надделява над страха от идването на Четвъртия Райх. А Макрон говори двусмислено по време на посещението си в Полша: „Рискът, който виждам, е появата на изкривявания на историческата памет. Понякога виждам опити на Полша да изтрие 1989 г. и тази история на свободата. Виждам умишлена унгарска политика за преразглеждане на цялата история на ХХ век. Виждам подхода на Русия да разтълкува отново Втората световна война и да обвини полския народ. Виждам риска от разделение на нашата памет в преразглеждането на историята. "

Европа наистина не иска непривлекателната ѝ роля във Втората световна война, когато европейците “клякат” под Хитлер, да се превърне в обикновен, неутрален исторически факт без обвинителен товар. Оттук и постоянните опити да се превърне жертвата в агресор или съучастник в престъпление.

Когато самооправданието на Европа, тази родина на нацизма, достигне своя връх, всички предпоставки за следващата кампания на „цивилизования свят“ към „античовешкия“ Изток ще узреят напълно в европейското съзнание. И тогава германският бюргер отново по „неразбираем“ начин ще се превърне в член на наказателен отряд, а „Тигърът“ отново ще изпълзи от бърлогата.

Превод: В. Сергеев