/Поглед.инфо/ Във Франция беше обявен ден на траур за учителя Самюел Пати, който беше обезглавен от френски мюсюлманин за показване в час на подигравателни карикатури на пророка Мохамед от списание “Шарли Ебдо”. Историята не завърши с обидата на пророка и бруталното убийство: „в памет на починалия“ в центъра на Париж тези рисунки бяха прожектирани върху няколко държавни сгради.

„Не трябва да изглеждаме слаби пред враговете на демокрацията“, обясни провокативната акция Карол Делга, председател на регионалния съвет на региона Окситания. Ако обаче демокрацията във Франция е свободата за подигравка с основния символ на вярата в исляма, непосредствената съдба на тази страна изглежда тъжна.

Няколко дни преди убийството на учителя, френският президент Еманюел Макрон излезе с изявление, наречено обявяване на война на ислямския радикализъм.

На ислямския радикализъм или на исляма като такъв? Кой ще се нагърби да начертае точната граница между тях?

Да, Макрон е прав: ислямът води до появата на паралелно общество във Франция, децата във френските училища се обучават на принципи, които противоречат на законите на Френската република. Нима обаче държавният глава, който насилствено налага прословутия мултикултурализъм, разложил френската национална култура, забелязва това едва сега?

Мюсюлманските активисти във Франция осъдиха речта на президента, който не за първи път призовава за удари срещу ислямските радикали. През октомври 2019 г., изказвайки се на погребениеполицаи, които бяха убити при изпълняване на реда отново от мюсюлманин („радикален ислямски терорист“, писаха френските медии), Макрон обеща да „извие врата на хидрата на безумния ислямизъм“. Президентът призова французите да идентифицират ислямистите „на работа, в образователни институции и във всякакви ситуации от ежедневието“.

През последната година обаче религиозната ситуация във Франция само се влошава.

И сега най-важното. Мюсюлманската общност във Франция е най-голямата в Европа и наброява поне 6 милиона. Ако Френската република, която се кичи със "светски" характер, прилага на практика прожектирането на карикатурите на пророка Мохамед от“Шарли Ебдо” върху сградите на своите държавни институции, то тези тези 6 милиона ще осигурят на французите гражданска война.

През последните години притокът на мюсюлмански имигранти във Франция само се е увеличил. В демократична Франция е забранено (?!) да сепровеждат статистически изследвания по религиозни въпроси. Според изследователския център “Пю” през 2010 г. във Франция е имало 4 милиона 710 хиляди мюсюлмани (7,5% от населението на страната). Анкета на “Ипсос” през октомври 2014 г. обаче показа, че по-голямата част от французите са убедени, че поне 31% мюсюлмани живеят в страната, защото „те са навсякъде“.

Ако е така, като се има предвид много по-високата раждаемост сред мюсюлманите, отколкото сред местните французи, мюсюлманите ще съставляват по-голямата част от френското население след 20-40 години. Френската република ще стане мюсюлманска; днес в нея има 2100 джамии, докато през 1985 г. те са едва 900.

Френските власти и френският бизнес, който изисква по-евтина имигрантска работна ръка, за да не се губи печалби, подготвят собственото си мюсюлманско бъдеще.

За Франция времето на празните приказки за факта, че новодошлите ще се асимилират и ще се превърнат в „истински французи“, отмина. Няма да има „претапяне“. Мултикултурализмът и френските либерали претърпяха съкрушително поражение, пише във вестник“Фигаро” бившият депутат от партия“Националното събрание” Марион Марешал, съобщавайки, че от 2012 г. насам ислямските радикали са убили 267 души във Франция. Властите са премълчали за тази цифра.

„След децата, военните, полицаите, намушкани до смърт пред децата си, журналистите, юношите от Марсилия, обезглавения предприемач, свещеника в собствената си църква, безбройните жертви в “Батаклан” и Ница... Дойде ред и на учителя”, пише Марешал. “Мислеха че либералното общество, лишено от минало, колективен морал и общи насоки, може да се организира около свободата на личността, която беше възхвалявана като най-висшата ценност. Личната свобода, удоволствието и покупателната способност трябваше да заменят "мракобесието", а разумът трябваше да надделее над вярата. Такива възгледи обаче означават само едно: дълбоко неразбиране на основите на човешката душа, историческа амнезия”, смята тя.

“Как изглеждаме в очите им? Като неверници, завладени от консуматорството прахосници на живота, презиращи всичко свято атеисти. Ние сме празно общество, общество на индивидуализма и релативизма. Те вярват, че сме убили Бог, родина, семейство. Те виждат общество със слаби сърца, което не може да направи нищо друго, освен да организира шествия, да пали свещи и да вика „няма да получите нашата омраза“. За разлика от тях, ние забравихме, че ислямът и Европа са безкрайно във война в продължение на 13 века”, допълва тя от страниците на “Фигаро”.

И какво, освен обичайните предизборни лозунги, може да съдържат призивите на Макрон за „сплотяване на нацията“ и обещания за „извиване на врата на хидрата на безумния ислямизъм“, ако френското общество, отслабено и разпокъсано, загубило културно-историческия си облик, вече не може да се противопостави на настъплението на мюсюлманските парионари?

„Необходимо е да се заяви недвусмислено: твърде дълго го увъртахме с ислямизма. Не трябва да се реагира едва когато лудият грабва нож, за да пререже гърлото на някого. Трябва да се работи отблизо с всички, които са сложили този нож в ръката му. И ние тепърва сме започнали с това”, пише френският вестник “Атлантико”.

Не е ли твърде късно за грохнала “цивилизована” Европа?

Превод: В. Сергеев