/Поглед.инфо/ Поляците отново ги плашат с руснаците, като по този начин ги убеждават да останат в ЕС. Сега евроскептиците на Полша изпитват нарастване на популярността, което е пряко свързано с „новата етика” и обогатяването на страната. За да попречи на Варшава да тръгне по пътя на Лондон са нужни приказки за агресивна Москва, въпреки че неутралният статут на поляците вещае добро както за тях самите, така и за Русия.

Сенаторът от Полската селска партия Ян Филип Либицки нарече евентуалното излизане на Варшава от Европейския съюз "трагедия" и "катастрофа", като призова в никакъв случай да не се допуска и като застрахова бързо да се премине към еврото.

„Ние сме на такова място в Европа, че според мен говоренето за някакъв неутралитет е просто приказка. Или ще бъдем в ЕС и НАТО, или в руската сфера на влияние“, подчерта още той.

Фактът, че полският политик смята влизането в руската сфера на влияние за „трагедия“ и „катастрофа“, разбира се, не е изненадващо. Подробно сме обсъждали историческите и политически причини за омразата на поляците към Москва, които понякога са дори по-изразени, отколкото сред украинците (поне Украйна не претендира да е водеща източноевропейска сила и не се опитва да се конкурира с Русия поради това).

Прави впечатление обаче, че това го казва представител на партията, която навремето се отнасяше с доста скептицизъм към присъединяването към ЕС. Нещо повече, тази партия, интересите на чийто целеви електорат пострадаха най-много от конфликта между Москва и Запада. Става дума за полски земеделци, за чиито стоки източната граница на страната беше затворена с началото на „войната на санкциите“.

"Полските ябълки" за известно време дори станаха синоним на изгубена реколта. Има теория, според която някои ябълки и други продукти все пак са намерили пътя си към Русия под прикритието на стоки, произведени в Беларус, но тези обходни пътища са затворени след залога на Варшава за Светлана Тихановская.

Да се обясни този политически парадокс като цяло е лесно, но обяснението ще бъде в две части. Първата от тях се занимава с увъртанете, което Пан Либицки си позволява. Но нека започнем с втората: това може да не се вписва в картината на света на евроскептиците, но Полша се е възползвала от членството в ЕС повече от всяка друга страна, ако вземем предвид не общата сума на получената печалба, а съотношението с обема на националното богатство в периода преди Брюксел.

Поляците се справят добре с националното си богатство. Либералните икономически реформи на Лешек Балцерович, наричан още „полският Гайдар“, за разлика от реформите на самия Гайдар, гарантират бързото обогатяване на нацията, а последвалата подкрепа под формата на „кохезионни траншове“ от Брюксел е изгодно разпределени.

Отчитайки периода след разпадането на просъветските Организация на Варшавския договор и СИВ, размерът на полската икономика се е удвоил - тя расте повече или по-малко стабилно през последните 29 години, няма друга такава страна в ЕС, а в Европа като цяло само Швейцария може да се похвали с това. Дори и петролна Норвегия не може.

Преди малко повече от три години в класификатора на ООН Полша премина от списъка на развиващите се страни в списъка на развитите. Парадоксално, но това подтикна полските национали към мисълта за евентуално излизане от Европейския съюз.

Логиката не е съвсем точна, но, както изглежда на някои от полските лидери, е очевидна. Докато страната им достигаше средното за Европа, тя получаваше допълнителни средства от Брюксел. Но не е далеч часът, когато замогналите се панове ще плащат повече в бюджета на ЕС, отколкото получават обратно, и ще получават само в онези области, които европейските служители одобрят, например, за защита на правата на ЛГБТ или правото на жените да направят аборт - нещо, което остро не се харесва на полските консерватори.

Те са втората сила след икономическите популисти, излъчваща нарастващия евроскептицизъм (а той е именно нарастващ – 17% от поляците сега са за излизане от ЕС - повече от всякога). Техният конфликт с Брюксел е позиционен, идеологически – и такива хора са представени в самия връх на полското правителство.

По правило всички те са русофоби – за Полша това е естествена ситуация, за разлика от много други страни от ЕС, където евроскептиците, напротив, са склонни да си сътрудничат с Русия. И точно към тях Либицки обръща своето предупреждение: видите ли - щом напуснете Европейския съюз, руснаците веднага ще дойдат за вас.

Сенаторът лъже. Като цяло Москва наистина би спечелила от излизането на Варшава от ЕС – не защото има някакви възгледи за Полша, която недвусмислено се възприема като трайно отрязана парче, а защото това би отслабило неформалната фракция на русофобите в ЕС. Тогава би било много по-лесно да общуваме с Брюксел.

В идеалния случай поляците вземат със себе си балтийците и румънците. Това би променило радикално политическата позиция в рамките на Европейския съюз и би допринесло за нормализирането на отношенията между Москва и Брюксел. При такъв случай Русия би била готова да предостави на "дезертьорите" всякакви гаранции за сигурност, дори и подписани с кръв - само и само да държат русофобията си в границите си и да не ни развалят бизнеса с по-разумни европейци правителства.

Нека подчертаем: това биха били гаранции за сигурност в допълнение към наличните от НАТО. Манипулацията на Либицки е, че той отъждествява присъствието на Варшава в ЕС и НАТО, сякаш едното следва от другото, което не е така: Финландия е в ЕС, но не е в НАТО, Норвегия е в НАТО, но не и в ЕС - и така нататък. Впрочем нито едните, нито другите страдат от „руската заплаха“.

Русия ще бъде с две ръце поляците да напуснат НАТО. Но за да отдалечи своята военна инфраструктура от границите ни, а не за да преместваме своята на чужда, като атакуваме Полша.

Параноята тук е предопределена от русофобията, а нейният мащаб е такъв, че в Русия мислите за „превъзпитание на Полша” и „възраждане на славянското братство” отдавна са приключили и дори не са представени в журналистиката. За разлика от поляците, руснаците оценяват трезво съседа си и не разчитат на появата на „проруска Полша“ на картата.

С други думи, сенаторът от Селската партия настройва все по-скептичните поляци срещу Брюксел с умишлено фалшиви конструкции.

Русия би била доволна от оттеглянето на Полша от ЕС не поради желание по някакъв начин да повлияе на Полша, а заради желанието да освободи самия ЕС от полското влияние. Не зависи от нас в чия полза ще бъде счетоводството между поляците и Брюксел, но реалистично мислеща Русия при всеки случай би станала за Полша не източник на военна заплаха, а допълнителна възможност за обогатяване. Само, разбира се, ако самите поляци искат да се откажат от политиката на санкции в полза на нормален бизнес и достъп до огромния потребителски пазар на изток от техните граници.

Със сигурност има някои предимства за Полша завинаги да погребе идеята за напускане на ЕС. Но да се сплашват евроскептиците с Русия е глупаво дори за поляк.

Превод: В. Сергеев