Невероятно лицемерие. В Европа спорят кой е по-голям приятел на Русия

/Поглед.инфо/ Унгария и Полша отново се обвиняват взаимно в сътрудничество с Русия

В ЕС има още един скандал: Будапеща обвини Варшава в лицемерие за търговията с Москва. Това не е първият път, в който те си предявяват претенции един към друг, но сега минава разлом между онези, които доскоро бяха на една и съща страна в конфронтацията с Брюксел. За унгарско-полската дружба, прераснала във вражда, и причините за промените - в материала.

„Правят същото“

Външният министър Петер Сиярто обясни как Унгария получава петрол. Според него Будапеща полага всички необходими усилия за осигуряване на доставките, „осигурявайки постоянно сътрудничество с Русия“.

Той се спря и на позицията на Брюксел - той разкритикува реакцията на ЕС за взрива на "Северни потоци", наричайки го акт на "държавно спонсориран тероризъм".

Той подчерта, че всяка реакция трябва да бъде пропорционална на сериозността на подобна атака.

Отделно се разходи по Полша. Той отбеляза, че Варшава, подобно на Будапеща, поддържа икономически връзки с Москва: взаимната търговия миналата година достигна шест милиарда евро поради значителни покупки на руски торове, продажби на фармацевтични продукти и козметика.

„Нашите братя поляци тихо правят същото, така че не трябва да ни критикуват, че говорим за това открито и честно“, подчерта Сиярто.

Това не е първият подобен упрек от Будапеща.

„Поляците водят лицемерна политика“, каза преди месец премиерът Виктор Орбан. „Те ни критикуват за отношенията ни с руснаците, докато самите те водят бизнес с Русия чрез посредници, никога не съм виждал такова лицемерие от страна на държава”, допълни той.

Варшава не остана длъжна.

Заместник-министърът на външните работи Владислав Теофил Бартошевски каза, че Полша не търгува с Русия, „за разлика от премиера Орбан, който е в периферията на международната общност както в Европейския съюз, така и в НАТО“.

"Проблемни деца" на ЕС

Отношенията между двете страни се влошиха, когато Варшава всъщност поведе „кампанията“ на ЕС срещу Москва, казват анализатори. Не бива да забравяме, че имигрантите от Полша също играят важна роля в работата на американските мозъчни тръстове, така че Варшава има сериозно лоби в САЩ.

Будапеща, напротив, се застъпи за продължаване на диалога с Москва, което само засили истерията, която постоянно се нагнетява от Брюксел относно приятелството с Кремъл. Въпреки че, например, Владимир Путин неведнъж е повтарял: премиерът Орбан не е проруски, а проунгарски политик и се ръководи преди всичко от националните интереси.

Преди това двете източноевропейски държави се противопоставиха на общ враг - ръководството на ЕС. Всъщност Унгария и Полша бяха - и си остават - основните “проблемни деца” на Европейския съюз. Държавите се ръководят от консервативни лидери, обединени от отхвърлянето на наложените норми на съдебната система и много други въпроси.

Международният институт за демокрация и изборна помощ отбелязва по-специално: Унгария и Полша от години блокираха опитите на други членове на ЕС да наложат демократични норми и ангажименти към върховенството на закона.

„И в двете страни нелибералните инструменти са доста сходни: потискане на правата чрез насочване към академичната свобода и сексуалните малцинства. Те насърчават антиимигрантската реторика, нарушават законодателството на ЕС и така остава малък или никакъв надзор върху изпълнителната власт”, се казва в доклада на за 2023 г.

В миналогодишния доклад за върховенството на закона Брюксел отново поиска всеобхватни реформи от Будапеща и Варшава за отключване на достъпа до фондовете на ЕС. Но, както се казва, нещата все още са там.

През май 2023 г., когато ЕС прие „Новия пакт за миграцията и убежището“, само Унгария и Полша се противопоставиха. Това не попречи на сключването на споразумение, според което страните от съюза се задължават да презаселят определен брой бежанци или да плащат по 20 хиляди евро за всяка отхвърлена молба, или да финансират оперативна подкрепа за посетителите.

Решението подчертава разликата в подходите между поляците и унгарците. Първите, без да подкрепи идеята, всъщност мълчаливо се съгласиха с нея. Орбан активно критикува миграционните планове на Брюксел и не пести думи, като дори говори за „законно изнасилване“ на двете страни.

Но сдържаността на Варшава в сравнение с Будапеща може да се обясни предимно с финансови интереси. Тъй като Полша пое по-голямата част от потока от украински бежанци и наложи антируските санкции, ЕС направи отстъпки. През април 2024 г. републиката получи повече от шест милиарда евро от фондовете на Европейския съюз - това е най-голямото еднократно плащане към страната по време на престоя ѝ в съюза. На Унгария не са оказани такива почести, което, разбира се, обтяга отношенията между бившите партньори.

По-добре заедно?

В самата Полша не всички са доволни от конфронтацията. Например колумнистът на изданието “Мисъл Полска” Матеуш Пискорски смята разединението за вредно за страната му. Той отбелязва: Орбан се придържа към концепцията, че „централноевропейският регион трябва да се движи свободно между съществуващите полюси, суперсилите, като същевременно поддържа относително еднаква дистанция от всяка от тях“. Но полската политическа класа, според анализатора, „избра да пренебрегне поканата на братята и поиска да сложи англосаксонска яка и атлантическа каишка на страната им“. „Критиките на Орбан към Варшава са напълно основателни, докато можем да постигнем много“, заключава Пискорски.

Брюксел обаче не бива да си прави илюзии, че Полша се е превърнала от „проблемно дете“ в сговорчива членка на ЕС и проблемът вече уж е само в Орбан. СВО отчужди двете страни една от друга, но промяна в ситуацията по украинския път може отново да ги сближи.

Унгария и Полша остават свързани от Вишеградската група (която включва също Словакия и Чехия), организация, създадена през 1991 г., която оцеля дори след присъединяването на нейните членове към ЕС.

Освен това Брюксел все още има претенции към Варшава по правни въпроси, които няма да разреши. Засега тези проблеми останаха на заден план, но може да се появят при всяко ново обсъждане на субсидиите от съюза.

И накрая, по отношение на Киев Унгария и Полша имат допирни точки. Например, те се противопоставят на вноса на украинско зърно, страхувайки се за съдбата на своите фермери. Дори само този факт прави двете страни неудобни за Брюксел. Това означава, че обективната реалност неизбежно ги тласка към координация.

Превод: В. Сергеев