/Поглед.инфо/ На 22 юни Норвежката централна банка повиши основната си лихва с 0,5% до 3,5%. Това е най-високият процент от 2008 г. Увеличението идва с цел преодоляване на инфлацията, която все още е доста над поставената цел от 2%.

Въпреки че има добре установен имидж на Норвегия като богата нация, страната е в икономическа криза, която започна миналата година със скок на цените, който доведе до рекордно високи цени на електроенергията. През януари 2023 г. 90% от норвежците заявиха, че им се налага да пестят от електроенергия.

Сегашната ситуация дори възроди дискусията за необходимостта от въвеждане на ядрената енергия, която може да помогне както за повишаване на надеждността на енергийните доставки на страната, така и за намаляване на необходимостта от намеса в природата.

Нито финансовата криза от 2008 г., нито спадът на цените на петрола и нарастващата безработица през 2014-2016 г., нито избухването на пандемията през 2020 г. имаха толкова силно негативно въздействие върху това как норвежците възприемат личното си финансово състояние. Проучване, проведено в края на януари тази година, показва, че почти 80% са отговорили, че в бъдеще ще могат да си позволят много по-малко и съответно ще намалят потреблението си.

Безпокойството на норвежците относно икономическите перспективи има обяснение.

В страната се наблюдава рекордно поскъпване. Общото им ниво се повишава с 6,7%. Въпреки това цените на храните се повишиха двойно по-бързо (13,2%) в сравнение с май миналата година, най-високото от началото на 80-те години на миналия век. Обикновено най-големите скокове на цените в хранителните магазини в Норвегия са на 1 февруари и 1 юли.

Увеличението на цените се извършва след преговори с доставчици, определяне на нивото на държавните субсидии за индустрията и изчисляване на заплатите на заетите в индустрията работници. Меко казано, не е необходимо да се надяваме, че цените ще паднат от 1 юли тази година, особено в светлината на факта, че правителството отделя 4,15 милиарда крони за подпомагане на селското стопанство, докато земеделските производители поискаха 6,9 милиарда.

Все повече норвежци се обръщат за помощ към мрежа от организации за безплатно раздаване на храна.

С тяхна помощ миналата година са раздадени 11 милиона ястия на бедните. През същата година Frimat Norge раздаде 77 000 торби за хранителни стоки, което е с 30% повече в сравнение с 2021 г.

От февруари 2022 г. до февруари 2023 г. увеличението на дела на разходите в бюджета на норвежкото семейство по позицията „храна и напитки“ е средно 15%.

Норвежкият институт за потребителски изследвания е подготвил доклад, според който икономическата диференциация в обществото се задълбочава. От една страна 75% от гражданите отговарят, че оценяват финансовото си състояние като добро или много добро, но от друга страна до 18% изпитват сериозни затруднения.

7% от норвежците, които имат жилищни заеми, казват, че имат проблеми с плащането на лихви и вноски по кредита. Половината от тях казват, че са просрочили както ипотеките, така и другите видове плащания. Някои трябваше да пестят от храна, за да свържат двата края.

На фона на финансовите затруднения в Норвегия зачестиха случаите на кражби в магазините за хранителни стоки. А по-рано обикновено се крадяха сладкиши и безалкохолни напитки и по правило младите хора го правеха. Сега хората крадат обикновени храни, като захар или месни продукти.

Ситуацията се влошава от рекордно ниския валутен курс на кроната. През последната година кроната е паднала със 7,41% спрямо щатския долар и 12,29% спрямо еврото.

Слабата крона също усложнява финансовото състояние на пътуващите в чужбина. Така някои норвежци трябваше да коригират плановете си за почивка в чужбина и да изберат почивка в страната.

Не е лесно и за норвежките студенти, които учат в чужбина. Преди те можеха да живеят с пари от Националния заемен фонд (Lånekassen), но сега трябва да търсят работа. Последните данни на фондацията показват, че 13 800 норвежки студенти учат в чужбина тази година и това е най-ниският брой от 2009-2010 г. насам. Една от причините за тази ниска цифра е обменният курс на норвежката крона.

На фона на рекордните покачвания на цените и обезценяването на кроната все повече поляци напускат Норвегия, които дълго време бяха една от най-големите групи трудови мигранти. Ако през 2013 г. полски работник е изпращал у дома хиляда евро от Норвегия всеки месец (което се равнява на 10 000 крони), днес той може да изпраща средно само 400 евро.

Норвежкото централно статистическо бюро смята, че слабият обменен курс на кроната ще доведе до спад на реалните заплати поне още една година. „Предполагаме годишен ръст на заплатите от 5,3% през тази година при очаквана инфлация от 5,6% “, казва говорителят на Бюрото Томас фон Браш .

Струва си да се отбележи, че от 2015 г. в Норвегия на практика няма реален ръст на заплатите. Експертите смятат, че това може да се очаква не по-рано от следващата година.

Друг признак на кризата е значителното увеличение на броя на фалитите спрямо 2022 г. Данните за първото тримесечие показват, че те са се увеличили с близо 40%. Този ръст не се дължи само на цените на електроенергията, но е и следствие от повишените данъци и изискванията за лихви. Най-голямо увеличение на броя на фалитите е регистрирано в сферите на търговията на дребно, хотелиерството и ресторантьорството.

Тежката икономическа ситуация се отразява и на приоритетите на избирателите. Резултатите от проучването показват, че вниманието към икономическите въпроси сега значително нараства, докато климатичните и екологичните въпроси минават на по заден план. Данъци, такси, финанси и трудов живот, социалните различия и цените на електричеството са въпросите, които много избиратели смятат за най-важни.

Струва си да се отбележи, че има не само промяна в приоритетите на норвежките избиратели, но и промяна в партийните предпочитания. На фона на описаните икономически проблеми управляващите партии, които са част от сегашното управление, губят подкрепа.

Лявата коалиция на власт повиши данъците, което доведе до увеличаване на тежестта върху бизнеса и богатите граждани. Поради това много норвежки милиардери са се преместили в чужбина, ставайки данъчни резиденти в други страни. В резултат на това общият размер на данъците, постъпващи в държавната хазна, намалява.

Данни от юнско социологическо проучване, проведено за VG, показват, че управляващата Senterpartiet, т.е. Партията на центъра (водена от министъра на финансите Тригве Слугсвол Ведум) е загубила почти 6% от подкрепата си в сравнение с резултатите от общинските избори през 2019 г. Подкрепата за социалдемократическата Arbeiderpartiet за действащия премиер Йонас Гар Стьоре спадна с 2% . От друга страна подкрепата за дясната партия Høyre нараства с почти 10%.

Какви са причините една от най-богатите страни в света да изпадне в такава мащабна криза?

Експертите посочват няколко причини.

На първо място, това е ситуацията в Украйна, която предизвика смущения в съществуващите вериги за доставки на стоки и обща нестабилност. Също така, не забравяйте, че Норвегия е принудена да изгражда своята отбранителна способност, увеличавайки финансовото си влияние в отбранителния сектор, а също така предоставя значителна финансова помощ на киевските и украинските бежанци, което води до съкращаване на редица проекти, особено в областта на инфраструктурното строителство.

Отрицателна роля играе и фактът, че основният лихвен процент в редица страни, особено в САЩ, е по-висок от този в Норвегия, което прави норвежката икономика по-малко привлекателна за инвестиции. Ако имате 1000 норвежки крони за инвестиране, можете да спечелите повече, като инвестирате в американски банки, където лихвите по депозитите са по-високи.

Друг фактор са колебанията в цената на петрола. Норвегия остава силно зависима от световния пазар на петрол и газ, което прави икономиката уязвима при колебания в цените.

Правителството на Йонас Гар Стьоре е в много трудно положение. То е принудено да предприеме мерки както за преодоляване на последиците от пандемията, така и за ограничаване на кризата, породена от събитията в Украйна. В същото време не планира да увеличава тегленето на пари от петролния фонд за покриване на текущи бюджетни разходи и трябва да преразгледа някои приоритети.

Въпреки прогнозите на МВФ, че перспективите пред норвежката икономика остават благоприятни, норвежците могат само да чакат, докато тези перспективи станат реалност. Това ще стане възможно, ако ситуацията около Украйна се стабилизира и ситуацията на световните пазари е благоприятна.

В дългосрочен план обаче, особено в светлината на прехода към „зелена енергия“, Норвегия ще трябва сериозно да помисли за намаляване на зависимостта от „петролната игла“ и изграждане на собствен производствен сектор.

Превод: ЕС

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com

и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта https://www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?