/Поглед.инфо/ „Както казах, не изключвам нищо, защото се изправяме срещу някой, който не изключва нищо.“ С тези думи френският президент Еманюел Макрон потвърди желанието си да изпрати френски войски в Украйна, но при две условия. Французите обаче не се интересуват от тези условия. Насочиха вниманието си към нещо друго.

В края на февруари френският президент вече предизвика смут в Европа, като каза, че обмисля изпращането на военни в Украйна. Въпреки че почти всички западни другари, с изключение на балтийските държави, се дистанцираха от думите му, Макрон продължава да упорства. Този път – в интервю за списание “Економист”.

„Целта на моята стратегия е ясна – да попреча на Русия да спечели в Украйна. Ако Русия победи в Украйна, ние в Европа вече няма да се чувстваме сигурни. Кой може да гарантира, че Русия ще спре дотук? За каква сигурност можем да говорим в други съседни страни - Молдова, Румъния, Полша, Литва и други. Така че да, не трябва да изключваме нищо, защото нашата цел е Русия никога да не може да спечели в Украйна?”

Развивайки идеята си, Макрон добави:

„Франция е страна, която трябваше да извърши военни интервенции, включително сравнително скоро. Изпратихме няколко хиляди войници в Сахел, за да се борят с тероризма, който можеше да ни застраши. Направихме това по искане на суверенни държави. Ако руснаците са близо до пробив на фронтовата линия, ако дойде искане от украинските власти, което все още не се обсъжда, ще трябва да обсъдим този въпрос юридически. Считам, че да отхвърлиш априори вероятността от изпращане на войски означава да не научиш уроците от последните две години. Всички ние априори отхвърлихме изпращането на танкове, ракети и самолети през лятото на 2022 г. Ние правим всичко това сега, така че би било неразумно да отхвърляме други възможности."

Във френския език има поговорка „сравнението не е довод“, но дори и да я нямаше, правенето на паралели между операциите в африканския Сахел срещу терористите и военните операции срещу редовната армия в Европа не е същото.

Желанието на френските власти да се закрепят в бившите си колонии под претекст за борба с тероризма предизвика силна местна съпротива, която в крайна сметка доведе до нарастване на антифренските настроения в Африка, а след това и до поредица от военни преврати с последвалите изискване французите да се върнат там, откъдето са дошли. Този резултат не може да се нарече положителен, но Макрон, като повече от опитен политик, умее отлично да премълчава това, което смята за неизгодно за себе си.

Желанието на Макрон да се бори с Русия (засега на думи) се вписва в общия му наратив, който на свой ред произтича от конкретни обстоятелства. Първо, това са изборите за Европейски парламент, на които партията на Макрон изглежда бледа и отстъпва в анкетите на крайнодесния “Национален сбор” на Марин Льо Пен и Джордан Бардел. Второ, има перспектива на власт в САЩ да дойде непредвидимият Доналд Тръмп, който не крие, че гледа на задълженията, свързани с Европа, като на скъпо бреме.

Осъзнавайки, че вятърът може да се промени и че Европа може да трябва да се погрижи за собствената си сигурност, Макрон вече бърза да си осигури място в този нов ред (който все още не е гарантирано да се осъществи). Той призовава за въоръжаване, като наред с други неща подчертава, че растежът на военно-промишления комплекс стимулира растежа на БВП. Той настоява европейците да се обединят, сплотят и да въвлекат във военно сътрудничество държави извън Европейския съюз като Великобритания, Норвегия и балканските държави, а в същото време обявява Русия за враг номер едно, който само чака как да навреди.

Но проблемът не е само в Русия: Европа по принцип, според Макрон, е в опасност. „Нашата Европа е смъртна, тя може да умре“, каза той наскоро. И националистите не на последно място са виновни за това, четете Льо Пен и Бардела, които уж работят за разделяне на европейците (не като Макрон и неговите съпартийци, които единствени са в състояние да спасят европейския свят).

Има обаче един недостатък в раздуването на апокалиптичния ужас: той бързо става скучен, като сериал, който използва само една техника. Освен това Макрон е известен като човек, който казва много неща, но изявленията му не винаги са подплатени с действия.

Ако още първото изявление на Макрон за изпращане на войски предизвика цяла буря в лагера на опозицията и френският президент беше обвинен в „загуба на хладнокръвие“ (Джордан Бардела), „тревожно несериозен“ (социалистът Оливие Форе), а също така написа, че „ войната с Русия би била лудост” (Жан-Люк Меланшон), сега никой не реагира на войнствените изявления от Елисейския дворец, освен обикновените французи, които могат да изразят мнението си в няколко сайта, които позволяват коментиране на новините.

Хорските мнения са много по-интересни от коментарите на политиците, защото последните все още пишат с поглед към избирателите, които в никакъв случай не могат да бъдат настроени срещу себе си, а обикновените граждани не са длъжни да се харесват на никого и могат да изразят това, което им ври.

„650 хиляди украинци напуснаха страната, някои се настаниха удобно при нас, но по някаква причина трябва да изпратим нашите военни“, отбеляза потребител с псевдоним Revermos04, коментирайки статията във Фигаро” за войнственото изявление на президента.

„Това не е нашата война. Няма как млади французи да мрат за Зеленски“, написа друг потребител.

„И после ще се чуди защо партията му загуби изборите. Сякаш нарочно прави всичко “Националният сбор” да спечели. Да говори подобни неща отново и отново, без дори да се консултира с парламента и без да поиска мнението на французите, е просто срамота“, каза човек с прякор Дионис.

„Всички напред, след Макрон, Атал и Сежурне!“, саркастично отбелязва Александър.

„Франция не може да си позволи война с висока интензивност. Думите му са безотговорни и излагат нашата армия на опасност“, пишат републиканецът и патриот.

„Последният път, когато отидохме да се бием в тези части (ако изключим ескадрилата Нормандия-Неман), нямахме голям късмет. Тези, които не се върнаха с ампутирани крака, се върнаха с краката напред”, спомня си любител на историята, пожелал да остане анонимен.

Това се случва, разбира се, по времето на Наполеон, но, както знаем, няма грешки, които да не се повтарят. Въпреки че въпросът трябва да бъде поставен по-просто: възможно ли е да спечелим избори за Европейски парламент върху труповете на нашите войници?

Макрон може да заплашва колкото си иска, но всъщност изпращането на войски е изпълнено със сериозни последствия, най-малкото от които е загуба на рейтинг. Макрон не е Наполеон и не може да си позволи такава опасност.

Така че тепърва ще чуваме много заплашителни изявления от Париж. Те са в състояние да поддържат рейтинга на партията на Макрон - стига да има хора, които да им вярват.

Превод: В. Сергеев