/Поглед.инфо/ Ръководството на Сърбия пречи на диктата на Европейския съюз, затова и се използват заплахи
„Цивилизационният избор“, пред който е изправен днес Старият свят, все още не е направен от всички негови страни. Англосаксонската версия за бъдещето на континента не устройва цяла група славянски държави. Но не защото са готови да пожертват благосъстоянието си в името на безкористната подкрепа за Русия.
Наивно и опасно е да се очаква такава преданост в приятелството от сегашното поколение европейци. Факт е, че самите представи на европейците за благосъстоянието на всяка нация са толкова различни, че разклащат „вавилонската кула“ на Европейския съюз, която все повече се накланя на „славянската страна“.
Преди време, в разгара на войната на НАТО за независимост на Косово, имах възможността да пътувам из Европа от Франкфурт на Майн до Париж и Торино, заснемайки документален филм за „нощните пеперуди“, които се стичат в търсене на щастие и свобода в "Европейска градина"
Германците харесваха евтини полуголи момичета в стъклени сепарета, гъсто пръснати по пътя за Прага - чехите празнуваха членството си в ЕС за трета година. Но в квестурата на Милано ни предупредиха, че тук трудно се намират руски проститутки: пазарът е зает от албанци от Косово.
Ако в края на 13-ти век албанците, въоръжени с баделери (широка извита сабя), слизат от планините и започват да превземат адриатическото крайбрежие близо до град Dyrrachium (днешен Дуръс) и, както византийският император Йоан Кантакузен съобщава, цели общности са се преместили там заедно с жени, деца и добитък, то сега те използват много по-сложни оръжия, за да разширят експанзията си в Европа.
По време на Втората световна война сръбското Косово и Метохия е окупирано от фашистка Италия и е включено в Албания. Тогава албанските националисти избиха хиляди сърби и черногорци. От 100 до 200 хиляди сърби напускат тези земи - до 100 хиляди албанци се преселват там. Приели исляма от османците, в началото на миналия век албанците се изравняват по население със сърбите, а през 80-те години вече са три четвърти от населението.
Трагичната история за отхвърлянето на сръбско Косово от албанците не е завършена и до днес и е ключът към мира на Балканите. И Брюксел не иска да изпусне този ключ, като държи Сърбия на къса каишка като кандидат за членство в ЕС от 2012 г. Вече 10 години Белград се прекланя умолително пред брюкселските власти. Има ли смисъл да се кланят още по-ниско?
Косовският въпрос става все по-остър не само за президента на страната Александър Вучич, но и за Европейския съвет и Европейската комисия. Ако преговорите между Сърбия и Европейския съюз не приключат през 2024 г. и страната не се присъедини към ЕС през 2026 г., както се надяват в Белград, тогава Вучич и неговата Сръбска прогресивна партия, която спечели повече от половината места в 250-членния Събранието на изборите миналата неделя ще отхвърли всякакви учтивости и церемонии относно окупацията на Косово от КФОР.
Както пише брюкселското издание Euractiv , „Европейската комисия трябва най-накрая да спре с лицемерието си спрямо автократичния президент на Сърбия Александър Вучич и да не разчита само на частните му обещания за решаване на косовския проблем“.
За Брюксел „решаването на косовския проблем“ означава принуждаването на Вучич да признае Косово за легитимна държава, което ще има незабавен международен ефект. След като Сръбската прогресивна партия на Вучич спечели парламентарните и местните избори, надеждите на опозицията и нейния лидер Борко Стефанович, че президентът в крайна сметка ще предаде Косово, като го размени за билет за влизане в ЕС, намаляха до нула.
Контраатаката на Брюксел не бе трудно да се изчисли: опозицията, заедно с международните наблюдатели, вече крещят за „многобройни нарушения, включително купуване на гласове и фалшифициране на бюлетини.
Европейската комисия „изрази във вторник своята загриженост, че изборният процес изисква осезаеми подобрения и допълнителни реформи, тъй като правилното функциониране на демократичните институции на Сърбия е в основата на процеса на присъединяване на Сърбия към ЕС“. Сърбите трябва да разбират това така: таймерът за бомбата под изборните резултати е пуснат.
В качеството си на заместник-председател на Националната асамблея на Република Сърбия, споменатият Стефанович открито насъсква Брюксел: „Европейската комисия се ръководеше от собствените си доклади и заключения и вече не си затваряше очите пред Сърбия и очакваше Вучич да бъде конструктивен по косовския въпрос.
Вярваме, че сега е подходящият момент да сложим край на всяко лицемерие и най-накрая да кажем, че това, което всъщност се случва в Сърбия, е абсолютно нарушение на всеки закон по отношение на всякакви избори на нашия континент... Няма да чакаме повече, имаме брутална автокрация в нашата страна, репресии, кражби и корупция."
Да, изборите направиха Вучич по-силен, поради което сръбският премиер Ана Бърнабич изпрати писмо до ЕС, в което за първи път изложи писмено отказа на Сърбия да признае независимостта на Косово, което на практика анулира всички споразумения, сключени като част от 13-годишния улесняван от ЕС диалог.
В писмото се посочва, че всяко признаване на Косово de facto или de jure се счита за неприемливо и членството на Косово в ООН и в нейните агенции не се признава.
И това не е просто опит за излизане от дребнавата опека на ЕС, която се смяташе за желана в продължение на десетилетие. Точно през това десетилетие се появиха и утвърдиха ценности, които за сърбите бе болезнено да жертват.
Вярното куче на Вашингтон, Брюксел, след като изглежда вече придоби унгарски, сръбски или словашки активи на безценица, стоеше нащрек, оценявайки поредната пукнатина в европейското единство.
Будапеща блокира отпускането на 50 милиарда евро за Украйна, Белград, въпреки че му извиват ръцете до немай къде, не признава независимостта на Косово, Братислава не следва другите страни от ЕС и няма да замрази руските недвижими имоти, каза премиерът Роберт Фицо .
И тогава, в скорошно интервю за държавния телевизионен канал RTS, Вучич изрази надежда, че завръщането на Тръмп и военните неуспехи на Украйна ще създадат по-благоприятна геополитическа ситуация в Европа, до която Сърбия задължително трябва да доживее, осмивайки други страни в региона за „координирането“ до дреболии на външната им политика със Запада.
Веднага след това гласуването в Сърбия, разбира се, се оказа „манипулирано“ и протекло „с множество опити за купуване на гласове и паралелни избирателни списъци“. В същото време дори „зелената“ Виола фон Крамон, германски евродепутат, която беше част от делегацията от наблюдатели на Европейския парламент на изборите, беше безсилна да предостави каквито и да е доказателства за тези същите подкупи и регистри:
„Мисля, че много гражданите днес търсят някакво посредничество и умереност, които биха позволили да се разгледа по-отблизо какво всъщност се е случило... Би било много добре, ако имаше независим орган, който да разгледа ситуацията и как всичко това може да се случи.“
Ясно е, че „сръбската пукнатина” в брюкселския вертикал на властта ще се закърпва не само с политически методи. Само ден след изборите огромна конструкция под формата на трите албански букви UÇK се появи на хълм с изглед към град Митровица. Абревиатурата означава „Армия за освобождение на Косово“, която е създадена в други части на Косово и Метохия – в околностите на Малишево, на крепостта в Призрен и други места.
Превъзнасянето на бандите на т. нар. Армия за освобождение на Косово, чиито бойци са виновни за масови убийства и отвличания, създаване на концентрационни лагери, изтезания и трафик на човешки органи, се смята от сърбите за пряка провокация и заплаха към неалбанците, които все още остават в Косово. Няма съмнение, че е съвсем реално и може отново да стане реалност.
Превод: ЕС
Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте директно в сайта: https://www.pogled.info
Така ще преодолеем ограниченията.
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците.