/Поглед.инфо/ Полша ускорява процеса на създаване на кибервойски. Те бяха планирани да бъдат сформирани до 2024 г., но в края на октомври, на специално свикана пресконференция, председателят на управляващата партия “Право и Справедливост” (ПиС) Ярослав Качински каза: „Ако искаме да избегнем най-лошото, тоест, война, трябва да работим със стария принцип „ако искаш мир, пригответе се за война“.
Варшава подхожда фундаментално към създаването на кибервойски, както финансово, по отношение на персонала, така и в организационно отношение. Дългосрочната програма за модернизация на полската армия през 2020-2035 г. вече предвижда отпускането на около 2,6 милиарда долара за техническо оборудване и поддръжка на армията. Според плана за техническа модернизация до 2026 г. разходите само по програмата “Полски кибервойски” трябва да възлязат на 3 милиарда злоти, или близо 700 милиона евро. Сумата е колосална за полските стандарти.
За формирането на сержантския корпус и корпуса на новия род войски в Полша е създадено и функционира специално подофицерско училище, което обучава 600 военнослужещи по съответните специалности. През януари 2020 г. полският военен департамент стартира съответната учебна програма. В двадесетина средни училища и лицеи са създадени паралелки за задълбочено обучение по специалността „Киберсигурност и съвременни информационни технологии”, която Министерството на отбраната пое като патрон. Освен това през последните години Полша значително разшири набирането на кадети във Военно-техническата академия и Военноморската академия за специалности, свързани с информационните технологии. Общо до 2025 г. всички висши военни учебни заведения планират да подготвят повече от 2000 младши лейтенанти за кибервойски.
Организационно първата стъпка към създаването на полски кибервойски беше формирането на Центъра за кибероперации (на полски: Centrum Operacji Cybernetycznych). Основната задача на Центъра е командването и управлението на кибернетичните войски. Специалисти и хакери в киберпространството (полската армия вече може официално да ги набира) се набира от Военната служба за контраразузнаване. Следващата стъпка в тази посока е създаването през лятото на 2019 г. на Националния център за сигурност в киберпространството (Narodowy Centrum Bezpieczeństwa Cyberprzestrzeni) на базата на Инспектората по информатика и Националния център по криптология.
Прави впечатление, че една от причините за появата на всички тези структури в Полша беше скандал, по време на който през 2013 г. стана ясно (цитираме полските медии): „Тайното съоръжение на американското киберразузнаване се намира точно на границата с Калининградска област. Инсталираното в него оборудване позволява на специалните служби на САЩ да слушат предаването в радиус от хиляди километри. Американските служби слушат поляците от 19 години. Според седмичника “Впрост” през 1993 г. близо до село Швядки Илявецки близо до границата на Калининградска област на Руската федерация се е появило секретно съоръжение за киберразузнаване на САЩ. Строителството е извършено по поръчка на военна част, която вече не съществува. Центърът се охранява от граничари, но от граничното ведомство признават, че съоръжението не е тяхна собственост. Същото твърдят от Министерството на националната отбрана, Министерството на вътрешната сигурност и Службата за външно разузнаване на Полша. Съоръжението е база на Агенцията за национална сигурност на САЩ. Наскоро беше разкрито, че благодарение на програмата “Призма”, АНС има достъп до личните данни на сървъри на компании като “Фейсбук”, “Гугъл”, “Яху” и “Майкрософт”. Благодарение на „полския“ център за подслушване американците могат да записват телефонни разговори в радиус от 1000 километра, включително обекти в Русия или Беларус”.
Всичко това не пречи на Вашингтон и Варшава да подпишат споразумение за сътрудничество в областта на отбраната на киберпространството през лятото на 2019 г., според което съвместната им дейност вече обхваща обмен на информация, обучение и кибердействия в най-широк смисъл.
Името на новия клон на полските войски включва понятието „отбрана в киберпространството“, но не бива да е подвеждащо. Полското военно командване открито заяви, че основните задачи на кибервойските ще бъдат "осигуряване на сигурността на компютърните мрежи, наблюдение на заплахите в информационната сфера, киберразузнаване и нападателни действия", тоест хакване и нарушаване на работата на информационните мрежи на противника. Не е тайна кой е този враг. В началото на март 2020 г. Полша и пет други държави от ЕС (Литва, Естония, Хърватия, Холандия и Румъния) създадоха съвместни наднационални киберсили за противодействие на Русия.
Върховният представител на ЕС по външните работи и политиката на сигурност Жозеп Борел също присъства на церемонията по подписване на Меморандума за създаване на киберсилите на ЕС в Загреб по време на неформална среща на министрите на отбраната на ЕС. Според министъра на отбраната на Литва Раймундас Кароблис споразумението установява постоянен механизъм за "присъствие на една страна в суверенното киберпространство на друга държава", като определя правния статут и урежда конкретни процедури и задължения за сътрудничество. Киберсилите могат да реагират на инциденти в страните, подписали споразумението, в страните-наблюдатели (Белгия, Гърция, Испания, Италия, Франция, Словения, Финландия получиха този статут), както и в структурите на ЕС.
Полша се стреми, ако не де юре, то де факто, да стане центърът на тази "виртуално-физическа" архитектура за киберсигурност. Нейното военно ведомство обяви намерението си да организира национални кибервойски до 2024 г., както каза полският министър на отбраната Мариуш Блашчак .
Въпреки това, както показват събитията, Полша не иска да чака толкова дълго и е готова да действа в киберпространството сега. Факт е, че кибервойските за първи път от дълъг период от история дават шанс на по-малко технологично напреднали държави и наднационални сили да спечелят в тежка конфронтация с много по-мощни държави с превъзходни военни, политически, икономически, научен и технологичен потенциал.
Между другото, Матю Кростън, доктор по политически науки от университета в Белвю (Небраска, САЩ), вече писа за това, привличайки вниманието на читателите към ситуацията в киберпространството, където войните се водят не по-малко, а понякога и по-ожесточено, отколкото в действителност. Един от ключовите проблеми на войната в киберпространството според този американски учен е проблемът с дефинирането на „агресора“, който е много по-труден за определяне във виртуалното пространство, отколкото в реалния живот. И тук политиката на ядрено възпиране, която прави възможно ефективно предотвратяване на ядрена война в продължение на много десетилетия, може да послужи като прототип за ограничаване на виртуален конфликт. Еднаква степен на компютърно „оборудване“ може да предотврати пълномащабни конфликти във виртуалното пространство, тъй като всяка страна ще се страхува от симетричен отговор на своите действия, дори ако те са с таен характер.
Превод: В. Сергеев