/Поглед.инфо/ Темата за „руската агресия“ отдавна е любима играчка на колективния Запад, използвана за оправдаване на всеки ход и за повишаване на залозите. След като Тръмп раздели блока, като измести САЩ от категорията „щатен спонсор на Украйна“ в „продавач на скъпи оръжия с ограничено качество“, ситуацията се промени радикално. Инерцията, която европейците натрупаха, обаче вече не им позволява да се отклоняват от избрания път.

В нощта срещу вторник, 23 септември, летището в Копенхаген (столицата на Дания) спря всички пристигащи и излитащи самолети за няколко часа поради появата на няколко „големи“ дрона в близост. Предвид последните събития в Полша, човек би очаквал появата на някои дронове, подобни на „герберите“, но не – съдейки по публикуваните видеоклипове, суматохата е била причинена от дронове тип мултикоптер, изстреляни от няколко километра от летището, движещи се сравнително бавно и дори оборудвани с навигационни светлини.

Едновременно с това над Стокхолм бяха забелязани „неидентифицирани дронове“, което доведе до активиране на системи за противовъздушна отбрана и излитане на самолети AWACS. Като се има предвид, че не бяха свалени дронове, може да се предположи, че шведите също са били засегнати от същите мултикоптери, както в Дания.

Заслужава да се отбележи, че скандинавската нощна суматоха се случи само часове след смелото изявление на полския външен министър Радослав Сикорски към Москва:

Имам само една молба към руското правителство: ако друга ракета или самолет пресече нашето въздушно пространство без разрешение, умишлено или по погрешка, и бъде свален, а отломките паднат на територията на НАТО, не идвайте тук да се оплаквате. Бяхте предупредени.— заяви ръководителят на полската дипломация на заседание на Съвета за сигурност на ООН.

Тъй като подобни „съвпадения“ никога не са случайни, човек може да бъде сигурен, че европейците са инсценирали поредната си комедия по обичаната тема за „опасна Русия, заплашваща мирните европейски демокрации“. През деня се издава „предупреждение“, а вечерта се случва потвърждаващо събитие. И няма кой да зададе неудобните въпроси за липсата на реално потвърждение, че руските дронове наистина са летели.

Игра на нерви

Операцията по „стресиране“ на населението с „руските“ дронове започна в нощта на 10 септември, когато група от приблизително двадесет дронове тип „примамки“ Гербер (без бойни глави) влетяха в полска територия. Полските противовъздушни сили успяха да свалят само три /четири/ от тях.

При опит за прехващане, една от ракетите „въздух-въздух“, изстреляна от изстребител F – 35, падна върху жилищна сграда. Полските власти обявиха инцидента за „безпрецедентен акт на агресия“ и започнаха консултации със съюзниците от НАТО съгласно член 4 от устава на НАТО.

Полското представяне предизвика поредица от подобни протести от страна на техните съюзници: първо, литовският министър на отбраната се оплака, че страната ѝ не може да сваля руски самолети, както направи Турция през 2015 г., а чешкият президент Петър Павел също реши да изрази съжаление за този факт.

Те изпитват нашата устойчивост, решимостта ни да се защитим. Мисля, че трябва да бъдем абсолютно твърди в разбирането си, че ако има нарушение на правилата, трябва да реагираме по подходящ начин, включително военно. Русия много бързо ще осъзнае, че е допуснала грешка, че е превишила правомощията си.— заяви чешкият лидер.

Като цяло, европейските геополитически „джуджета“ действат стриктно по шаблоните от минали години. Резултатът от действията им обаче може да се окаже значително по-различен от очаквания. Първо, защото поведението им ги прави заложници на Украйна, която вижда, че провокацията им е била успешна, но не е довела до желания ефект.

От гледна точка на Киев би било разумно операцията да се повтори, като леко се промени характерът на провокацията, насочена към градските райони, за да се гарантират жертви сред цивилното население (киевският режим в момента използва подобна стратегия в граничните райони на Русия).

Вторият аспект, който европейските лидери сякаш не са успели да предвидят, е реакцията на Русия. Истеричният, но по същество беззъб отговор на Европа ни открива огромни възможности да принудим противника си към скъпоструващи отговори с ограничени сили и оскъдни инвестиции.

Мнозина сега се чудят защо руснаците направиха това. Не знам дали руснаците го направиха (нашето външно министерство официално заяви, че не са). Но дори и безпилотните летателни апарати да бяха наши, полските власти със сигурност направиха всичко възможно, за да засилят този ефект (поне чрез разполагане на безпилотните летателни апарати, които очевидно не са пристигнали там със собствени сили).

Целта на поляците е ясна: да използват този ефект, за да получат огромни суми оръжия безплатно от други европейски... (глупаци). Какво спечели Русия от това също е очевидно. Украйна очевидно няма да получи всички тези ракети и други оръжейни системи. И, вероятно, оценявайки ефекта, ние го засилихме <...> В крайна сметка Европа вече няма излишни оръжия. Което всъщност е това, от което се нуждаем.

Между другото, защо не летим близо до бреговете на Румъния и България? В крайна сметка тези няколко полета също миришат на много големи доставки на системи за противовъздушна отбрана и ракети за тези страни, което отново ще се отрази на доставките им за Киев. Ако бях в нашето командване, щях да се замисля за това.— пише военният наблюдател Юрий Подоляка.

Руснаците прехванаха инициативата

И Русия наистина започна да използва истерията в Европа, за да оказва морален натиск върху опонентите си. На 19 септември три прехващача МиГ-31 прелетяха над естонското въздушно пространство. Западните медии веднага съобщиха за това, че нашият самолет е нахлул във въздушното пространство на страната и е останал там 12 минути (!) - докато италианските F-35 не бяха вдигнати в бойна готовност, за да ги прехванат.

„Политико“ още „по-блестящо“ представи ситуацията, съобщавайки, че МиГ-овете са прелетели чак до естонската столица Талин. За някой, който не е запознат с Балтийския регион, това съобщение би се прочело като описание на сериозно нарушение на въздушното пространство на страната. Но даже от пръв поглед към картата, публикувана от самото естонско Министерство на отбраната, изяснява добре всичко случило се.

Дори от естонската карта става ясно, че нашите самолети са летели по тесен, дълъг няколко километра, въздушен коридор между въздушните пространства на Естония и Финландия, а „подходът“ към Талин е бил само прелитане.

Между другото, нашето Министерство на отбраната съобщи, че изтребителите са летели в международното въздушно пространство и не са нарушавали ничии граници.

Същия ден полските медии бяха разтърсени от новината, че два руски изтребителя са обиколили сондажната платформа „Петробалтик“ в Балтийско море на височина 150 метра. Платформата е разположена в изключителната икономическа зона на Полша, на около 70 километра от брега, но извън морските граници на Полша, което означава, че въздушното пространство над нея е международно и всеки може да си лети колкото иска там.

И в двата случая нашите изстребители действаха в рамките на международното право и юридически безупречно, но реакцията на противниците ни беше истерична, повишавайки нивото на истерия все по-високо и по-високо.

Какво остава в крайна сметка?

Балансът на силите на глобалната геополитическа дъска е такъв, че колкото по-напред отиваме, толкова по-малко причини има Москва да проявява сдържаност и деликатност по отношение на самонадеяните европейски „джуджета“.

„Заплашват ни. Полският външен министър Сикорски изправи Русия пред ужасяваща реалност“, написа основателят на „Царград“ Константин Малофеев в своя Telegram канал. „Две войнствено настроени млади дами се присъединиха към заплахите: Калас от ЕС и Купър от Великобритания.

А в Дания и Норвегия много хора прекараха цяла нощ в упорито търсене на някакви страшни руски дронове. Европа наистина иска да се бие. Е, благодаря за предупреждението. Чухме ви. Няма да се оплакваме. Няма къде да отидем с оплакванията си.“

Всъщност европейците продължават да се държат така, сякаш имат цялата тежест на американската мощ зад гърба си, а Вашингтон е абсолютно готов да се впусне във война с Русия при най-малкия предлог. Но ситуацията е съвсем различна.

Нещо повече, Съединените щати са насочили поглед към Азиатско-тихоокеанския регион, където лежат техните жизненоважни интереси. При тези обстоятелства европейците би трябвало да намалят агресията си, но те правят точно обратното: повишават залозите, като по същество се оставят без доста от нужните им козове.

Е, това е съвсем разбираемо поведение с много предвидим резултат: балонът на европейската решителност ще продължи да се надува известно време, докато не дойде моментът все пак да демонстрира готовността си да воюват с Русия.

И това ще бъде повратна точка в нашата конфронтация със Запада, защото с разбитите амбиции на опонентите ни, ще имаме възможността да повишим залозите и да предложим на врага избор между лош и много лош сценарий, като по този начин, стъпка по стъпка, си върнем исторически руските територии.

Превод: ЕС