/Поглед.инфо/ Наскоро Полша започна да прилага натиск срещу германските кораби, участващи в полагането на „Северен поток-2“. Варшава нанася удари както на изток, така и на запад - срещу Русия и Германия. Наскоро Полша предаде на киевския режим партида бронирани машини „за борба с агресора“...
Новини от този вид идват редовно. Полша се възприема като един от основните врагове на Русия в Европа. Тази враждебност към Русия е частично показна. В очите на стара Европа полските лидери искат да изглеждат като основните защитници на западната цивилизация от „заплахата от изток“, а в очите на техния старши задграничен партньор - като основна опора в борбата срещу същата стара Европа. Това е отчасти игрова враждебност, но отчасти концептуална. Полската шляхта в наши дни изпитва дългогодишен исторически гняв заради загубения статут на „хегемон на Източна Европа“, велика сила „от море до море“ в миналото. Оттук и широко разпространеното възприемане на Полша като съзнателно враждебна към Русия страна, като исторически враг, който посяга към руските земи още от времето на Древна Рус.
Ако обаче оставим шаблоните и разгледаме отблизо, ще видим, че това не е напълно вярно. Според социолозите, ако, от една страна, 59% от поляците възприемат Русия днес като враг или съперник (преди осем години са 40%), то, от друга страна, 64% от поляците биха искали да имат приятелски или дори съюзнически отношения с Русия. А връзката на вражда и съперничество - 29%. Тоест, от 59% от поляците, враждебно настроени към Русия, 30% биха искали да избегнат враждата с руснаците.
Това е съществен момент. Защо всичко изглежда различно в полския политически естаблишмънт? Отговорът е очевиден: защото тези, които са на власт в Полша, са тези, които извличат политически дивиденти от вражда с Русия и продават враждата с Русия като стока. Отчасти на Стара Европа, на Англия, отчасти на Америка. А също и за Украйна - в замяна на евтина работна ръка.
Остава обаче въпросът: защо две сили доминират в полската политика („Право и справедливост“ и „Гражданска платформа“), които заедно представляват само 29% от населението по въпроса за отношенията с Русия? Ако две трети от населението на Полша биха искали приятелски отношения с Русия, защо властта е монополизирана от представители на едната трета, която жадува за вражда? Право и справедливост получи 43% от гласовете на изборите през 2019 г., Гражданска платформа - 27%. Заедно - 70% от гласовете. Противопоставящата им се коалиция на левицата събра около 13%, но едва ли някоя от трите групи, включени в нея, може да се счита за приятелска към Русия, въпреки че водещата сила на коалицията - Социалдемократическият съюз - е наследник на Полската обединена работническа партия (ПОРП), която управляваше в социалистическа ПНР.
ПОРП загуби властта през 1989 г., когато по времето на Горбачов Москва отказа да подкрепи тази партия и я принуди да си сътрудничи с антикомунистическата опозиция. ПОРП се смяташе за комунистическа партия, ориентирана към СССР, беше точно така, поне при Болеслав Берут, който ръководеше партията между 1948 и 1956.
Берут умира в Москва скоро след речта на Хрушчов на XX конгрес на КПСС. Привържениците на „полския път към социализма“, съюз с католическата църква и отказ от колективни форми на земеделие в провинцията дойдоха на власт в партията и в страната. Те успяха да изгонят от ръководството на партията и от страната маршала на Съветския съюз Константин Рокосовски, поляк по бащина линия, член на Политбюро на Централния комитет на ПОРП, служил като заместник-председател на Министерския съвет и министър на отбраната на Народна република Полша. Лидерите на ПОРП са отстранени от онези, които бяха смятани за просъветски настроени. В резултат на това всичко завършва за Полша с разширяването на икономическото сътрудничество със Запада, няколко кризи и идването на власт на антикомунистическото и днес антируско ръководство.
В поредицата от тези събития (внезапната смърт на Берут, изгонването на Рокосовски, установяването на сътрудничество с Ватикана) има нещо, което не се помни.
През 1965 г. лидерите на лявото крило на ПОРП създадоха ориентираната към Съветския съюз комунистическа партия на Полша, оглавявана от Кажимир Миял, един от основателите на ПОРП, сътрудник на Болеслав Берут. Тя обаче беше обявена извън закона и преследвана от полските власти. Москва няма нищо против. И от средата на 50-те години, когато полските власти започват да се отдалечават от СССР, стъпка по стъпка, противниците на отчуждението в полското общество не могат да намерят подкрепа в Москва на Хрушчов. Това е прагът на ситуацията, който беше обсъден отгоре: 64% от поляците са за добрите отношения с Русия, а властта в страната принадлежи на представители на тези 29%, които се придържат към антируски курс.