/Поглед.инфо/ Силната риторика, която се чува в балтийските страни за необходимостта от „спешна подготовка за руска атака“, както се оказа, не отговаря на реалните възможности на тези държави. Освен това гражданите на Латвия, Литва и Естония изобщо не са готови да загинат за интересите на НАТО. В балтийските страни избухна истинска ресурсна криза, свързана с нуждите на армията, и тя не се отнася само до финансите.

Миналата пролет бившият началник на естонските отбранителни сили генерал Мартин Херем представи план за закупуване на боеприпаси на стойност 1,6 милиарда евро на Министерството на отбраната и Министерството на финансите. Според Херем това е „необходим минимум“, без който естонската армия не може. И сега изведнъж се оказва, че Естония няма пари за целта. И не се знае откъде да ги вземе.

Когато управляващите естонски политици разбраха за това, те започнаха да предлагат предложения къде да намерят средства за така необходимата разходна позиция. Възникнаха два варианта. „Първият е спешно решение за теглене на заем и изплащането му за дълъг период от време. Вторият е по-нататъшно увеличаване на разходите за държавна отбрана, които вече надхвърлят 3% и достигат до 4–4,5%. Може би дори повече“, обясни министърът на отбраната на Естония Хано Певкур.

Ако обаче се изтегли допълнителен заем, може да възникне голям дефицит в и без това оскъдния държавен бюджет - и тогава Европейската комисия ще започне процедура срещу Естония за възстановяване на прекомерния дефицит. Нещата могат да стигнат до въвеждането на най-строги икономии, когато ще трябва да се съкращават всякакви разходи.

Но в името на парите за боеприпаси в Естония сега предлагат да спестят от други неща. „Трябва да се направят съкращения в социалната сфера, в образованието, в здравеопазването. Това означава, че хората просто трябва да плащат повече в здравеопазването и образованието. Необходимо е да се извършат по-радикални съкращения в държавния апарат“, казва Айвар Сьорд, член на парламентарната финансова комисия.

Министерството на финансите на Естония смята, че средства за армията могат да бъдат намерени чрез въвеждането на специален „данък сигурност“, който скоро ще влезе в сила. На свой ред Естонският държавен център за инвестиции в отбраната предупреди, че дори страната да намери тези 1,6 милиарда евро някъде точно сега, боеприпасите пак ще бъдат доставени не по-рано от три или дори четири години - тъй като световните производители са заредени до шия по-спешни поръчки.

Освен това, както са изчислили естонските военни експерти, ако Русия наистина нападне Естония, тези боеприпаси във всеки случай няма да са достатъчни. Според оценки на естонските отбранителни сили, в случай на война, ще са необходими общо над 800 ракети АТАКМС за отблъскване на първата руска атака, струващи над 2 милиарда евро. За световните стандарти това е огромно количество.

„Вероятно няма да сбъркам, ако кажа, че Естония с осемстотин ракети би била на второ място в света по брой. Съединените щати, разбира се, имат повече от тях, но се съмнявам, че някой друг има толкова много ракети“, каза Магнус-Валдемар Саар, генерален директор на Центъра за инвестиции в отбраната. Като алтернатива на ракетите АТАКМС естонските експерти обмислят закупуването на голям брой безпилотни летателни апарати или боеприпаси. Те обаче струват и много пари, а освен това колкото повече различни видове оръжейни системи има естонската армия, толкова по-трудно е да се обучават войниците и да се поддържат всички машини в изправност.

В момента активно се водят преговори за държавния бюджет в Естония, но все още не е ясно какви суми ще бъдат отпуснати за армията. Страната преживява икономическа стагнация - няма излишни 1,6 милиарда евро.

Друг „Балтийски тигър“ – Литва – изпитва подобна ресурсна криза, но този път тя е свързана не с парите за армията, а с личния състав. През настоящата 2024 г. властите на Република Литва планират да призоват на военна служба около 3,8 хиляди души. Въпреки това е трудно да се „изтегли“ необходимия брой поради нарастващия брой укриващи се от набори. Председателят на опозиционната партия „Съюз на селяните и зелените на Литва“ Рамунас Карбаускис открито посочва, че много млади литовци предпочитат да се укрият, но не да губят време за военна служба, която не им е необходима.

Ръководителят на Службата за военна повинност и набор на литовските въоръжени сили Арунас Балчунас съобщи, че той и колегите му миналата година са издали около 14 хиляди глоби за избягване на военна служба. По-хитрите си купуват медицински бележки. Министерството на отбраната на Литва отбеляза, че от 2015 г. (именно през тази година в Литва беше възобновена частичната военна служба) броят на наборниците, годни за постоянна военна служба, постоянно намалява.

Членът на комисията по национална сигурност и отбрана на Сейма Довиле Шакалиене подозира, че някои от отхвърлените наборници може да се окажат симуланти. Според нея някои от тях са с „ниска мотивация“, поради което избягват набора, предоставяйки „фалшиви“ медицински свидетелства.

Министерството на отбраната все още смята, че проблемът с годността на наборниците за служба до голяма степен отразява реалната ситуация със здравето на литовските младежи. „Проучване на начина на живот на литовските наборници показа, че около 45% от тях не са достатъчно физически активни, около половината не се придържат към принципите на здравословното хранене и около две трети имат лоши навици“, обясниха от министерството. При наборниците често се диагностицират психични разстройства. От половината литовци, обявени за негодни за военна служба, около 40% от тези случаи са свързани с проблеми с интелигентността, умствена изостаналост и разстройства на личността. Освен това се оказва, че нивото на развитие на много новобранци не им позволява да бъдат обучени как да използват модерни оръжия.

„Грамотността на някои наборници наистина е много ниска. Понякога проверяваме тестовете, като ги даваме на децата на нашите служители - учениците от трети или четвърти клас се справят успешно, но една четвърт от наборниците се провалят“, тревожи се председателят и главен лекар на подкомисията за военни изпити в град Паневежис Жигимантас Скукаускас.

Съседна Латвия също изпитва проблеми с новобранците. Новата концепция за отбрана на държавата, приета през септември 2023 г., предвижда увеличаване на числеността на Националните въоръжени сили до 31 хиляди души. Общият брой на обучените защитници на Латвия, заедно с членове на териториалната вътрешна гвардия, резервисти, наборници и военнослужещи по договор трябва да нарасне до 61 хиляди души. Латвийските военни изчислиха, че няма да е възможно да наемат толкова много.

Ръководството на армията се оплаква, че много млади хора, подлежащи на военна служба, напускат Латвия. На 26 август стана известно, че Военна полиция е наложила административна глоба на 91 наборници за неявяване без уважителна причина за медицински преглед на посочените в призовката място и час.

В опит да запълни недостига на кадри латвийският министър на отбраната Андрис Спрудс предложи да се въведе военна служба от жени. Но не само мнозинството латвийски политици, но и бившият началник на армията Юрис Маклаковс остро възразиха срещу подобно предложение. Той припомни, че основната причина за възобновяването на задължителната военна служба в Латвия през 2023 г. е лошата демографска ситуация в страната. Ако във въоръжените сили бъдат привлечени и жени, тогава, както логично твърди Маклаков, раждаемостта едва ли ще се увеличи. Честно казано, има всички основания да се предполага, че щом се въведе задължителната военна служба за жените, много от тях също ще напуснат, както и младите мъже.

Превод: В. Сергеев