Представете си тогава удоволствието на онези юнионисти, които винаги са се противопоставяли на Северноирландския протокол, който поставя новата търговска граница между Европейския съюз и Обединеното кралство някъде между Северна Ирландия и основната част от Великобритания, да установят, че те са били истински провокирани от Европейската комисия.
В класическо действие, но такова със сериозни и трайни последици, Брюксел накратко призова за "твърда граница" между Северна Ирландия и Република Ирландия - нещо, което нееднократно беше казвал на Великобритания, че е анатема, защото ще застраши споразумението от Добрия петък и потенциално ще отвори пътя към междуобщностно насилие.
И все пак това беше ярък пример за егоистично отстъпление от страна на Европейския съюз от собствените си предупреждения и безмилостно отваряне на един от най-взривоопасните въпроси в европейската политика.
Крайната и истинска цел на това е да спре ваксините, способни да спасят живота на британските пенсионери от това да бъдат изнасяни от Европейския съюз към Великобритания.
Европейската комисия незабавно беше поразена от градушка на злоупотреби заради глупостта си и съответно оттегли предложението с неудобство, но почти за първи път от четири години насам Европейският съюз беше на крак в отношенията си с Великобритания.
Нищо чудно, че Майкъл Гоув открито злорадства, когато каза пред Камарата на общините, че действието на Европейската комисия е осъдено от всички - от архиепископа на Кентърбъри до бившия премиер на Финландия.
И наистина имаше някакво невинно удоволствие да наблюдавам някой толкова уравновесен и привидно компетентен, колкото председателят на Комисията Урсула фон дер Лайен, да получава толкова много метафорично хвърпени яйца по лицето си.
Предполага се, че госпожа Урсула фон дер Лайен е направила грешка или е пренебрегнала, както и толкова много политици преди нея, изключителната запалимост на политиката в Северна Ирландия или пък не е забелязала до каква степен там вече са били възпламенени от създаването на търговска граница между Европейския съюз и Обединеното кралство в Ирландско море в началото на тази година.
Такива пламъци не могат лесно да бъдат потушени, каквито и успокояващи шумове да се чуват от Брюксел, Лондон или пък от Дъблин.
Пристанищните служители в Белфаст и Ларн, които всъщност извършват граничните проверки, са спрели да работят с мотива, че се страхуват за собствената си безопасност. На стена в Ларн се появи парче графити с надпис:
"Всички служители на граничните пощи са мишени".
В продължение на седмици медиите бяха пълни с истории за разочарования бизнес в Северна Ирландия, изправен пред разруха заради новите гранични проверки.
Откакто министър-председателят Борис Джонсън открито предаде юнионистите и подписа ирландския протокол, те усетиха как земята се изпълзва изпод краката им и установиха за свой ужас, как очевидно неумолимо са насочени към обединена Ирландия.
Юнионистите се оплакват, че дори британската армия е трябвало да попълва формуляри на Европейския съюз, за да въведе военна техника в провинцията (оказа се, че те го правят, макар че всъщност въобще не не е трябвало при условията на протокола).
Тук се появява елемент на "отмъщението е на първо място", тъй като под натиска на онези, които са дори по-твърди от тях, ръководството на Демократичната юнионистка партия, която - заедно със Син Фейн - оглавява правителството в Северна Ирландия, смени позицията си. Вместо с неохота да наложи Ирландския протокол, сега Демократичната юнионистка партия му се противопоставя.
Един от министрите на Демократичната юнионистка партия, Едуин Поутс, нареди оттеглянето на пристанищните инспектори, въпреки че полицията му е била казала, че не вярва, че инспекторите са под заплаха от лоялистките паравоенни формирования.
Юнионисткият министър Поутс твърди, че полицията в Северна Ирландия не е имала "пълно разбиране за рисковете". И в дългосрочен план той вероятно е прав.
Странността, както и потенциалните опасности от перманентната криза в Северна Ирландия не могат да бъдат преувеличени. Излизайки от Европейския съюз, Великобритания създаде нова граница между Обединеното кралство и континенталния блок, чийто ефект ще бъде в полза или на юнионистите / протестантите, или на националистите / католиците.
Преразпределението на Ирландия чрез възкресяване на физическа бариера по 300-километровата сухопътна граница никога не е било осъществимо, макар и само защото до голяма степен преминава през райони с националистическо / католическо мнозинство, където всички нови митнически постове ще бъдат изгорени или разрушени веднага след като бъдат създадени.
Сега юнионистката / протестантска общност предоставя подобно вето върху "границата с Ирландско море".
С други думи, границата между Великобритания и Европейския съюз е оспорвана ничия земя, където две общности непрекъснато се борят за господство.
Това е нещо, което ще засегне - и вероятно ще отрови бъдещите отношения между Лондон и Брюксел за десетилетия напред. Брекзит автоматично дестабилизира Северна Ирландия и сега Ълстър ще дестабилизира брекзитърската Великобритания.
Но затруднената провинция няма да бъде единствената точка на триене, а само тази с най-голям потенциал за насилие. Министър-председателят Борис Джонсън спечели общите избори през 2019 г., като заяви, че ще "свърши Брекзит", обещавайки, че отношенията между Обединеното кралство и Европейския съюз скоро ще постигнат едно стабилно равновесие.
Но точно това, което той обеща не се случва. Нестабилността е вградена в Споразумението за оттегляне на Обединеното кралство, а спорът за ваксините и Ирландският протокол са само предшественик на десетилетия на проблеми и разделение.
Великобритания ще бъде постоянно в състояние да договаря и предоговаря достъпа до единния пазар за своите стоки и услуги. Освен това тя ще преговаря от позиция на слабост и непрекъснато ще бъде принуждавана да прави отстъпки - както често се случваше по време на преговорите за напускане на Обединеното кралство на Европейския съюз.
Британските рибари, някога символът на предимствата на засиления британски суверенитет, се превърнаха в първите видими жертви на този нов и неравен баланс на силите.
Тези, които бяха в подкрепа на оставането в европейския блок, някога са си фантазирали за деня, в който брекзитърите ще осъзнаят разрушителните грешки на идеите си при излизане от най-големия британски пазар и ще се отрекат от безумието си. Но вероятно ще се случи точно обратното.
В бъдеще Европейският съюз ще се бори за интересите на своите 27 страни-членки с още по-малко зачитане на възгледите на британското правителство и британското обществено мнение, отколкото правеше и преди.
Правителството на брекзитърите и медиите, подкрепящи Брекзит, неизбежно ще отговорят, като обвинят Брюксел за всичко, което се обърка във Великобритания.
Те ще го обвиняват го в некоректно поведение и нелоялни практики. Може дори да са прави, но това няма да им донесе нищо добро, просто защото Европейският съюз има по-силната ръка от карти.
Точно в момента правителството на Обединеното кралство може да каже - макар и не прекалено силно, че предимствата на бързите национални действия, безпрепятствено предприемани без ограниченията, наложени от тромавия алианс на Европейския съюз, са илюстрирани от бързото му разработване и пускане на коронавирусната ваксина, но този тип успех на Лондон е малко вероятно да се повтаря често.
Напротив, перспективите са, че Великобритания ще остане обсебена от отношенията си с Европейския съюз, както и че тези отношения ще генерират непрекъснати търкания.
Икономическите отношения може да започнат да се решават навреме, но с цената на много лоша политическа кръв, докато Брекзит зарежда ирландския и шотландския сепаратизъм. Фурорът в Северна Ирландия не е някакъв необичаен остатък от миналото, а първата част от постоянна конфронтация между Обединеното кралство и Европейския съюз..
Превод: СМ
