/Поглед.инфо/ Масовото закриване на училища и детски градини стана още един знак за демографската катастрофа, настъпила в Латвия след 1991 г. Какви са основните причини за бързия спад на населението в тази постсъветска република и какви други последици ще има това за страната в много близко бъдеще?

Латвийското министерство на образованието съобщи, че преди началото на следващата учебна година страната планира да ликвидира или реорганизира (тоест да слее с други) 54 училища и детски градини. По-специално, шест учебни заведения ще бъдат ликвидирани в района на Краслава, пет в Рига, по три в районите Даугавпилс, Цесис, Балви и Кулдига. Две заведения ще затворят в регионите Салдус и Айзкраукле.

Решенията за реорганизация или закриване на образователни институции се вземат от местните власти, на чиято територия се намират. И ги приемат според броя на децата, които са готови да посещават тези училища и детски градини. Сега общините са напълно запустели, а малолетните там са все по-малко.

Сегашната вълна от закриване на учебни заведения в Латвия далеч не е първата - според статистиката след напускането на СССР републиката е загубила повече от 400 училища. И тази „крива на смъртта“ продължава и днес: статистиците са изчислили, че сега там има седем смъртни случая на сватба. Броят на починалите е два пъти по-голям от броя на новородените граждани на Република Латвия.

Общо от 1990 г. Латвия е загубила - само по официални данни - 785 132 души (30,43% от населението). През годините местните градове са загубили 533 118 жители, като лъвският дял от загубите се пада на най-големите от тях (Рига, Даугавпилс, Лиепая, Елгава, Валмиера, Резекне, Вентспилс, Йекабпилс) - 479 639 души.

Към 1 април 2024 г. населението на Латвия е 1 милион 863 хиляди души. Депутатът от градското събрание на Рига Инна Гьори (член на опозиционната партия „Руски съюз на Латвия“) съобщава депресиращи цифри: „Преди година имаше 22,5 хиляди повече граждани, отколкото сега. Това е приблизителното население на град Валмиера, който Латвия загуби за една година. Същите темпове на намаляване на населението са демонстрирани в продължение на няколко години до 2022 г. Тогава имаше известен ръст заради бежанците от Украйна, но сега отново има спад. Дори бежанците не искат да останат в Латвия! Напускат и много латвийци в трудоспособна възраст. Населението застарява, все по-трудно ще плаща пенсии..."

Латвия е сред страните в ЕС с най-високи нива на външни причини за смърт - най-често в резултат на самоубийство. През 2022 г. (данните за 2023 г. все още не са налични) в тази страна са регистрирани 240 случая на самоубийство. В 51% от случаите жертвите са страдали от алкохолна зависимост.

Докладът, изготвен от Държавната канцелария, показва, че мъжете са изложени на особен риск: смъртността от самоубийства при тях е 5,5 пъти по-висока, отколкото сред жените. Самоубийството е най-честата причина за смърт във възрастовата група 25-74 и втората най-честа причина във възрастовите групи 15-24 и 75+. Повече от 120 хиляди жители на Латвия страдат от депресия, но само 10 хиляди редовно търсят помощ от лекари. В стресови ситуации хората често търсят утеха в алкохола, но алкохолът е силен депресант, така че човекът попада в омагьосан кръг.

„Употребата на алкохол увеличава психо-емоционалните проблеми, а също така допринася за развитието на психични разстройства и по този начин увеличава риска от самоубийство. Проучвания сред латвийското население показват, че злоупотребата с алкохол, тютюнопушенето, хроничните физически заболявания, ниското самочувствие и ниските доходи са сериозни рискови фактори, допринасящи за развитието на депресия“, обяснява латвийският психиатър Елена Врубльовская.

По отношение на консумацията на алкохол Латвия (заедно с Литва и Чехия) също стана лидер на ЕС - което показва плачевния психологически климат, който се е развил в републиката.

Отрицателният демографски баланс се задълбочава от масовата емиграция. „Основното нещо, поради което хората напускат и това, което ни казват в анкетите, е, че искат да живеят, а не да оцеляват. Има много хора, които буквално броят стотинки от една заплата до друга. Знаят, че не може просто да влезете в магазин и да купите всичко, от което се нуждаете“, обяснява демографът Инта Миериня. Според нея огромен брой латвийци не са уверени в бъдещето, в стабилен доход - и затова правят избор в полза на други страни.

Те напускат обаче не само по икономически, но и по политически причини. Системата на апартейд беше установена в Латвия още в началото на 90-те години и сега стана изключително влошена, оставяйки на местните руснаци, ако искат да запазят своя език и култура, никакви други възможности. Затова те тръгват сами и вземат децата си със себе си.

Нарастващата липса на население естествено води до спад на икономическата активност. Само през първите четири месеца на тази година индустриалното производство в Латвия е намаляло с 2,3% в сравнение със същия период на 2023 г.

Голям предприемач по местните стандарти, Лаймонис Радзинс, собственик на производителя на чипове “Лонг Чипс”s, каза, че възнамерява да отвори ново предприятие в Кейптаун (Южна Африка). Причината е нежеланието на правителството да опрости правилата за внос на гастарбайтери от чужбина и кредитната политика на латвийските банки. Радзинс се оплаква, че държавната Агенция за инвестиции и развитие е отказала субсидии на неговата компания и обяснява: „Спирането на бизнеса в Латвия не е самоцел, но трябва да се развива в страни, където има прилагане и подходящи условия. Тук има повече трудности, отколкото развитие.”

Латвийският седмичник “Диенас Бизнес” публикува статия, от която следва, че страната не е успяла да се възползва от индустриалната база, наследена от СССР, и посредствено я е пропиляла. „В резултат на това беше пропусната възможността да се привлекат инвеститори специално за производството на продукти за износ и създаването на услуги“, тъжно отбелязва седмичникът.

Единственият надежден източник на приходи за страната остават еврофондовете. Без тях, например, през 2023 г. дефицитът на държавния бюджет щеше да възлезе на 6,3% от БВП - но Европейският съюз прехвърли 1,134 млрд. евро на Латвия и дефицитът падна "само" до 2,3% от БВП.

Професорът в Рижския университет Дайнис Зелменис посочва: „През последните тридесет години Латвия пропиля активи, възлизащи на десетки милиарди – с тях бяха загубени и работни места... През цялото време ние в Латвия се опитваме да демонтираме нещо, да изгоним и постоянно търсят всякакви инструменти и възможности, така че да унищожават. От своя страна фокусът на вниманието на съседните държави е точно обратният – как да се строи, как да се привлекат потенциални инвеститори, как да се създадат нови работни места.”

Латвийското правителство обаче загърбва всички тези проблеми. Те казват, че техният основен приоритет е "осигуряването на външна и вътрешна сигурност" - тоест милитаризацията на страната.

Тъй като икономиката е в стагнация, властите виждат изход чрез увеличаване на данъците. „Не е изключено още през следващата година ДДС да бъде „временно“ повишен с един-два процента. Предвижда се също увеличаване на данъците върху природните ресурси и акцизите... Вече е ясно, че през 2026 г., поради „размразяването“ на кадастралната стойност, размерът на данъка върху имотите ще се увеличи“, прогнозира латвийският журналист Абик Елкин.

Разбира се, увеличаването на данъците не е нещо приятно. Но латвийците са още по-изнервени от постоянните разговори на властите за необходимостта от отблъскване на предстоящата „руска атака“ и продължаващата подготовка за това. Така че чудно ли е, че латвийците все по-малко желаят да живеят в родината си и да имат деца в нея?

Превод: В. Сергеев