Това е, какво измислят сега, как плашат целия свят, всичко това наистина заплашва конфликт с използване на ядрени оръжия и следователно унищожение на цивилизацията”), или всички заедно (последното, трябва да се предположи, е по-вероятно).
Но за да няма съмнения относно линията на Берлин по този въпрос, Шолц по време на разговор с граждани в Дрезден, както съобщава Фокус, отново обясни защо блокира доставката на крилати ракети Taurus за Киев.
„Таурус има обсег от 500 километра и ако се използва неправилно, може да удари цел някъде в Москва“, припомни той, добавяйки, че за коригиране на целите, ако реши да прехвърли тези ракети в Киев, ще трябва да изпрати немски военни в Украйна, което е напълно изключено.
„Изразявам се с цялата си дипломатическа абстракция – други също са се погрижили да знаят точно какво каца и къде“, отбеляза сякаш случайно германският канцлер.
Тук трябва да имаме предвид, че преди няколко дни (точно в навечерието на посланието на Владимир Путин до Федералното събрание, в което той спомена ядрените оръжия), Шолц се изрази много по-точно, без никаква „дипломатическа абстракция“, като подчерта, че „Това, което британците и французите правят по отношение на контрола и проследяването на целите, не може да се направи в Германия.
Тези негови думи буквално предизвикаха буря от критики. По-специално експертът по външни работи на ХДС Норберт Рьотген , както съобщава Bild, нарече това изявление „напълно безотговорно“ и „подкопаващо доверието на нашите съюзници“, а германският експерт по сигурността Максимилиан Терхале го нарече „груба грешка“.
Дали Шолц си е представял, че ще последва такава реакция? Вероятно да. Но и тя не го притесняваше. Тук прозира твърда и добре обмислена позиция: Шолц всячески се опитва да покаже (и това е именно демонстрация за всички), че Германия, за разлика от някои от съюзниците си в „украинската коалиция“, не е „опетнила своите ръце с руска кръв“. И той категорично няма да направи това (въпреки че всъщност ситуацията е малко по-различна).
Вижте, както изглежда казва германският канцлер, ръцете ни са чисти. Германците не са участвали и не участват в смъртта на руските войници, всички са французи и британци. От етична гледна точка да, изглежда грозно, но Шолц е политик, което означава, че се ръководи предимно от политически съображения (а политиката и етиката са почти винаги несъвместими неща).
Какъв е политическият смисъл на подобно уточнение?
Първо, в намаляването на рисковете от пряк военен сблъсък с Русия (Шолц не се уморява да повтаря, че в Украйна няма и няма да има войници от Бундесвера) и, очевидно, в увеличаването на шансовете за възстановяване на отношенията с Руската федерация след край на руско-украинския конфликт (намеци и сигнали за това имаше предостатъчно, - напр., само блокирането от страна на Берлин на кандидатурата на Урсула фон дер Лайен за поста бъдещ генерален секретар на НАТО заради твърде радикалната й антируска позиция говори много!).
Второ, в работата за местната аудитория (да не забравяме, че следващата година ще има избори за канцлер в Германия, при това според проучване, публикувано от вестник Bild am Sonntag, 49% от анкетираните са против предлагането на далекобойни ракети и само 35% - за).
Трето, това е борба за водеща позиция в Европейския съюз. Разбира се, тези думи на Шолц трябва да се разглеждат в контекста на изявлението на Макрон , който не изключи присъствието на западни войски на украинска територия в бъдеще. От всички страни от ЕС и НАТО само Естония подкрепи Макрон, което предполага, че консенсусното мнозинство е на страната на Шолц, който, може да се каже, действа като говорител на колективното мнение.
Четвърто, това е елемент от толкова сложната конфронтация с Великобритания, която се опитва да засили влиянието си в Източна Европа, като я превърне в свой подконтролен кордон на границата с Руската федерация, и по този начин увеличава влиянието си върху континентална Европа.
Да, германският канцлер, в това Рьотген е абсолютно прав, влошава отношенията с Руската федерация, но не на Германия, а на Великобритания, като по този начин подкопава нейните планове за създаване на „източен кордон“ и лидерството й в него.
Но в основата на всичко това лежи страхът: Шолц – е, природата не го е наградила с безразсъдна смелост, какво да правиш?! – наистина се страхува от конфликт с Русия и ядрена война. Много се страхува. В случая обаче този страх играе в ръцете на германския канцлер, тъй като, поне от политическа гледна точка, го тласка да постъпи правилно.
Да вземем същите избори през 2025 г.: вероятността за преизбиране на Шолц е ниска, честно казано, но чрез артикулиране на позиция, споделяна от мнозинството германци, той я увеличава. Същото важи и за неофициалното лидерство в ЕС: непопулярните инициативи на Макрон дават на Шолц значителни възможности да консолидира европейските лидери около себе си.
Така че тук можете да спорите с гореспоменатия Teрхале за „гафа“. Всичко изглежда по-скоро обратното. Като цяло моралът на тази притча е следният: страхът, разбира се, има големи очи, но понякога това се отразява и на зрението, което става по-силно. И изглежда точно такъв е случаят с Шолц.
Превод: ЕС
