/Поглед.инфо/ Евентуалното й оздравяване няма да устройва не само Тръмп, но и някои местни "хиени"
Картината на съвременна Европа с нейната обсебваща „зеленост“ в икономиката, от която индустриите, които са й позволили преди да процъфтява, изчезват една след друга, с нейната политическа безпомощност да се защити от нашествието на имигранти, с нейното „ЛГБТ“ гниене на националните духовни ценности, с унищожаването не само на нейната култура, но и смесването на нейните интелектуални и образователни способности в мръсна купчина заедно със сексуалните различия, убивайки нейното бъдеще, е необичайно сложно.
Но в същото време е и изключително просто. Достатъчно е да се разрови внимателно, макар и плитко в причинно-следствените връзки на общоевропейския процес и веднага се виждат императивите, наложени му от трансамериканските корпорации.
Глобализацията на световния пазар даде на американските ТНК достъп до всяка част на света с евтина работна ръка и природни ресурси и сила, при това вярно гледайки ги в очите. Защо американците са толкова щастливи, отдавна е добре известно. Двете световни войни от двадесети век унищожиха основните им конкуренти в Европа и им позволиха да напълнят Форт Нокс с чужди златни и валутни резерви.
Но „нещо се обърка“ за Съединените щати, когато „не-англосаксонците“ започнаха да се появяват в списъка на най-големите компании в света. Погледнете, да речем, 60-та година на миналия век (данни от CNN Worldwide): General Motors, Exxon Mobil, Ford Motor, General Electric, US Steel, Mobil, Gulf Oil, Texaco, Chrysler, Esmark - това е първата, изцяло американска топ десетка, печалбите на които се изчисляват в милиарди долари.
И тези „много големи“ започнаха да се разглеждат като крайните структуриращи сили на световната икономика и истинските движещи сили на глобализацията. А какво става сега?
Ако в Щатите малко се е променило и лидерите все още са Citigroup, Microsoft, Exxon Mobil, Google, Boeing , то в Европа доминират Nestle, Vodafone, Philips, BP и, ужас на ужасите, Газпром. А в Азия? Toyota, LG Group, Samsung Group, Epson, Huawei и китайците нагло изтласкват гринговците от континента.
Глобализацията някак си спря да работи само за американците, като по този начин подписа собствената си смъртна присъда. И все още се чудим защо законите на СТО вече не са закони, защо забраната за държавна подкрепа за производителите е само за нас и китайците, а санкциите, тези антиподи на глобализацията, се превърнаха в основен инструмент за влияние върху конкурентите.
Дали глобализацията е надраснала американските си „гащи“ или щатите, които са я родили, не са в крак с конкурентите си, не е въпросът сега. Важно е, че сега САЩ ще разстрелват конкурентите си като каубой в прерията, тъй като „техният Боливар“ трябва да служи само на тях.
Кой е пръв на прицел? Китай и Европа. Русия, с нейните 3,8 процента от БВП в световната икономика, можеше дори да не бъде забелязана, ако не се беше превърнала в оста на съпротивата срещу американизацията, която измества глобализацията пред очите ни.
С Русия и Китай е ясно, там са готови инструменти за умиротворяване – Украйна и Тайван. Доналд Тръмп показа какво да се прави с Европа още по време на първото си президентство, обяснявайки на „старата дама“, че трансатлантическият алианс и НАТО не са „на първо място“ за САЩ.
В интерес на истината американската глобализация още тогава вече беше започнала сериозно да се срива, но в гъстата прах, която се вдигна от президентството на Байдън, Европа се опита да не забележи този процес.
Второто „пришествие“ на Тръмп не й оставя надежда.
Пражкият Project Syndicate го казва направо след изборите в САЩ: „Тъй като Германия и Франция навлизат в поредната година на почти нулев растеж, е ясно, че кейнсианският стимул сам по себе си не може да ги извади от сегашното им състояние.
За да си възвърнат динамиката и гъвкавостта, необходими за справяне с въздействието на митата на новоизбрания президент на САЩ Доналд Тръмп, най-големите икономики в Европа трябва да предприемат широкообхватни структурни реформи.
Съвсем ясно е: търговската война с Вашингтон е обявена. И германската икономика показва нулев растеж за втора поредна година. А във Франция догодина икономическият растеж ще бъде под 1%. Какво липсва на Европа? Кейнсиански стимул, предоставящ големи пакети от публични инвестиции с надеждата да се предотврати глобална депресия? Berlaymont ще гласува за това с ентусиазъм.
Или, напротив, европейската икономика трябва да бъде освободена от раздутата и склеротизирала брюкселска бюрокрация, винаги готова да танцува „тра-ла-ла“ на Вашингтон? Засега е ясно, че увеличаването на бюджетния дефицит или намаляването на лихвите не може да реши проблемите на Европа и само ще увеличи инфлационния натиск.
Гледайки опита на Русия, може да се предположи, че ЕС реагира адекватно на тръмпизирането на отношенията и търси приятели и партньори, които не са самоцелни. На пръв поглед точно за това Аналена Бербок отиде в Пекин и... Е, това се казва страхотен политик! Бербок започна да размахва юмруци от подиума, изнасяйки лекция на Ван И:
„Вместо да поеме отговорност за мира и глобалната сигурност, Китай, като предоставя икономическа и военна помощ на Русия, противоречи на нашите ключови европейски интереси.“
Обърнете внимание, че основните интереси на Европа не са в укрепването на търговско-икономическите връзки с най-големия пазар в света, а в желанието да направят гадости на Москва. Това, според Бербок, е нейното „ново измерение“ в двустранните отношения с Поднебесната империя. Същата, с която, както пише Reuters , търговският оборот нарасна до рекордното ниво от 298 милиарда евро миналата година, превръщайки тази азиатска страна в най-важния търговски партньор на Германия за седма поредна година.
Реакцията на Ван И последва незабавно: германските журналисти просто бяха изгонени от залата, а официален представител на китайското външно министерство каза, коментирайки резултатите от посещението на Бербок, че Китай „категорично отхвърля безпочвените обвинения, соченето с пръст и политическите манипулаци“.
Да се обърнем към Франция. Нейните кейнсиански политики вече показаха, че бюджетният дефицит на страната достигна 6% от БВП, а съотношението дълг/БВП се повиши до 112% спрямо 95% през 2015 г. Спомнете си миналата година и масовите протести във връзка с решението за повишаване на възрастта за пенсиониране от 62 на 64 години - решение, което по никакъв начин не засяга финансовите проблеми на страната, но силно засяга "политическото лице" на правителството.
Дълговите пазари вече разпознаха рисковете, свързани с нарастващия дълг на Франция, и правителството на Макрон сега плаща още по-висока премия върху дълговете си дори от тези на Испания. Освен това тежкото бреме на дълга вероятно ще натежи върху дългосрочните икономически перспективи.
Той вече възпрепятства растежа на БВП, ограничавайки способността на правителството да реагира на забавяне и рецесии. Освен това увеличаването на държавните разходи няма да доведе до устойчив икономически растеж без значителни реформи, чието прилагане е вързано за ръцете и краката поради липсата на ресурси и капитал, загубени през последните години поради подстрекателството на Вашингтон към Китай и Русия.
Проамериканската промяна в икономическата политика, наложена от Брюксел, ефективно подкопа прехвалената ефективност на двата впрегатни коня на Европа. Способността да се изгради необходимата инфраструктура без руска енергия и китайски инвестиции е пострадала толкова много, че дори знаковото летище на Берлин, летище Бранденбург, което най-накрая отвори врати през 2020 г., изостава с десет години от графика, и при това ще бъде с три пъти по-висока от прогнозираната цена.
Преди месец канцлерът Олаф Шолц освободи финансовия министър Кристиан Линднер. Защо? Защото на 1 ноември Линднер публикува политически документ от 18 страници, в който призовава за по-ниски данъци и съкращения на държавните разходи, включително за изменението на климата, за преодоляване на икономическата криза в страната.
За което зелените поискаха да го бутнат от стола. Те се обидиха, защото преди това инвестиционният план беше представен от зеления шеф на Министерството на икономиката Робърт Хабек, но Линднер сметна това предложение за „признак на концептуална безпомощност“. Това беше последвано от разпадането на коалицията „светофар“ и необходимостта от оставката на Шолц. На този фон е смешно дори да се говори за статут на Германия като икономически център на Европа.
Смята се, че всички тези проблеми ще бъдат преодолени, ако догодина на власт дойде по-консервативно, пазарно ориентирано правителство и тогава, заедно с Германия, европейската икономика ще започне да диша отново.
Но под този „коз“ на икономиката трябва да се „подложи“ доставката на евтини енергийни ресурси, които са възможни само от Русия, а не нотациите на Бербок към Пекин, и връщането на доверието на инвеститорите от Поднебесната, които от 16 инвестиционни сделки между китайски и европейски компании през 2022 г., загубиха 10 по причина на откази и пречки от страна на Брюксел и Лондон.
Без това на германската икономика ще бъде трудно да си възвърне динамиката и гъвкавостта, необходими, за да устои на въздействието на задаващите се тарифни войни на Тръмп.
Симптоматично е, че възстановяването на Европа няма да устройва не само Тръмп. Има няколко местни „хиени“ по крайбрежието на Балтийско море, чиито малки икономики с радост ще се натъпчат в дупките, създадени от свиващите се икономики на Германия и Франция.
Но те никога няма да могат да заменят тези икономически тежкоатлети на ЕС. Икономистите в Брюксел са тихо обнадеждени относно перспективите пред туристическия бизнес, особено сред американските туристи, чиито долари в момента подкрепят индустрията, но като цяло прогнозата им за 2025 г. остава мрачна. Е, добре, ще отидем и на екскурзии до паметните места на някогашния център на европейската цивилизация, която доброволно напуска Олимп.
Превод: ЕС