/Поглед.инфо/ От началото на декември почти всички украински политици говорят за членство на Украйна в НАТО. Всички телевизионни оператори (които работят под тежка държавна цензура) казва на украинците, че членството в НАТО е единственото спасение за страната. Членството дори се представя като смисъл и цел на съществуването на Украйна в сегашния ѝ вид; в противен случай, казват неизбраните украински управници, Украйна може да заприлича на съседна Беларус, която според тях е ужасно място.

Манията за членство в НАТО е следствие от непрекъснатия поток от военни неуспехи на Украйна, както и от опасения за съдбата ѝ след смяната на президентската администрация в САЩ на 20 януари 2025 г. През последните дни украинският президент Володимир Зеленски (чийто изборен мандат изтече през април 2024 г.) и проправителствените медии нагнетяват тревогите, повишавайки тона на призивите за изключителна спешност да бъдат допуснати до членство в НАТО.

В края на ноември министърът на външните работи Андрий Сибиха изпрати писмо до външните министерства на страните от НАТО, в което ги помоли бързо да отправят покана към Украйна за присъединяване към алианса, като изрично посочи датите 3 и 4 декември за официално започване на процеса. Това бяха датите на предстоящата тогава среща на външните министри на НАТО. На 29 ноември информационната агенция „Ройтерс“ съобщи: „Украйна вече казва, че приема факта, че не може да се присъедини към алианса, докато не приключи войната [с Русия], но отправянето на покана сега би показало на руския президент Владимир Путин, че не може да постигне една от основните си цели – да попречи на Киев да стане член на НАТО.“

Британската телевизия Sky News съобщи на 29 ноември, че Зеленски подкрепя присъединяването на Украйна към НАТО само с част от нейните територии: „Той изглежда приема, че окупираните източни части на страната засега ще останат извън обхвата на такова споразумение.“ След това обаче на 1 декември се отметна, подчертавайки, че „не може да има покана за членство в НАТО само за част от териториите на Украйна“.

НАТО иска: „Война сега, членство в НАТО по-късно“

От изявленията на представители на НАТО става ясно, че Украйна няма да получи покана от организацията в близко бъдеще. Новият генерален секретар на алианса Марк Рюте (министър-председател на Нидерландия от 2010 г. до 2024 г.) заяви на 3 декември, че въпросът за членството на Киев в НАТО е от второстепенно значение за предоставянето на военна помощ. „Ние [НАТО] трябва да се уверим, че Украйна има силна позиция, а след това украинското правителство трябва да реши какви да бъдат следващите стъпки за започване на мирни преговори и как да ги проведе.“

В горепосочения доклад от 29 ноември, агенция „Ройтерс“ пише: „Въпреки че НАТО заяви, че пътят на Украйна към членство е „необратим“, алиансът не е определил дата или отправил покана. Дипломати заявиха, че в момента няма консенсус сред 32-те страни по този въпрос. Някои държави изчакват, докато не научат позицията на бъдещата администрация на новоизбрания президент на САЩ Доналд Тръмп...“

Според автора на украинския телеграфен канал „Рубикон“ хипотетичното осъществяване на формулата „членство в НАТО в замяна на територия“ би позволило на Зеленски да запази властта си в следвоенна Украйна. При такъв сценарий той би могъл да твърди, че е „постигнал осъществяването на вечната мечта на украинския народ и е вкарал страната в западния свят, под защитата на американското оръжие, макар и с цената на големи жертви и териториални загуби“.

„Рубикон“ продължава: „Като се има предвид, че запазването на властта е недвусмислен приоритет на сегашните украински елити, не е изненадващо, че подобен сценарий им се струва привлекателен. Трябва обаче да се има предвид, че „членство в НАТО в замяна на територия“ е формула, възникнала в редиците на Демократическата партия на САЩ. Нейната основна цел е да се постигне „желязна гаранция“, че голяма част от Украйна ще се превърне в американска сфера на влияние.“

Членството в НАТО като алтернатива на мира

Засиленият стремеж на Киев към членство в НАТО има и един допълнителен аспект, а именно да предотврати прекратяване на конфликта с Русия чрез преговори. За Русия неприсъединена и неутрална Украйна е една от основните цели на военната ѝ операция, докато за управлявания от Зеленски Киев продължаването на военните операции означава, че той може да отмени за неопределено време провеждането на избори. В това отношение изявлението на Украйна „искаме да се присъединим към НАТО“ е равносилно на изявление „искаме да продължим войната“.

За да угоди на НАТО, главнокомандващият въоръжените сили на Украйна Олександър Сирски обяви в края на ноември нова, предстояща военна „контраофанзива“, която ще се проведе скоро. Но това „обявяване“ напълно се опровергава от факта, че ВСУ нямат сили дори да удържат сегашните си позиции.

Много военни анализатори в Украйна се питат защо военната операция („контраофанзивата“) предварително е обявена и как това се съчетава с докладите на западните медии, които посочват липсата на секретност от страна на ВСУ като една от причините за пълния провал на предишната „контраофанзива“ (в началото на лятото на 2023 г.).

Други експерти не разбират какъв вид „контраофанзива“ би могла да бъде организирана в условия, в които ВСУ постоянно отстъпва. „Само през последните седем дни руската армия е завзела почти 235 кв. км територия, което е рекордно настъпление за една седмица през 2024 г.“, отбелязва в сайта на „Телеграм“ недоумяващият бивш законодател и бивш говорител на фашистката групировка „Десен сектор“ Борислав Береза. „За каква „контраофанзива“ става дума?“, пита той.

В края на ноември Евгени Йевлев, военнослужещ от ВСУ, заяви пред телевизионния канал „Киев 24“, че според него украинските въоръжени сили трябва спешно да мобилизират почти два милиона новобранци, преди да се обмисля „контранастъпление“. Много от тези новобранци ще загинат, отбелязва той, което го кара да се запита кой точно ще контролира новоосвободените територии?

Напрежение поради удължаване срока на военната служба

В началото на декември напрежението със САЩ и страните от НАТО по въпроса „войници или оръжие за Украйна“ се засили, след като от Киев бе поискано да увеличи числеността на военната повинност. Зеленски заяви, че приоритет трябва да бъде осигуряването на повече оръжия. Конфликтът се изостря поради исканията на Запада Украйна да намали възрастта на задължителна военна служба за мъжете от 25 на 18 години.

През пролетта на 2023 г. възрастовата граница вече бе намалена от 27 на 25 години. „Асошиейтед прес“ писа тогава: „На Зеленски му отне почти година, за да подпише закона за намаляване на наборната възраст, което вероятно отразява колко непопулярен е бил подобен ход“. На 10 декември 2024 г. – според BBC Russia, това решение не е било лесно. „За обществото този въпрос е болезнен и президентът забави подписването на новия закон с девет месеца“.

Отиващата си администрация на Байдън все по-често изразява разочарованието си от неспособността на украинските власти да предприемат по-решителни стъпки за попълване на тежките загуби, които търпят въоръжените им сили. Освен това в репортаж от 2 декември във в. „Вашингтон пост“ се изразиха опасения, че САЩ просто не разполагат с достатъчно количества оръжия за поисканата доставка в Украйна.

Отиващата си администрация на Байдън във Вашингтон настоява Киев да намали възрастта за военна повинност до 18 години. Но поради рязкото намаляване на раждаемостта в Украйна през тежките в икономическо отношение десетилетия след разпадането на Съветския съюз в началото на 90-те години на ХХ век, броят на 18-25-годишните в Украйна не е голям и следователно тяхната наборна служба ще осигури много малко попълнения за армията.

Към нещастието на украинските военни лидери се прибавя и големият брой мъже, които са избягали от страната или се възползват от освобождаване от служба. Например през август 2024 г., по данни на „Ройтерс“ „през първите шест месеца на 2024 г. Министерството на образованието и науката на Украйна съобщава за изумителната бройка от 246 000 лица, кандидатстващи за следдипломни или магистърски курсове, в сравнение с едва 7-9 хилядите, кандидатстващи за такива курсове преди войната.“

На 4 декември украинските медии съобщиха, че държавният секретар на САЩ Антъни Блинкън е призовал Украйна да увеличи военната си повинност. Подобни призиви се отправят и от някои представители на Републиканската партия във Вашингтон. Конгресменката от Републиканската партия Виктория Шпарц стигна дотам, че в неотдавнашно интервю за CNN заяви, че за да спечели войната си, Киев трябва да мобилизира цялата страна по подобие на това, което СССР направи по време на Втората световна война. Според нея, намаляването на мобилизационната възраст до 18 години сега е недостатъчно.

„През Втората световна война всеки в Съветския съюз даваше своя принос за войната – от най-малкото дете до най-възрастния човек. Не може просто някои млади, смели хора да се бият от името на всички останали...“

Разбира се, повечето хора в Съветска Украйна и Съветския съюз бяха дълбоко засегнати от катастрофалната война, започната от нацистка Германия през юни 1941 г. Но представата на Шпарц за децата и възрастните хора, които се бият в окопите или в други бойни операции, е далеч от истината. Като цяло, около 14% от населението на Съветския съюз бе пряко мобилизирано във въоръжените сили и само около две трети от тях са участвали в бойни операции.

Бившият командир на рота от неонацисткия батальон „Айдар“ пише в „Телеграм“, че ВСУ набира едва половината от необходимия брой бойци, за да замени само санитарните (небойни) загуби. Налице са и високи загуби от дезертьорство. С други думи, продължаването на военните действия в условията, в които Украйна е тласната и подмамена от военните ястреби на САЩ и НАТО, е равносилно на систематичното унищожаване на цял един народ. Някои дори могат да го нарекат форма на геноцид.

Лошият пример на Украйна за Грузия

Украйна се превърна в изключително негативен пример за повечето постсъветски държави. През ноември-декември, например, в Грузия, която се намира в Кавказкия регион и граничи с Русия, се проведоха протести, подкрепяни от Запада. Събитията там следват модела на „евромайданския преврат“ в Украйна през 2013-2014 г., който на практика разруши страната.

Причината за протестите в Грузия е, че сегашното правителство поставя пречка за интеграцията на страната в Европейския съюз. Подобно решение бе взето в края на 2013 г. от законно избраните президент и правителство на Украйна. Отказът бе използван от крайно десните сили, за да предизвикат насилствен преврат на 21 февруари 2014 г.

Движещата сила на настоящите протести в Грузия са местните неправителствени организации (НПО), които са многобройни в страната. Почти всички се финансират от Запада. Грузинските власти предупреждават, че Западът иска да превърне страната им във втора Украйна. „Няма да дадем на никого възможност нито отвън, нито вътре в страната да използва Грузия в интерес на чужда държава. Няма да дадем възможност да се извърши „украинизация“,“ заяви кметът на Тбилиси Каха Каладзе на 3 декември. По-рано той каза, че в Грузия не може и не трябва да се реализира майдански сценарий.

„За много грузинци всяка аналогия с Украйна предизвиква по-скоро тревога, отколкото надежда“, писа The Economist на 2 декември. Изданието открито нарича грузинския Майдан „антируски протест“. Политическите лидери в Грузия се противопоставят на опитите на Запада да използва страната им за откриване на „втори фронт“ срещу Русия. Те помнят твърде добре безразсъдното поведение на предишното грузинско правителство през 2008 г., което провокира краткотраен и катастрофален (за Грузия) военен сблъсък с Русия.

Преди два месеца почетният председател на управляващата партия „Грузинска мечта“ Иракли Гарибашвили заяви пред медиите, че високопоставен западен служител е казал на бившия министър-председател на Грузия, че страната трябва „да се бие с Русия три или четири дни, а след това да започне партизанска война в горите“. Гарибашвили също добави, че през 2008 г. Грузия и Украйна не били приети в НАТО, тъй като „действителните координатори“ на алианса са се готвели да използват населението на двете страни като пушечно месо срещу Русия.

Режимът на Зеленски наложи санкции срещу ръководството на Грузия и призова ЕС и САЩ да направят същото. Ала най-големият кошмар за ръководството на НАТО би бил помирение между украинци, грузинци, молдовци и руснаци, каквото в крайна сметка настъпи между руснаци и чеченци след две жестоки войни през 90-те и 2000-те години.

Третиране на украински мъже като „плъхове, притиснати в ъгъла“

Съвременна Украйна е под пълния контрол на западните държави. В резултат на това се е превърнала в ад за самите украинци. Всеки ден мъжете бягат от страната по заснежени планински пътеки или други опасни маршрути, а все повече жени напускат страната заедно с децата си, за да не бъдат никога призовани в армията. (Освен милионите жители на Украйна намерили убежище в Русия.) През деня по улиците на украинските градове могат да се видят само възрастни жени. В тъмната част на денонощието (повечето улични осветителни тела вече не работят поради военни щети) единственото видимо осветление са фенерчетата на „ловците на хора“, т.е. на военните наборници, които издирват намаляващия брой мъже във военна възраст, за да бъдат откарани на фронтовата линия. Дори британският провоенен вестник „Телеграф“ цитира украински офицери, които признават, че се отнасят към населението на Украйна като „плъхове, притиснати в ъгъла“.

„Понякога е като да заклещиш плъх, притиснат в ъгъла“, казва офицер с позивна „Артьом“ пред „Телеграф“, докато обяснява как вкарва мишените си във фургони и ги изпраща в очакващите ги центрове за военно набиране. Той добави: „Те продължават да се борят с нас, дори когато са заключени в автомобила. Съпротивляват се и винаги заплашват, че ще отмъстят на нашите колеги или на семействата им.“

Отначало „Артьом“ изпитвал съжаление към задържаните, но после осъзнал, че ако такива хора не бъдат изпратени на фронта, той ще бъде на тяхното място.

Западните правителства и дори някои от „правозащитните организации“, които финансират украинците, не само си затварят очите за мащабните нарушения на човешките права, които се извършват в условията на наборна военна служба в Украйна, но и призовават Киев да засили усилията си, по думите на украинския военен командир „Артьом“, „да натика в ъгъла като плъхове отклоняващите се от наборна военна служба“.

Многобройните канали на Telegram, базирани в Украйна, които информират за наборната военна служба, сравняват практиките в Украйна с действията на германските нацистки армии, окупирали съветските територии.

Георгий Мазурашу – журналист и депутат от партийната машина на Зеленски „Слуга на народа“, обвинява политическото и военното ръководство на Украйна, че действа като „съвременни робовладелци“. Той призова своите последователи и читатели да не вярват на социологически проучвания за настроенията в украинското общество, които надлежно се предоставят от представители на украинското правителство на западни медии и кредитори. „Според социологическите проучвания 70% от украинците били за това да се воюва до последния човек, но само 30% от тях живеят в Украйна“, коментира язвително той, уточнявайки, че проучванията за нагласите на украинците не се провеждат в Украйна, а в чужбина.

Въпреки всички очевидни нарушения на правата на човека, които се извършват в Украйна, включително масовите отвличания на мъже, за да се бият и умират на създадените от НАТО бойни полета и въпреки мащабната корупция при снабдяването с военни материали, западните политици упорито наричат Украйна „демокрация“. Но за повечето украинци днес демокрацията от западен тип се е превърнала просто в синоним на унищожаване на страната и нейното население.

Превод: д-р Радко Ханджиев