/Поглед.инфо/ В средата на март имаше съобщения, че консерваторите могат да отстранят премиера Риши Сунак от поста лидер на партията и съответно министър-председател. Целта е да се избегне съкрушително поражение на торите на предстоящите парламентарни избори. Вярно, датата на изборите все още не е определена, тъй като тя се назначава от министър-председателя по негово усмотрение, когато той смята, че партията му има най-големи шансове за благоприятен резултат, тоест най-просто казано, използва административни ресурси.

Нека си припомним, че през 2010 г. нито една партия не успя да спечели мнозинство от местата в парламента и затова консерваторите трябваше да създадат коалиционно правителство с либералдемократите. Едно от условията, които либералите поставиха, беше референдум за преминаване към избирателна система, близка до пропорционалната, тъй като мажоритарната система на относително мнозинство е в полза на големите партии. Референдумът се проведе през 2011 г., след една година работа на коалиционното правителство, и избирателите решиха да напуснат предишната система, след като научиха от примера на тандема Камерън-Клег, че коалиционните правителства са неподходящи. Либералдемократите обаче успяха да прокарат Закона за фиксирания срок на парламента (2011 г.), което доведе до тригодишен парламентарен застой заради Брекзит. Гордиевият възел беше разсечен от Борис Джонсън през 2020 г., осигурявайки връщане към предишната система - разпускане на парламента и свикване на избори по преценка на министър-председателя.

За консерваторите не става дума за това колко голяма ще бъде победата, а за това как да се сведе до минимум степента на поражението: по време на своето десетилетие и половина на власт (от 2010 г.), Консервативната партия стигна до гарантиран провал на бъдещи избори . Много наблюдатели дори вярват, че е обречен на забрава, дори до степен на изчезване от политическата арена, но повече за това по-долу.

Да сменят или да не сменят конете посред пътя?

Междувременно, където и да погледнете, навсякъде е зле: Сунак наскоро обяви, че няма да свика общи избори в деня на изборите за местно правителство (те се провеждат през май). Следващият възможен мандат е ноември, но мандатът на парламента приключва през януари 2025 г. и има възможност Сунак да издържи до последния момент. Има две гледни точки по този въпрос: някои смятат, че той ще се надява на подобряване на икономическата ситуация, но други твърдят, че позицията на партията може само да се влоши във всички отношения.

Консерваторите са изправени пред път да паднат на местните избори тази пролет. Огромните загуби, които предстоят, може тепърва да предизвикат бунт срещу Сунак от депутати от торите, които според “Гардиън” са „достатъчно обезумели, за да опитат друга смяна на ръководството в отчаяние, за да се опитат да спасят собствените си кожи.“. В парламентарната фракция на торите, особено от дясната страна, възниква идеята за смяна на лидера с Пени Мордаунт, популярна сред избирателите, която може да привлече гласове от лейбъристите. Тя служи като министър на отбраната в кабинета на Тереза Мей в продължение на три месеца, след което Лиз Тръс назначи своя съперник за поста лидер на Камарата на общините и лорд-председател на Съвета. Тя е заемала и други, по-малки позиции в правителствата на Камерън и Джонсън.

В британската политическа традиция проблемът за всеки наследник на Сунак е, че след като една партия загуби избори, нейният лидер подава оставка. Съответно, никой няма да избере известен губещ, така че Пени Мордаунт вярва, че опонентите ѝ просто се опитват да я нагласят с фалстарт.

В същото време популярният в партията Кеми Баденок (министър на предприемачеството и търговията), Суела Браверман (тя е била министър на вътрешните работи) и Грант Шапс (министър на отбраната) вече стоят зад кулисите и чакат оттеглянето на Сунак.

Ще издържи ли Сунак икономиката?

Междувременно консерваторите се надяват, че икономическата ситуация в страната може да се подобри по-близо до есента. Наистина, инфлацията е спаднала до 3,4% от 10% преди година, но растежът на БВП се движи около нулата. Бюджетът за 2024/25 г., представен от канцлера Джон Хънт в опит да подобри изборните шансове на торите, включва намаление с 2% на осигурителните премии на работниците. Значителна част от населението обаче се оказа в категорията на лицата, чиито доходи подлежат на по-високо данъчно облагане, а публичният дълг пак ще надхвърля 90%.

Проучванията след бюджета бързо показаха, че повечето хора са заключили, че цялостният ефект от мерките на Хънт всъщност ще доведе до по-високи данъци и бюджетни съкращения ще засегнат държавните социални служби. Избирателите прозряха хитростта. А преднината на лейбъристите в социологическите проучвания, която вече предполага комфортна преднина, се увеличи.

Основният политически извод е, че консерваторите остават ангажирани с идеята, че намаляването на общите данъчни ставки е мощен начин за подвеждане на електората. Посланието на торите е, че ще насърчи гласоподавателите да забравят годините на икономическа криза и хаос, като им прости факта, че средното семейство ще бъде по-зле на предстоящите избори, отколкото на предишните. Доброто пожелание на Хънт Великобритания да се превърне в „следващата Силициева долина в света“ трябва да е разгневило милиони хора, чийто стандарт на живот е в застой.

С решението да намали два процентни пункта на националното осигуряване, канцлерът се противопостави на всички проучвания: мнозинството от гласоподавателите биха предпочели той да даде приоритет на разходите за обществени услуги.

Преминаване към личности

Но не само икономическите показатели тревожат избирателите: консерваторите и лейбъристите са преследвани от скандали. От последното трябва да се отбележи преминаването на депутата Лий Андерсън, бивш заместник-председател на Консервативната партия, към дясната популистка партия “Реформирайте Великобритания”, която беше създадена и покровителствана от известния привърженик на Брекзит Найджъл Фараж (въпреки че той не я ръководи ). Сунак изключи Андерсън от партията за ислямофобска обида срещу Садик Хан, кмет на Лондон от пакистански произход. Друг подобен скандал засяга спонсора на партията на торите Ф. Хестър [4], който обиди члена на Лейбъристката партия Даян Абът и като жена, и като чернокожа. Тя е първата чернокожа жена депутат и най-възрастният депутат с черна кожа, а Ф. Хестър е най-големият дарител на консерваторите: през 2023 г. той внесе 10 милиона лири в партийната хазна, което не е изненадващо, като се имат предвид договорите от Министерство на здравеопазването той получи значителна сума. Естествено, лейбъристите настояват консерваторите да върнат дарението на Хестър. В същото време Сунак в крайна сметка призна, че забележките на Хестър са расистки, но не бърза да върне парите.

Въпреки това дори членовете на Лейбъристката партия не са съгласни с унизителни изявления за етнически групи. Самата Д. Абът е правила съмнителни забележки по отношение на евреите, ирландците и циганите. Съответно лидерът на лейбъристите К. Стармър суспендира партийното ѝ членство през април 2023 г. в очакване на изхода от производството.

Лейбъристите обаче бяха засегнати от по-голям скандал на междинните избори в Рочдейл (Манчестър) на 29 февруари. За отбелязване е, че Стармър суспендира партийното си членство и оттегли подкрепата си от кандидата Анзар Али, защото каза, че Израел е „позволил“ на “Хамас” да атакува Израел като претекст за операцията в Газа. Али се извини, но вкусът остана.

Убедителна победа (40% от гласовете) в Рочдейл спечели ексцентричният Дж. Галоуей, известен с левите си възгледи, както и с протеста си срещу войната в Ирак, заради което Т. Блеър го изключи от Лейбъристката партия през г. 2003 г. Този път той издигна кандидатурата си от основаната от него Работническа партия на Великобритания. След обявяването на резултатите той се обърна към лидера на лейбъристите: „Стармър, това е за Газа.“

Разширително тълкуване на екстремизма

Министър-председателят беше толкова разтревожен от победата на Дж. Галоуей, че от прага на резиденцията си на Даунинг Стрийт той се обърна към поданиците на Негово Величество, предупреждавайки за „тъмните сили на екстремизма“, които са помели страната след завръщането на Дж. Галоуей в парламента. Освен това в средата на март правителството издаде нова, по-строга дефиниция на екстремизма (в сравнение с дефиницията от 2011 г.) и състави списък с екстремистки организации, на които ще бъде отказано каквото и да е държавно финансиране, а начленовете на правителството ще бъде забранено да поддържат контакти с тях, а полицията ще получи по-големи права. Наистина има проблем: след атаката на “Хамас” срещу Израел на 7 октомври броят на антисемитските инциденти се е увеличил шест пъти, а антиислямските инциденти са се учетворили. Архиепископите на Кентърбъри и Йорк смятат, че определението дискриминира мюсюлманските групи. Списъкът вероятно ще включва две крайнодесни и три мюсюлмански организации (Британското националсоциалистическо движение, Патриотичната алтернатива, Мюсюлманската асоциация на Великобритания, “Кейдж” и “Менд”). Критиците се опасяват, че определението позволява твърде широко тълкуване - изместване на фокуса на санкциите от деяния към идеологически възгледи.

Така на британската политическа сцена възниква още една конфронтация: палестинско-израелският конфликт се превръща във фактор във вътрешнополитическия живот, преминавайки не толкова през линиите на междупартийно, колкото вътрешнопартийно разграничение, за което писахме по-рано.

Проучванията на общественото мнение са в полза на лейбъристите

Лейбъристите са начело, но в последния етап избирателите, чиито политически предпочитания са непостоянни и с общо недоверие към партиите, могат да променят баланса за партията заСтармър.

Значителната преднина на лейбъристите в социологическите проучвания е придружена от предимство по два ключови показателя. С други думи, сър Киър надмина г-н Сунак като предпочитан избор за министър-председател, като лейбъристите получиха най-високи оценки за икономическа компетентност. Последното проучване на “Ипсос”, най-старата британска социологическа компания, показва, че консерваторите са едва 20%, което е най-ниското им ниво за почти половин век, през който агенцията провежда тази поредица от измервания. Предишните най-ниски нива на торите бяха 22% през декември 1994 г. и май 1995 г., когато Мейджър беше на път да претърпи съкрушително поражение през 1997 г.

Въпреки това рейтингите на Лейбъристите паднаха леко през януари, когато заявиха, че ще намалят обещаните си разходи за зелена енергия от 28 милиарда. до 4,74 милиарда лири през годината.

Агенцията “Ипсос” предоставя данни за политическите предпочитания спрямо януари 2024[10]: Лейбъристи 47% (-2), Тори 20% (-7), Либералдемократи 9% (+2), Зелени 8% (+1) , “Реформирай Великобритания” 8% (+4), други 7% (+2). Имайте предвид, че при мажоритарна избирателна система анкетите трябва да се провеждат по избирателни райони, така че дадените данни отразяват средната температура в болницата.

Обърнете внимание, че индексът на икономическия оптимизъм след провала по време на краткото управление на Лиз Тръс се е увеличил от -56 до -28 процентни пункта. Съответно Сунак остава в отрицателната зона по популярност, тоест негативното мнение преобладава над позитивното минус 34%. К. Стармър обаче не предизвиква ентусиазъм сред избирателите: минус 11%. Основните въпроси, които вълнуват британците: здравеопазването (34%), икономиката (34%) и инфлацията/цените (26%) са в челната десетка на приоритетите. Друга агенция, “ЮК Полинг”, предоставя обобщени данни от проучвания на няколко агенции. От това следва, че лейбъристите ще получат 359 места, консерваторите - 188, ШНП - 49, либералдемократите - 31, зелените - 1, “Реформирай Великобритания” - 0, останалите - 22 места. Различно съотношение прогнозира агенцията “Електорал Калкулус” (455:113).

Трябва да се вземе предвид и методологията на проучването. Както пише видният социолог П. Келнер [13], методите на проучване, които отчитат не само партийните предпочитания на избирателите, но и с корекция за вероятната им избирателна активност, показват по-малко предимство на лейбъристите пред консерваторите - не 18-20 процента точки, а 13- 15. С други думи, лейбъристите ще получат мнозинство в парламента, но не толкова впечатляващо, колкото се прогнозираше по-рано - по-вероятно 100, а не 200 места.

В момента, според “Ипсос” само 15% от британците смятат, че страната се движи в правилната посока, докато 65% не споделят това мнение.

Превод: В. Сергеев