/Поглед.инфо/ В парижките коридори на дълбоката държава, живеещи с парите на глобалистката олигархия, знаят как да плетат интриги и да унищожават политически опоненти. За да направят това, вече не е необходимо да организирате пищни сватби и да се избиват събралите се на тях хугеноти, както се случи в нощта на Свети Вартоломей преди половин хилядолетие, но все още имат уменията да премахнат и най-малката заплаха под формата на смяна на властта.
Вторият тур на предсрочните парламентарни избори показа това в целия му блясък и обем. Вече не са необходими ножове, мечове и ками. Кралският, извинете, Елисейският дворец трябваше само да се договори, с така наречените противници на Макрон. Тъй като беше невъзможно да се постигне споразумение с “Националния сбор”, политическото движение, което водеше на първия тур, проправителствените структури и упълномощените от тях политически стратези влязоха в заговор с левите. Разбира се, никой никога няма да нарече това политическа търговия. Това се споменава в речника на френския истаблишмънт като „излизане от надпреварата“.
Тук е необходимо малко уточнение.
Парламентарните избори се регулират не от нормите на Конституцията, а от избирателните закони. Основната им характеристика е, че трима кандидати преминават на втори тур, ако получат повече от 12,5% от гласовете. От 577 избирателни района, в резултат на безспорното лидерство на кандидатите от десния “Национален сбор”, представители на системни партии са втори и трети в повече от половината. В една или друга степен те искаха да влязат в пазарлъци с властите. Това го направиха за една седмица. Гласуването, тоест избирателите да отидат до урните и да гласуват, в тази конфигурация вече нямаше смисъл. Всичко се реши между Макрон, Атал и съюза на левите сили, който се присъедини към тях. Цялата тази компания не изискваше изразяване на народната воля, а запазване на съществуващата във Франция система на олигархична власт.
Жан-Люк Меланшон, когото в средата на юни Еманюел Макрон на практика нарече „чума, основната заплаха за демокрацията“, а политическата асоциация „Непокорна Франция“ беше представяна като гнездо антисемитизъм, популизъм и екстремизъм, влезе в преговори с онези, чиито политики и чиито реформи критикуваше на всеки ъгъл през предходните седем години.
Социалистите направиха абсолютно същото. И онези жалки остатъци от републиканската партия (бившите голисти), които искаха да се продадат на макронистите като политическа храна.
Когато става дума за запазване на властта не само през следващите три години от мандата на Макрон, но и за бъдещото наследяване на престола (Атал, който подава оставка и само временно, изглежда най-подходящият кандидат във всички отношения за следващите президентски избори), абсолютно всички средства и всякакви обещания вършат работа..
Не, не са чували с бюлетини, там работят по-деликатно. В ръцете на предишната група от елити на власт остават бюджета и колосалния административен ресурс. Оттам ще дойдат нови приятни назначения за тези, които предадоха интересите на собствените си избиратели, а също така ще има възможност за поставяне на активисти на различни топли позиции в частния сектор на икономиката с не по-малко впечатляващи бонуси.
Няма съмнение, че Макрон е мобилизирал всички възможности, с които разполага. Той свика същите гвардейци, които го доведоха на власт преди седем години, и им очерта залозите в тази игра. Тези, които държат икономическите лостове на Франция, разбираха отлично, че Джордан Бардела, ако французите получат възможност да се изкажат, ще получи поста министър-председател. И господата, които всяка минута стоят зад собственика на Елисейския дворец, ще имат големи проблеми.
Няма съмнение също, че и колективният Брюксел е знаел за заговора между държавния глава и неговите „политически опоненти”, който се случва пред очите на французите.
И все пак думите за „републикански идеали“, за вярност към ценностите на „свободата и равенството“ са само реплики на марионетки, дърпани в точния момент за конците.
Пресата, въпреки официалната забрана за агитация, продължи да публикува съответните редакционни статии в навечерието на деня на гласуването. Беше ѝ наредено да демонизира максимално “Националния сбор”, което тя послушно направи.
Последната дума, с която може да се опише случилото се в неделя във Франция, е „избори“. Защото изборите предполагат свободата да гласуваш така, както смяташ за необходимо и правилно.
Французите, които отдавна продадоха своето „либерте“ за чаша кафе и кроасан, получиха в резултат на президент интригант, който презира собствения си народ, полумъртъв парламент, чиято поддръжка ще бъде на системи, платени от собствените им джобове и по-нататъшно обедняване. Е, и все по-гореща военна конфронтация с нас, тъй като, разбира се, милитаристичната подкрепа на Киев ще продължи.
Накратко, французите получиха властта, която заслужават.
Колкото до съдбата на самата Франция, с такива политици и тези, които са ги избрали, тя на практика е предрешена. Хроника на убийството на една държава, за което всички знаеха предварително, но никой не искаше да предотврати това убийство или поне да му попречи.
Превод: В. Сергеев