На 16 октомври 2020 г. организирах международна конференция в УНСС на тема България в еврозоната - възможности и предизвикателства. Резултатите от съпътстващото социологическо проучване показаха, че българите изпитват страх най-вече от по-висока инфлация и намаление на покупателната способност при приемане на еврото в България. Към онзи момент, шест месеца след началото на пандемията, икономическите последствия бяха видни - потреблението се сви и хората се готвеха за втора вълна на ограничителни мерки. Ако в началото на 2020 г. инфлацията в България беше 4,1% спрямо същия период на 2019 г. то към края на годината тя беше спаднала до 0,1%. Тенденциите в еврозоната бяха сходни, но флуктуациите - доста по-малки. Въпреки че търсенето и предлагането също се свиха, а Европейската централна банка прие паричнистимули за подпомагане на икономиките в еврозоната в размер на 1,85 трилиона евро, годишната инфлация към декември 2020 г. в еврозоната беше негативна: -0,3% (с сравнение с 1.4% в началото на 2020 г.). След пристигането на първите ваксини, в началото на 2021 г., икономическият цикъл тръгна във възходяща посока, потреблението в еврозоната, а също така и в България започна бързо да нараства.
Повишаването на инфлацията през последните месеци у нас се дължи не толкова на криза в България, а по-скоро на външни фактори - динамиката на международните пазари и глобалният скок на цените на суровини и енергия. Ако направим по-детайлен анализ на данните ще видим, че страните в еврозоната имат осезаемо по-ниска инфлация от нас.
По последни данни на Евростат от 01 октомври 2021 г. инфлацията в еврозоната през септември е 3,4%. Основните компоненти, които повишават инфлацията в еврозоната са именно енергията, която бележи най-висок годишен ръст със 17,4%. Неенергийните промишлени стоки са с повишение от 2,1%. Същото важи за сектора на услугите с ръст от 1,7%. Това е още едно доказателство, че ръстът на цените в еврозоната също се дължи преди всичко на скока цените на енергията и завишеното производство в резултат на икономическото възстановяване след резкия спад, причинен от пандемията.
В България ситуацията е малко по-различна. Въпреки че основните движещи сили у нас са сходни, регистрираната инфлация за септември е 4,8%, т.е. при сходни промени в икономическия цикъл, България е по-застрашена от инфлация и ценови флуктуации спрямо страните от еврозоната.
Ако искаме напълно да имаме достъп до всички инструменти за ефективно икономическо възстановяване и гарантиране на сигурността на банковата ни система - пълноправното членство на България в еврозоната няма алтернатива.
Икономическият растеж се дължи на редица фактори, сред които данъчната политика, ефективността на съдебната система и състоянието на публичните институции. Важна роля играе и икономическата интеграция с индустриалното сърце на Европа. Членството на България в еврозоната ще допринесе именно за засилване на тази интеграция. То ще улесни банковите трансфери, ще доведе до намаляване на лихвите по търговски и жилищни кредити и ще гарантира сигурността на разплащателната ни единица. Присъединяването ни към еврозоната ще ограничава възможността за спекула чрез изкуствено повишаване на цените на вносни стоки и услуги, и ще доведе до повишена инвестиционна активност в страната ни.
Що се отнася до бюджетната дисциплина, тя и в момента на практика е в ръцете на държавите членки. Не Брюксел или Франкфурт решават какъв ще бъде дефицита на националните бюджети. Ако трябва днес да отговарят на критериите за конвергенция от Маастрихт (държавен дълг до 60%, дефицит до 3%, инфлация до 2%) за приемане в еврозоната, много държави от ЕС не биха могли да се присъединят към валутния съюз. Само 14 страни членки имат дълг под 60% от своя БВП. Бюджетния дефицит на Германия за първата половина от 2021 г. вече е достигнал 4,7%. Във Франция бюджетният дефицит за 2020 г. е 9,2%. Дори „пестеливите“ държави, които се характрезират със своята фискална консервативност регистрираха бюджетни дефицити през изминалата година - Австрия от 8,9%, а Нидерландия от 4,2%.
Това показва, че не някой отвън ще контролира за спазването на правилата у нас, а ние сами трябва да изискваме повече ред и почтени хора в управлението на страната. Все пак пред България има историческа възможност за постигане на по-бърз икономически растеж с по-слаб инфлационен натиск върху цялата ни икономика и общество. Трябва да се възползваме от него. Дължим на най-уязвимите социални групи, които понасят най-тежко тази ситуация, разумни решения.
Паричната политика е една от малкото, за която има надпартиен консенсус и приемственост между правителствата в последните 20 години. Вече сме членове на валутно-курсовия механизъм ERM-II, така че въпросът, на който българските политици трябва да отговорят не е "дали да влезем в еврозоната", а "как да влезем по-подготвени в еврозоната". Силно се надявам, че дори и в настоящата силно поляризирана политическа обстановка в България, тази тема ще остане в ръцете на експертите.
За контакт с Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в ЕП: https://www.socialistsanddemocrats.eu/
