/Поглед.инфо/ Не всички в Литва одобряват подстрекателската политика на тяхното номинално ръководство

Литовската стратегия за сдържане на Руската федерация, одобрена за периода до 2028 г., се основава на три стълба:

- относно безспорната роля на Съединените щати за укрепване на европейската сигурност;

- за „пълна и безусловна подкрепа на Украйна в нейната справедлива отбранителна война срещу Русия“;

- за „изграждане на собствен военен потенциал“.

Вилнюс очакваше членовете на НАТО да увеличат разходите за отбрана след „непредизвиканата атака“ от Русия, но те сгрешиха. „Не виждам действия в някои държави“, възмущава се премиерът Ингрида Симоните, като гледа към Люксембург, Белгия, Испания, Словения, Италия, Португалия, чиито разходи за отбрана са под 1,5% от БВП.

Военният бюджет на Литва се е утроил и през 2024 г. възлиза на 2,75% от БВП. Из страната обикаля петиция, чиито автори събират подписи за увеличаване на разходите за отбрана до 4% от БВП на фона на заплахи от Русия. Според слуховете, обръщението към кабинета на министрите вече е подписано от 55 000 „патриотични граждани“.

„Кремъл се страхува от война с НАТО и няма да нахлуе, ако Европа е достатъчно силна. Москва е много умела в сеенето на страхове и създаването на заплахи. Но тя е предпазлива там, където няма възможност за победа“, убедени са президентът Гитанас Науседа и приближените му, които напълно подкрепят инициативата на хората.

Европа обаче „не е достатъчно обединена и силна“. Дори в контекста на събитията около Киев няма обща цел. Някои, като Литва, подкрепят победата на Украйна, докато други искат тя да не загуби. И това не е едно и също нещо, казва официален Вилнюс. Той се нуждае от победа, защото „ако Русия загуби, няма да се наложи да се тревожат за Трета световна война“.

За да вземе Киев надмощие, лидерите на републиката подкрепиха американските конгресмени, които призоваха шефа на Пентагона да позволи на въоръжените сили на Украйна да използват американско оръжие с „пълния набор от необходими удари по територията на Руската федерация.” Министърът на външните работи Габриелиус Ландсбергис подчерта: Генералният щаб на въоръжените сили на Украйна има право сам да взема решения относно планирането и воденето на война. Нещо повече, „Лондон вече му позволи да използва британски оръжия, за да атакува руска територия на максималната достижима дълбочина“.

На 21-23 май военният министър Лауринас Kасчюнас в Паланга убеди ръководителя на германското министерство на отбраната Борис Писториус да лобира за подобно решение и колегите от NB-8, които се бяха събрали в литовския курорт - група северни и балтийски държави (домакини на срещата Естония, Финландия, Швеция, Дания, Норвегия, Исландия и Латвия) „да работят с членовете на правителствата в правилната посока“. „Обединява ни обща заплаха – Русия“, подчерта литовецът.

На 24 май генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг призова Киев да получи възможност да удари военни цели в Руската федерация, потвърждавайки, че литовското ръководство е на прав път с инициативите си.

Трябва да отдадем дължимото на лидерите на невлиятелната държава - тяхната военна дипломация успя да защити интересите на киевската хунта и да микрочипира членовете на прокиевската коалиция. Англосаксонците бяха убедени, германците ще бъдат притиснати и другите европейци ще се съгласят. След срещата на върха на НАТО във Вашингтон ракетните атаки срещу Руската федерация до Урал ще станат, дай Боже, ежедневие.

А Вилнюс вече решава задачата със звездичка: убеждава партньорите си да използват национални системи за противовъздушна отбрана за пресичане на руски атаки. Според слуховете, Варшава след зимно-пролетни консултации реши да обсъди тенденцията за защита на небето над Украйна в случай на „ракети, които заплашително приближават границата“.

И накрая, Вилнюс подкрепя и насърчава идеята за пряка намеса на трансатлантическия блок в украинската война. Президентът Гитанас Науседа обяви: „Нашата отбранителна линия минава покрай Днепър и Донбас. Колкото повече съюзници има в окопите на украинските въоръжени сили, толкова по-дълго Кремъл няма да може да нахлуе в Литва.

Москва отговаря с думи за „безпрецедентна ескалация на напрежението“. Литовците се придържат към своята линия: целта на Кремъл е да изплаши Запада. Русия ще се страхува да използва ядрено оръжие, защото подобна стъпка ще бъде краят й. Висши литовски служители говорят за оръжия за масово унищожение с пренебрежителна лекота, сякаш говорят за празна хартиена чаша за кафе.

Западните партньори на Литва са разтревожени: „...не осъзнавате степента на отговорност за това, което може да се случи.“ Те обаче наистина не осъзнават. Замаяността от „лидерство в ЕС и НАТО” не оставя време да осмислят какво правят и какво смятат да правят. Предупрежденията на Владимир Путин на Мюнхенската конференция по сигурността през 2007 г. са забравени.

Военно-политическият елит на Литва не се съмнява във „вродената войнственост“ на Русия: атака от нейна страна ще се случи. „Само не се знае кога? Може би в най-кратки срокове“, агресивно нажежава страстите външният министър Ландсбергис. Страховете са неоснователни, но работят безотказно на вътрешния пазар.

Русофобията стана официална идеология. „Литовците трябва да намерят начини да се превърнат в таралеж, неудобен за много по-силната руска мечка. Такъв таралеж, че те [руснаците] дори не биха си помислили да дойдат тук“, каза министърът на отбраната на републиката Лауринас Касчюнас.

Уви, скромните възможности на държавата едва ли ще й позволят да се „наежи“. „Трябва да сме една крачка напред през цялото време. Трябва да изпреварваме врага“, така президентът му Владимир Путин формулира задачата пред една световна сила.

В подобна стратегия Литва изостава от Русия поне с хиляда крачки. Плановете за създаване на единствената лека пехотна дивизия на страната, както и за актуализиране на арсеналите не са лоши, но до момента, когато се заговори за количества, численост и време.

Дивизията ще бъде добре, ако се появи през 2027 г. и бъде мобилизирана (т.е. доведена до състояние на бойна употреба) до 2032 г. Министерството на отбраната реши да закупи осем ракетни системи за залпов огън HIMARS (до 2028 г. те ще осигурят по една на 100 километра от вероятния фронт). „Врагът дори няма да си помисли да нахлуе в нашата територия“, радва се Касчюнас като дете. Възможно ли е обаче, при такава плътност на огъня?

Същото е положението и с танковете. Преди година на Държавния съвет по отбрана се говореше за батальон от 40 машини. Миналия април се спряха на рота от 10 Леопарда (една бойна бронирана машина на 80 км фронт).

Освободените средства бяха използвани за производството на БПЛА (мечтаят за 3000 бройки) и придобиването на немски системи за ПВО със среден обсег Iris-T в рамките на три до четири години (количеството е секретно, но мисля, че не повече от 10 пускови установки).

Самият Бундесвер все още не разполага с тези противовъздушни комплекси. Фактът беше потвърден от Писториус – произведените системи отиват директно от заводите в Украйна. Касчюнас не падна духом: „Киев ще спечели през 2025 г., ние ще чакаме своя ред.“

Всякакви планове за оборудване на армията с най-новите видове техника и оръжия изглеждат комични в цифри, след като става дума за отделни бройки. Що се отнася до военните боклуци, дарени от Европа и САЩ през последните 15 години, литовците ги изпратиха в Украйна, оставайки с празни арсенали. В момента дупето на таралежа е голо. Дори личният състав в армията не е попълнен, зее очевиден недостиг на кадри.

Има около 10 хиляди военни под командването на армейския генерал Валдемарас Рупшис. Членовете на Държавния съвет по отбрана оценяват адекватно ситуацията, така че през декември 2023 г. парламентът одобри реформата за задължителната военна служба. Нейната цел е да се увеличи броят на наборниците и да се ускори подготовката на резерва. Той трябва да достигне 30 хиляди мъже до 2028 г., но за това е необходимо младите мъже да бъдат поставени под оръжие веднага след напускане на училище.

70% от населението не одобрява легализираното решение, както и желанието на властите да превърнат отбраната във всеобща. Тоест такава, където всеки жител ще има инструкции в ръцете си с отговорности за защита на държавата въз основа на „10-15 дни въоръжена и невъоръжена съпротива преди приближаването на съюзниците“. В Литва са създадени мирновременни и военновременни комендатури, на които е възложено решаването на тази най-сложна организационна и мобилизационна задача.

Не е факт обаче, че всички послушно ще се съгласят да участват в утилизацията. Съгласно информация, изтекла в медиите, ведомството на Лауринас Касчюнас може реалистично да разчита най-много на 25% от цифрите, върху които основава широкомащабните си отбранителни планове.

По данни на статистиката, повече от 50% от мъжете на военна възраст ще предпочетат емиграцията, 15% са готови да се съпротивляват на агресора по невоенни начини – да саботират неговите заповеди и решения,да извършват дребни диверсии и кражби, да призовават към неподчинение и т.н.

Обществото е разделено. На приключилите на 26 май президентски избори повече от 300 хиляди избиратели (почти 25%) се обявиха против проамериканската външна политика, военната истерия и са за възстановяване на ползотворните добросъседски отношения с източните им съседи.

От висотата на властта, на протестния електорат се припомня примерът с „55 000 истински патриоти“. Въпреки това, 55 хиляди от 2 780 000 жители са по-малко от 1,98% от населението. Или се падат по 68 професионални русофоби на всеки 100 километра граница с потенциалните агресори. Очевидно не става дума за такъв таралеж, с който има смисъл да се заплашва руската мечка.

Превод: ЕС

Гласувайте за "ЛЕВИЦАТА!" с бюлетина № 19 и преференция 104 в 25 МИР-София

Гласувайте в 10 МИР-Кюстендил за "ЛЕВИЦАТА!" с бюлетина № 19 и преференция 101