/Поглед.инфо/ "Предполагайки, че санкционната политика ще позволи да се уреди нещо, ние не правим услуга нито на себе си, нито на руснаците", заяви в интервю за ZDF заместник-председателят на Бундестага Волфганг Кубики. Според него е необходимо да се поддържа диалог с Русия, да се търси взаимно разбирателство - и едва тогава ще бъде възможно да се решат всички проблеми. С него напълно се съгласи депутатът от Бундестага от левицата Грегор Гизи.
Нека да поговорим за специалното отношение на източногерманците към Русия. В петък излезе поредният брой на програмата Politbarometer („Политически барометър“. - ИноТВ). В него се казва, че повечето жители на Източна Германия се застъпват за облекчаване на санкциите срещу Русия. В Западна Германия - около 30%. Как да обясним това?
ВОЛФГАНГ КУБИКИ, заместник-председател на Бундестага от Свободната демократична партия: Мога да посоча три предпоставки. Знам, че бившите гедееровци бяха много подразнени от тези прекрасни лозунги, че живеят в най-добрата страна в света. От друга страна, бившите граждани на ГДР също разбират, че без руснаците нямаше да има обединение на Германия. Тогава убийствата бяха предотвратени не само от Грегор Гизи. Нямаше стрелба благодарение на нашите приятели от Русия.
ГРЕГОР ГИЗИ депутат в Бундестага от левицата: Да. Разбира се. Без тях това не би било възможно.
ВОЛФГАНГ КУБИКИ: Фактът, че полкът за охрана „Феликс Е. Дзержински“ не се намеси, се случи благодарение на руснаците, а не на вас. Затова хората разбират, че за случилото се в Германия трябва да благодарят на руснаците. Всичко това има и емоционален аспект. В онези времена германците се срещнаха с много руснаци и установиха отношения с тях. И за разлика от онези, които живееха на Запад - а те, като че ли бяха настрана от всичко това, - те разбираха колко щети нанесе Германия на Русия както през Първата, така и през Втората световна война.
А фактът, че съветската армия напусна ГДР без никакви инциденти, е огромно постижение. Народът, който се гордее със своите победи и в двете световни войни, просто взе и се оттегли - това е важно да се отбележи. Така че, мога да разбера тази привързаност. Ако живеех в ГДР, бих казал и днес: „Ако приемем, че политиката за санкции ще ни позволи да разрешим нещо, ние не правим услуга нито на себе си, нито на руснаците“. Трябва да разговаряме помежду си, да постигнем взаимно разбиране - и тогава можем да решим всички проблеми.
ГРЕГОР ГИЗИ: Напълно съм съгласен с вас.
ВОЛФГАНГ КУБИКИ: За мен вашето пълно съгласие може да стане политически опасно.
ГРЕГОР ГИЗИ: Е, тогава си връщам думите обратно. Просто съм съгласен с него (смее се). В определен смисъл Съветският съюз дразнеше хората със своите лозунги. Това е така. Но от друга страна, те се запознаха с много руснаци. Там те бяха много. И ако свикнете с тях, забелязвате, че те са много отзивчиви в общуването. Освен това руснаците - и това е факт - загубиха най-много хора във Втората световна война: 27 милиона души. Не трябва да забравяме за това. Това беше ужасна трагедия.
Освен това е просто глупаво да не разбираме, че мира и сигурността в Европа са невъзможни без Русия или в конфронтация с нея. В отношенията с Русия нашите интереси се различават от тези на Съединените щати. Време е да разберете това. Ако успеем да постигнем помирение ... Стъпка по стъпка. Внимателно. Знам какви грешки е направила Русия; няма нужда да ми го обяснявате. Тогава ще можем да изградим отношения по нов начин в интерес на Германия и цяла Европа. И това се разбира по-добре в ГДР, защото в западната част Съветският съюз все още беше основният враг. И такива неща са фиксирани на ниво усещания и мисли. И мога да разбера това, защото Германия беше член на НАТО, тоест на страната на САЩ. Големи трудности във войната във Виетнам, големи трудности във войната в Афганистан. Мога да обясня всичко това, но все пак отбелязвам, че има разлика в емоционалната нагласа.
ВОЛФГАНГ КУБИКИ: Освен това в новите федерални земи има повече хора, които говорят руски, отколкото в Западна Германия.
ГРЕГОР ГИЗИ: И има много хора, които говорят английски по-добре от жителите на новите федерални земи.
Превод: М.Желязкова